Представяте ли си в Германия реклама със спретната възрастна дама, която вади сухар от пакета, блажено го подушва и казва с разлята усмивка: "Ммм, като от едно време в лагера Освиенцим"?
Никому в Германия не би хрумнало да продава бутилка от нацизма с вкуса на Менгеле и с аромата на газова камера. Просто защото в Германия се срамуват от нацизма и социализма, смятат ги за престъпления срещу човечеството, докато а в България соцът е ненадмината идилия, в която ладата, гарсониерата в „Люлин", персийският килим, ВЕФ-а и почивката в станцията на „Ворошилов" в Китен са сертификати за качествен живот.
Ако съдим по рекламите в момента,
толкова много вкусове има "като едно време",
че човек започва да се пита дали празните щандове и мазните амбалажни хартии са били мираж и дали наистина в нармага имаше по максимум две „марки" от артикул - "Витоша" и "Балкан" - за кашкавала, „Овче" и „Краве" за сиренето, „Хамбургски" и „Телешки" за салама, Амфора и „Брезовските овчари" на Златю Бояджиев за шоколадовите бонбони.
Не знам кой какъв вкус си спомня от онова време, но аз помня ужасяващата смрад в завод "Славянка" в Бургас, където ни заведоха на училищна екскурзия в 6 клас.
Та там консервираха риба, която преди това бъркаха в огромни казани, от които неясната блудкава консистенция щедро се разливаше по пода, а нещастна женица с престилка в неопределен цвят, гумени ботуши и лопата връщаше консистенцията обратно в казана. Та оттогава не ям не само консерва, но и никаква риба.
Вярно, в момента положението с качеството на храните също е доста съмнително и колкото повече стандарти в храните въвеждат, колкото повече обозначават на етикетите Е-тата и оцветителите, толкова по-ранна става смъртността. А и казват, че който е ял днешните кренвирши, на практика е ял всичко...
Обяснимо е устойчивото, продължаващо доста време вече залитането на криейтив екипите в рекламните агенции към носталгията по соца -
те просто следват масите в България.
Проблемът е именно в масовото мнение, че живяхме истински само в социализма, после единствено оцелявахме.
Че всичко хубаво ни се случи при Тато, а след това дойде гадният Костов, който разпродаде България за жълти стотинки. Че последните 25 години бяха калпаво безвремие, в което мутрите ни пребиваха, политиците ни лъжеха, чалгата ни заля, а децата ни напуснаха.
Затова няма да е чудно, ако един ден ни рекламират електрическите автомобили като подобрена версия на Трабанта, а екскурзиите до космоса - с усмивката на Юрий Гагарин. Понеже детската мечта на масовия българин е била да стане просто космонавт, а не откривател по дух като Ричард Брансън, да речем.
Та за българския рекламен бизнес миналото е модерно, даже е някак винтидж и вери куул да си ретро.
А и българското бъдеще е нещо, което посмъртно не може да продадеш. Как да предлагаш македонска наденица на сирийски бежанци?! Или таблети на ромчета, които не могат да четат?! Или скъп парфюм на затънали в тиня, безвремие и триене на талони хора?!
Затова по-добре да ги нахраниш с миналото, понеже бъдещето доста им горчи.
