Августин Господинов: От послушни жени имат нужда слабите мъже | webcafe.bg
Webcafe

Августин Господинов: От послушни жени имат нужда слабите мъже

Марта Евтимова
16.11.2016, 14:04 (обновена 18.11.2016, 10:21)
августин господинов, илиян любомиров

Снимка: © Златимир Араклиев, Webcafe.bg

Илиян Любомиров е роден преди 26 години в София. След безгрижно детство в Перник, завършва немска гимназия в родния си град и следва политология в Германия. Докато е студент в Берлин върху българския небосклон изгрява литературната звезда на модерната поезия Августин Господинов. Въпреки че става известен с този псевдоним, подписва с истинското си име двете си стихосбирки: „Нощта е действие" (2014) и „Лято" (2016).

За кратко време успява да създаде едно съвсем не тайно общество от консуматори на нова българска литература. Едновременно с това успява и да пропуши. Но абсолютният рекорд за пушач-новобранец е на баба му, която се захваща с това рисковано занимание на завидните 80. И го прави с блаженството на индиански шаман.

Със сигурност имате поне три приятелки във Facebook, които често споделят неговите носталгични, сърцеразбиващи, цинични или неблудкаво романтични творения. А ако попаднете на литературно четене на Августин, първото нещо, което ще си кажете е: „Е, айде стига бе, откога красавиците се интересуват от поезия!?"

Въпреки десетките предизвикателни снимки с фенки на страницата си, Августин Господинов не приема особено позитивно въпросите за почитателките си. Срещаме го на границата между момчето и мъжа, с обаждаща се болка от дископатия, отричащ статуквото, леко отегчен от сраженията на малкото ни, но бойно литературно поле и мечтаещ да отплава към първия си роман.

По какво си приличат турнетата на поетите и на рокзвездите?

Мащабът е различен. Общото е, че след всяка изява следва семеен скандал.

Защо на четенията на поетесите няма толкова много красиви мъже, колкото са хубавиците при поетите?

Защото жените, като по-чувствителни натури, по-често посягат към поезията, а мъжете все още имат известни предубеждения, че ако четеш стихове, рискуваш да изглеждаш недостатъчно алфа-мъжкарски.

Как можеш да накараш тийнейджър да чете поезия?

Като говорим на един език за поезията, а не го засипвам със задължителна литература, безсмислени анализи и термини, които са му чужди. За мен основна стъпка към създаването на интерес у един млад човек към четенето на стихотворения е да му се отворят очите за всички онези автори, които не присъстват в учебната програма.

Разкажи ми как се „ражда" едно стихотворение?

За да се роди едно стихотворение, трябва съзнанието да е отворено и чисто, а сетивата - изострени. Пиша на един дъх, после няколко дни не поглеждам текста и се връщам към него като страничен наблюдател, за да го редактирам. Улавям се, че колкото повече чета, толкова по-рядко посягам към белия лист.

Помниш ли първото?

Злопаметен съм си от малък.

Августин е  с кожено яке, пуловер и дънки Armani|Exchange. В ежедневието си младият поет се облича в т.нар. „casual" стил - риза, дънки и сако. Като всеки модерен млад мъж има и задължителното черно кожено яке в гардероба си. Макар да има съвременно и разчупено мислене, е консервативен в облеклото си и залага на изчистените цветови комбинации. Държи да се чувства удобно в дрехите и кожата си. На въпроса дали е суетен отговаря: "Суетата е осмият смъртен грях".

Спечели приз като „Будител на младите". Къде е надеждата за младите, решили да останат тук?

В тях самите. Приятелите ми, които останаха тук или се върнаха от чужбина, не си правят илюзиите, че някой друг ще им „оправи" държавата, а действат. Това е единственият възможен път.

Ти си един от създателите на творческа академия „Валери Петров", какво правите? Кои са талантливите млади, които ще се наложат?

В Академията високо ценени от мен поети, писатели и сценаристи учат курсистите на творческото писане. Идеята ни е да помагаме на обучаващите се да развиват уменията си и да реализират таланта си.

Накрая ще представим редактираните ръкописи на големите ни издателски и продуцентски къщи. Нямаме амбиции да налагаме имена, а да отваряме врати.

Фотограф: Златимир Араклиев

С какво се чупи сърцето на поета? С какво се убива талантът?

С монотонност и битовизми, с очаквания, но и с лошо отношение.

Има ли думи, които поезията мрази?

Да, неискрените.

Благодариш на музите, че „знаят кога да са там и кога да ги няма". Самотата необходима ли ти е?

Повече от всичко в момента. Комуникацията с хората ме зарежда, но и изцежда, а писането е съзидателен процес, който изисква усамотение и спокойствие.

Музата обикновено е непокорна хубавица. Направи изключение и напиши стих за послушните?

От послушни жени имат нужда слабите мъже. За мен муза може да е всяка жена, която обикна, а аз се влюбвам в кусурите.

Пристрастен ли си към свободата си?

За мен най-високата свобода е да не лъжа и се боря за нея ежедневно. Пристрастяването обаче означава зависимост, сиреч е оксиморон на свободата.

Писал ли си стихотворение, за да помогнеш на приятел да свали момиче?

Не, това би била лоша услуга.

Какво мислят вашите за работата ти?

Родителите ми ме подкрепят във всеки мой избор, колкото и недалновиден да изглежда. Най-много се гордеят обаче бабите ми, които вече успешно работят с лаптопи и таблети, за да могат да четат всяко интервю и да го показват на съседките си.

Можеш ли да се влюбиш в жена, за която Ботев е от Пловдив?

Не изневерявам на Миньор Перник.

За какво би излязъл да протестираш?

За намаляването на ДДС върху книгите.

Какво ще правиш, когато чудесният живот на младия поет ти омръзне?

Ще си построя къща в някое село, ще имам котки, кучета и гълъби и ще уча децата си да създават магии.

Новата ти книга се казва „Лято". Какво се случи в последното лято на поета с „пернишко тяло и созополска душа"?

Пътувах на стоп до градове, в които никога не бях стъпвал; прекарах близо 30 дни по моретата; за първи път участвах на Празниците на изкуствата „Аполония"; сецнах си кръста. В този ред.

Колко време ти отне „Лято"?

Започнах я в Созопол през ранния септември на 2014-та и две години по-късно отново там ѝ сложих точката. Созопол сам е виновен, че е по-красив като спомен.

Кой трябва да я прочете?

Силвия Чолева* Личи си, когато говориш пламенно за книги, които не си чел.

* Силвия Чолева е поетеса и литературен критик. В предаването на БНТ „Библиотеката" от 7 октомври 2016 тя сравни стиховете от новата стихосбирка на Августин Господинов с „късметчета за кафе" и нарече „явлението Илиян Любомиров - едно от най-вредните неща, които се случиха на българската литература"

Oще: #armaniexchange  armani exchange  августин господинов  автор  будител на младите  илиян любомиров  интервю  литература  лято  млади български автори  нощта е действие  писател 


Още от Armani Exchange

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.