Феручо Ламборгини - Магьосника от Родос | webcafe.bg
Autocafe

Феручо Ламборгини - Магьосника от Родос

Autocafe 28.04.2016, 07:34 (обновена 27.05.2016, 07:41)

1 от 10 снимки Назад Напред

феручо ламборгини

Феручо Ламборгини и любимия му модел на Lamborghini - Miura

Днес се навършват 100 години от рождението на Феручо Ламборгини, създателят на една от най-известните компании, произвеждащи спортни автомобили - Lamborghini. И ако историята на компанията е доста известна и добре изследвана, то животът на Феручо много често остава встрани от вниманието на медиите. А основната информация за него отдавна се е превърнала в клише - всички знаят, че той е бил производител на трактори и че е стартирал компанията си за спортни автомобили след един скандал с Енцо Ферари.

Но историята пази още много интересни случки от живота на Феручо, който като млад е бил наричан Магьосника от Родос. Защо ли? За това трябва да се върнем към Втората световна война, британската армия и службата му в италианските ВВС.

Родителите на Феручо Елио Артуро Ламборгини са фермери, а роденото на 28 април 1916 година момче много бързо показва интерес към техниката. Първата му „тестова машина" е тракторът на баща му, а напълно логично Феручо е записан в техническо училище в Болоня.

Стигаме до Втората световна война, Феручо е мобилизиран и пратен на фронта. За негов късмет той служи на остров Родос, където е в транспортна част на италианските ВВС. Основната му задача е да ремонтира различни превозни средства - основно камиони. През 1944 островът е завзет от британците, Феручо попада в плен, но ежедневието му не се променя особено - той продължава да ремонтира камиони и други транспортни средства, само че сега вече обслужва повече и различни модели, ползвани от Съюзниците.

След края на войната Феручо се връща в Италия, където полага основите на първия си сериозен бизнес - ремонт на мотоциклети и автомобили, а малко по-късно се заема и с превръщането на вече ненужната военна техника в трактори - превозни средства, които са крайно необходими на възстановяващата се след войната италианска икономика.

Ламборгини започва работа в малък гараж, но начинанието му се оказва успешно и съвсем скоро той се пренася в доста по-голяма сграда.

По това време Феручо започва да доработва и различни модели на FIAT, а през 1948 с подготвен от него FIAT Topolino, Ламборгини стартира в легендарното състезание „Миле Миля", но отпада заради тежка катастрофа, а колата му е почти унищожена.

1949 е много важна година за предприятието на Ламборгини - по това време компанията му вече може да произвежда трактори от нулата и повече не се налага да се използват шасита на военни машини, на базата на които да се създават тракторите Lamborghini. Основана е компанията Lamborghini Trattori, а производството й продължава да расте. Скоро тракторите на Феручо се налагат като най-добрите в цяла Италия, а Ламборгини започва да организира състезания с тези машини - обикновено теглене на товар на права отсечка, за да докаже, че неговите машини превъзхождат конкуренцията.

Производството на трактори носи сериозно богатство на Феручо, а той използва парите, за да започне нов бизнес - изграждане на климатични и отоплителни инсталации за цели сгради. Както виждате, най-вълнуващите страници от историята с марката Lamborghini са още далеч. Но това бизнес начинание също се оказва повече от успешно и скоро Феручо става един от най-богатите хора в Италия, а любовта му към бързите коли няма как да остане тайна. По това време той притежава Mercedes SL300, един Jaguar и естествено, няколко модела на Ferrari.

И тук стигаме до сблъсъка му с Енцо Ферари. Популярната версия на историята е следната - Феручо не е доволен от работата на съединителя на неговото Ferrari и тъй като това се оказва поредният проблем със спортната му кола, той отскача до Маранело, за да се оплаче лично на Ил Комендаторе. С оглед на темперамента и характера на Ферари, отговорът е предвидим - Енцо заявява, че няма време за един производител на трактори и буквално го изпъжда. Интересното е, че това далеч не е първият сблъсък на Феручо с италианската автомобилна промишленост, която създава спортни модели.

Оплакванията му от качеството на италианските спортни коли датират от доста по-рано, като натрупалият солидни инженерни знания Феручо се оплаква основно от две неща - надеждността на моторите на Ferrari и компания и качеството на сглобяването на автомобилите.

След като е изгонен от Ферари, Феручо се връща във фабриката си и сменя съединителя на колата си - оттам тръгва скандала с Енцо - с нов съединител на Borg&Beck, който се използва и при няколко модела от неговите трактори. И проблемът се оказва не самия компонент, а монтирането му. След смяната този проблем никога повече не се проявява отново.

Горе-долу по това време производството на трактори и климатични инсталации са вече добре развити и не изискват ежедневното внимание на Феручо, който решава, че може да се насочи към производството на автомобили. Идеята, която го е връхлетяла при разправията му с Ферари.

Така през 1963 година се ражда Automobili Lamborghini SpA, като в типичния си стил Феручо купува голям парцел и построява нова фабрика близо до Сант'Агата до Болоня. Изграждането и оборудването на фабриката отнемат едва 8 месеца, а Феручо наема някои от най-добрите инженери, които вече са работили за Енцо Ферари - Джото Бизарини, Джанпаоло Далара и Джанпаоло Станцани.

По това време Ламборгини е уверен, че един истински Gran Turismo автомобил трябва да се задвижва от V12 двигател, всичко друго е било смятано за компромис. Първият V12 за Lamborghini е дело на Бизарини и постига мощност 400 конски сили при 11000 об/мин. Ламборгини обаче заявява, че иска мотор за серийна кола, а не за състезателна и мощността на двигателя е намалена на 280 конски сили при 7000 об/мин. Малко след последните тестове на двигателя Бизарини и Ламборгини влизат в остър конфликт и скоро Джото напуска.

Ламборгини бързо набира екип от талантливи инженери, които вярват в идеите му, а скоро след това идва и Боб Уолъс, който става главен тест пилот на марката. Боб, който се е състезавал за Ferrari и Maserati дори се мести да живее в Италия, за да върви по-лесно работата с новите модели на компанията.

През 1963 година Lamborghini представя първия си прототип - 350 GTV, а това се случва на автомобилното изложение в Торино. Но този автомобил не е произведен в новата фабрика на компанията, тъй като по това време оборудването за нея още не е пристигнало. Автомобилът е сглобен малко встрани от производството на тракторите, а през 1964 на бял свят се появява и серийната версия - 350 GT.

Следват успехите от 60-те години, трудностите от 70-те, които започват с проблеми в производството на трактори - през 1971 Феручо понася няколко тежки удара, а първият е анулирането на няколко големи поръчки за трактори. Това се отразява и на автомобилната компания, а през 1972 Феручо продава компанията за производство на трактори на SAME, а по-късно собственик става FIAT и марката е на пазара и до днес.

Няма да се спираме на икономическите проблеми на Lamborghini през 70-те, нито на периода, известен като „Росети-Лаймер" - двамата швейцарци от края на първата половина на 70-те години, които изкупуват компанията от Феручо. През 1978 компанията дори е обявена в банкрут, после производството продължава, известният магнат, който има собствен отбор във Формула 1 Валтер Волф я спасява, после се опитва сам да я купи, но не успява.

На 28 февруари 1980, след поредица трудности и провали, местният съд, който гледа производството по фалита и банкрута на Lamborghini предлага да върне компанията на Феручо Ламборгини срещу скромна сума. Той отказва, а по-късно ще признае, че това е била най-голямата грешка в живота му.

След това идват братята Мимран, които първо получават право да управляват компанията, а едва през 1984 Патрик Мимран получава разрешение от съда да купи Lamborghini срещу 3 милиона евро. През 1987 ръка на марката слага американският гигант Chrysler,  управляван от легендарния Лий Якока, който обявява, че е купил Lamborghini за 25 милиона долара, после идва ред на индонезийските собственици на марката и краят на това пътешествие слага Фердинанд Пиех, който през 1998 година е начело на Audi и ръководи успешната операция по покупката на Lamborghini - от 27 юли 1998 година Audi AG е единственият собственик на италианската марка.

Бурният „живот" на Lamborghini напомня този на самия Феручо. Ламборгини се жени доста млад за Клелия Монти, през 1947 година се ражда синът им Антонио, но Клелия умира при раждането му. Феручо се жени отново - за Анита Боргати, но вторият му брак не издържа дълго. Следва трети - с Мария-Тереза Кане, която ражда дъщеря им Патриция. Интересното е, че Антонио също работи за марката Lamborghini, но по малко по-интересен начин - той става дизайнер на дрехи, открива няколко бутика в Япония и ги продава там с логото и марката на Lamborghini

След продажбата на компанията си Феручо се отдава на производството на вино, а винарната в имението му Ла Фиорита до езерото Трасимено има капацитет 800 000 бутилки годишно. Там е и първият частен музей на Феручо, където са събрани любимите му автомобили, като централното място е запазено за Miura - най-любимият му модел, произвеждан от Lamborghini.

Феручо умора на 20 февруари 1993, доста преди компанията да бъде спасена от Audi, само два месеца преди да навърши 77 години. А тази година Lamborghini почете Феручо със специален модел - Centenario.

Oще: lamborghini  lamborghini centenario  lamborghini countach  lamborghini miura sv  феручо ламборгини 


Още от Класика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.