Еволюцията на MINI - ревю на 2 ръце | webcafe.bg
Autocafe

Еволюцията на MINI - ревю на 2 ръце

Лаикът и Професионалистът
02.08.2014, 12:54 (обновена 04.01.2015, 16:30)

1 от 6 снимки Назад Напред

mini

Пробното Mini One

Лаикът с MINI Cooper

„Не разбирам защо правят толкова много коли, на хората им трябват 2 коли - една голяма за дълъг път и деца, и едно MINI" - това беше коментарът на съсед и приятел, след като отмъкна MINI-то ми за едно кръгче, а го върна след час и половина. Човекът има огромен Mercedes GL - вози 3 деца, съпруга, всичко, което върви с тях + сърфове, което не пречи мечтата му да е си кара от време на време чисто сам едно MINI.

Новото MINI не е като старото,

предишното беше весела градска кола, която забавляваше, но в завоите, при по-висока скорост и по софийските неравности не можеше да надскочи много възможностите на малката кола. Новото MINI е още по-забавно, което обаче върви ръка за ръка с усещането, че караш BMW. Взимането на завоите вече е част от купона, а единственото, което може да те подразни, е контактът с най-едрия паваж, който отдавна трябваше да е преместен на пешеходната Витошка, вместо допринася за шумовия фон на Дондуков и Раковска. (Чисти 90 децибела)

3 цилиндъра, бензин, 136 конски сили, автоматик

и имаш чувството, че нищо повече не ти трябва, за да се движиш пъргаво по софийските булеварди. Единственото, което ми липсва към това оборудване, са едни скорости от волана.

Страничните огледала са големи колкото телевизори, седалките са достатъчно големи, приборите на таблото са страшно логични. И има къде да си оставиш чашата с кафето в големи и удобни стойки, което не е за подценяване след като до момента поне един път седмично си се заливал я с кафе, я с капучино. Разбира се шансът да ти се падне кола без стойка за чаша е малък, но тъй като 2 години карам такава, имам пълното право да се оплача.

Парктроникът е подсилен и от функция за успоредно паркиране , която с оглед размера на колата е напълно излишна. Багажникът събира все така само един сак за тенис, но за града и това е напълно достатъчно, да не говорим колко много събира един сак за тенис.

Няма да се изненадате, че най-добрият режим за каране е спортният,

прави колата хем пъргава, хем агресивна. Освен него има и стандартен, и green. Като цяло MINI-то върви леко, леко се и управлява, а окачването създава усещане за стабилност, доколкото е възможно за кола с такъв размер.

Вратите са тежки и дебели - затварянето им е като на истинска кола. Педалите и волана са точно каквито трябва да бъдат - нито много твърди, нито много леки.

Цената е като на MINI - висока, но ако можете да си я позволите, заслужава си да направите един test drive.

Експертът и MINI S

Третото поколение на новото MINI трябва да продължи успехите, постигнати от предишните две генерации на модела, а при произвеждания в завода на BMW в Оксфорд автомобил най-важна е еволюцията, а не революцията.

С едно-единствено изключение - двигателят при най-мощната за момента версия Cooper S.

Лидерът в класа на субкомпактните, но луксозни и спортни модели, където се подвизават и FIAT 500 и Citroen DS3, е нараснал на размери, макар и формите му да остават като цяло непроменени, предлага по-качествен интериор и нова гама двигатели, в които акцентът е поставен върху 3-цилиндровите мотори - дизелови и бензинови.

С оглед на успехите на предишните две генерации дизайнерите на MINI не са поемали излишни рискове - на пръв поглед автомобилът изглежда идентичен на своя предшественик. Секунда по-късно идва усещането, че всъщност новото MINI е по-голямо, а експертите отбелязват, че по-големи са станали фаровете и стоповете. И това като че ли изчерпва промените. Естествено, пространството за седящите на задните места е нараснало леко, а багажникът вече не е с комично малки размери.

Вътре

Доста повече смелост е проявена при оформлението на интериора, като тук отново е търсен балансът между модерното и ретро елементите. Налице е огромният кръгъл дисплей, важна част от системата на инфотейнмънт на борда, а сателитната навигация се предлага като екстра. Екранът е със светлинна рамка, която свети в зелено, когато работи системата start/stop, а освен това водачът може да програмира работата й така, че тези светлинки да играят ролята на индикатор за превключване на по-горна предавка.

Оглеждането на интериора не отнема много време, тъй като всеки, седнал зад волана на MINI обикновено няма търпение да излезе на пътя. Знаете, че една от запазените „марки" на дъщерната компания на BMW е предлагането на „усещане като при пилотиране на картинг", когато сте зад волана. Естествено, тази приятна тръпка е в много по-големи дози, когато става въпрос за версията JCW, но се появява и при автомобилите с по-скромни като възможности двигатели и не толкова спортно настроено окачване.

Най-доброто

В случая говорим за новия Cooper S, който демонстрира най-доброто, на което е способна новата моделна гама на MINI, що се отнася до поведение на пътя и характеристики на двигателя.

Първите ми впечатления са повече от положителни - налице е добра познатата стабилност, стегната работа на окачването, което е на ръба на спортното и комфортното возене, колата следва точно командите на волана, а освен това, точното спиране и управляемостта в завой също на познатото високо ниво. Естествено, при подаването на газ в завоя или при повече от оптимистично спиране, е налице недозавиване, но това също не е непозната черта на MINI.

Както обикновено, нещата се променят при натискането на копчето Sport - моторът работи по-агресивно, смяната на предавките става по-бързо, спортът за секунди избутва някъде далеч комфорта.

Двигателят

И като стана дума за мотора - противно на ясно изразената тенденция в гамата на MINI новите двигатели да са с по-скромен обем и по-малък брой цилиндри, тук конструкторите са тръгнали в обратната посока. Cooper S е получил нов 4-цилиндров 2-литров бензинов турбо мотор с мощност 192 конски сили и максимален въртящ момент 280 Nm. Като се има предвид, че въпреки нарасналите си размери новото MINI е по-леко от предшественика си, това се отразява отлично на динамиката. На моменти новият двигател не реагира толкова ентусиазирано като 1,6-литровият му предшественик, но е факт, че създава усещането, че е много по-мощен и сякаш винаги има сериозен резерв от мощност. А всъщност е само с 8 конски сили по-мощен от предишния мотор.

Мощността и отличната управляемост осигуряват забавни моменти както по светофарите, така и на най-близкия планински път с къси прави и остри завои. Електрониката се включва премерено, единственото изключение е може би намесата на DSC-системата, която отнема от газта при сериозно превъртане на колелата и на практика остава постоянно включена.

Управлението

По-точните и бързи реакции на волана се дължат на новото електрическо серво на волана, а приятната добавка е по-доброто сцепление на предните колела. Това обаче не е променило баланса на сцеплението между предницата и задницата, така че поведението на автомобила не се променя особено. Естествено, както и преди, отсъствието на истински диференциал с ограничено приплъзване ограничава сцеплението на предните колела, но това едва ли е сериозен проблем в ежедневното шофиране.

Новото MINI е нараснало на размери, колата вече е по-лека и осигурява същото удоволствие от шофирането, а вече се предлага и с по-мощен двигател. Какво повече да искаме?

Oще: mini  mini cooper s  mini one  mini s  автомобил  кола  мини  ревю 


Още от Тестдрайв

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.