Срещам се със Снежина Овагимян в двора на 148 ОУ "Л. Милетич". По нейна инициатива в училището от четири години има подготвителен клас. Този проект и реализацията му са изцяло дело на г-жа Овагимян, педагог с многогодишен опит на музикален ръководител.

В последния ден от великденските празници, група родители чакаше на Терминал 2 на софийското летище. "Самолетът кацна навреме", каза една майка, а не след дълго се появиха четири усмихнати момичета и потънаха в прегръдките на посрещачите си. Така преди седмица се завърна отборът, който представи България на Първата европейска олимпиада по математика за момичета: Павлена Ненова (от Софийската математическа гимназия), Калина Петрова (от ОМГ, Пловдив), Ксения Цочева (от МГ, Плевен) и Катрин Крем (от Американски колеж, София).

Дъщеря ми, първокласничката, ме пита: "Защо трябва да пиша домашните си в училище? Не може ли да уча вкъщи?" Какво не ти харесва в училище, интересувам се аз. "Много е шумно", отговаря тя. Бяха й необходими два месеца в училище, за да формулира въпроса си.

Преди време една седмокласничка ми написа: "От много работа се става гърбав, а не богат". Твърде необичайно послание от ученик към учител. Наскоро си го припомних. Дъщерята на моя приятелка имала трудности с математиката. Решаваме няколко задачи, тя внимава и разбира бързо.

Наскоро станах неволен свидетел на необичайно вълнение, предизвикано от две думи в една статия. Нейният автор коментираше скорошни решения на Министерството на образованието и науката и ги намираше за "груби и некомпетентни". Нищо особено, ще каже някой.