Андон, който рисува прекрасно лица, кецове и други неща | webcafe.bg
Webcafe

Андон, който рисува прекрасно лица, кецове и други неща

5347688Антония Антонова
10.05.2017, 16:59 (обновена 23.05.2017, 11:50)
Андонасти

"Смятам, че хората имат десетки, стотици проявления, всяко с различна енергия и заряд. Аз си ги представям и усещам така, както ги рисувам. Успокоително ми действа да си мисля, че в нас има нещо повече от кости, сухожилия, кожа и изражение."

Тази година Chuck Taylor, най-легендарният модел спортни обувки на Converse, става на 100 години. За да отпразнува годишнината Converse покани различни български визуални артисти, които да дадат индивидуален облик на емблематичните за марката класическите кецове като нарисуват нещо върху тях.

Когато видиш как рисува Андон Георгиев - AndonastY, веднага схващаш, че това е артист, който ще запомниш и лесно ще познаеш сред множеството.

AndonastY твори на много поприща - когато не е самостоятелна творческа единици, той е част от платформата за съвременни артисти Advertising Artists.

Бързо се впечатляваме от портретите на Андон. Има някакъв особен усет за човешки лица. Може би нашите души приличат на нас, но са по-шарени и не толкова стегнати в пространството. Приемат свободни форми.

Андон беше избран от Nike, за да нарисува легендарния Air Max по свой начин.

Освен това AndonastY рисува сюжети по един нов бранд дамски клинове, за който твори от около година а скоро с неговата любима ще обявят нов провокативен проект с името Kitsch (да - КИЧ), което, Андон смята, ще бъде голяма изненада за всички.

Един от моделите, който Андон нарисува за Converse и който можете да си поръчате в магазин Collective само тази събота в мол Парадайз. Пресонализацията е подарък към всеки нов чифт кецове.

Иначе той самият сякаш хич не прилича на поредната арт персона, дето само от прическата ти става ясно, че ей сега ще скочите в едни дълбоки разговори за изкуство. Парадоксът при талантливите хора често е, че не е нужно да крещят колко са талантливи. То е ясно. И така... Задаваме му няколко въпроса покрай рисуването на едни бели кецове.

Разкажи за връзката си с Берлин. Учил си там, живял си... Какво си правил, всъщност?

В Берлин попаднах на много странни индивиди, които ме въвлякоха надълбоко из техния свят - клубове, общности, пространства за изкуство, музикални магазини и всякакви фрийк компании. Мечтата ми беше да декорирам псай-транс фестивали и случването й не закъсня.

Занимавах се и с дизайн на дрехи, с украса на магазини и черпех идеи и вдъхновение от всичко това.

Какво черпиш от тук, от България, което не можеш да получиш там?

Тук има малко неща, които наистина обичам - семейството си, близките приятели, планината и климата (все по-малко). Не знам защо, обаче на фона на глобалното затъпяване на нацията, някак на инат искам да направя неща, които навън с лекота бих направил, а тук ми отнема много време и усилия.

Но имам и чудесен сподвижник - човекът, който е неотлъчно до мен и се подкрепяме взаимно - Олеся - Жената с главно Ж!

Портрети рисуваш доста. Защо?

Смятам, че хората имат десетки, стотици проявления, всяко с различна енергия и заряд. Аз си ги представям и усещам така, както ги рисувам. Успокоително ми действа да си мисля, че в нас има нещо повече от кости, сухожилия, кожа и изражение.

Художниците имате изострено чувство за естетика... Кога една жена е красива?

Когато има специфичното излъчване на човек, който знае какво говори, мисли преди да го каже и същевременно е спонтанна и максимално искрена. Съвкупността от тези умения може да се види в очите на жената, а тази искра е повече от забележителна. Това е красиво. Останалото е макиаж.

Казваш ли си "Браво, бе!" понякога? Ей така - сам на себе си - ако си доволен? Кога ти се случи последно?

Казвам си - поощрявам се, когато направя нещо, което ми се е струвало трудно или невъзможно.

Откакто си баща, рисуваш ли различно? Как ти действа родителството на творческите импулси?

Предполагам, че по някакъв начин е оказало влияние. То с всяка минута светогледът на човек се променя. Едва ли е имало някакъв рязък старт на стилово разграничаване. По-скоро появата на сина ми ме е направила малко по-отговорен и към останалите и към самия мен.


Твоите кецове къде искаш да те отведат скоро?

В Барселона. Или в Сан Франциско.

Какво рисуваш на белите Converse?

Трилогия на космогенната интермодуларна ретроспекция на антиутопичното в изкривения пространствено-времеви континуум в съзнанието на една хлебарка с жълти боксьорски кецове.

Моделът Chuck Taylor става на 100 години. Истинска традиция. Ти цениш ли традициите и можеш ли да се наречеш традиционалист в някакво отношение?


Традиционалист съм - обичам си спокойствието, конкретни места в планината, места за излизане с приятели, цветовете на дрехите ми, разговори с готини хора.

Имаш ли навика да си рисуваш по дрехи и обувки за себе си? И какво?

Това преди години беше мой специалитет. По мое време нямаше тениски с любимите ми банди или пък бяха рядкост и струваха доста, затова нашарих всичко - от дънки, през тениски, суитчъри, блузи, кецове и маратонки, както и стените на стаята ми. Родителите ми бяха в потрес. Всичко беше в черепи.

Сега се кефя, като правя тениски и суитчъри специално за сина ми. Той е фен на Gorillaz и полека-лека го обзавеждам с техни изображения.

Не се ли обезцениха малко понятията "човек на изкуството" или "артист" във време, в което всеки втори прави някакъв арт...

Всички понятия отдавна са се обезценили, защото и голяма част от хората се обезцениха. Себеуважението и качества като точност, искреност, самообладание и смелост почти се изпариха. Трудно може един такъв човек да изрази себе си чрез изкуство. Може да се опита да изглежда като такъв, но рано или малко по-късно балонът се пука.

Oще: andonasty  collective  converse  paradise center  андон георгиев  берлин  кецове  оцвети пролетта  рисунки  художник 


Още от CONVERSEations

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани