Тайните на хубавите и на лошите филмови постери | webcafe.bg
Filmcafe logo

Тайните на хубавите и на лошите филмови постери

лебовскиFilmcafe, по Guardian, Бенджамин Лий
01.02.2016, 23:56 (обновена 15.02.2016, 18:17)

1 от 13 снимки Назад Напред

филмови постери

Една от целите на стереотипите при филмовите постери е да подготвят зрителя за типа филм, който го очаква

Какво стана с филмовите постери?

Спомнете си „Белязаният", „Криминале", „Закуска в Тифани", „Трейнспотинг", „Китайски квартал" - мигновени класики. И не става въпрос за самите филми (не, че те не са), а за постерите им, с уникален, силен, запомнящ се дизайн, които не елементаризират филма и не му правят подвеждаща реклама.

А какво да кажем за „2001: Космическа одисея", чийто постери и допълнителен арт добавят нюанси и послания към цялостното художествено произведение.

Някога уважавани като арт форма и красящи стените на безброй стаи по света, днес постерите са се превърнали във функционален продукт.

Те са бездушно обработени с Photoshop и най-често са сведени до някой от обичайните стереотипи като: главните герои на фона на експлозия, тъмна фигура в гръб, око в едър план, и други подобни, повтарящи се даже и като цветови гами. На твърде заден план са оставени връзката с филма, креативността и каквато и да е артистична амбиция.

Само помислете, след 20 години кой би си държал на стената постера на „Момичето от Дания" или „Стажантът"? Едва ли и режисьорите на тези филми биха го направили.

Безинтересните постери не са нещо ново като тенденция, но се набиват на очи по особено неприятен начин през последните 12 месеца.

Оригиналните дизайни извън шаблона стават все по-голяма рядкост и това си има своите обяснения: модерният постер е сложен микс от договорни задължения (името на главния актьор трябва да е изписано с определена големина на шрифта и/или в определено съотношение с останалите имена), комерсиални нужди (доколко е атрактивен постерът за целевата аудитория на филма) и понякога ограничени опции за фотографиране на звездите в ролите им.

„Задачата да се сведе цял филм до едно изображение и без това е сложна, но допълнително се усложнява от различните интереси на всички замесени", обяснява дизайнерът Алекс Грийндлинг, работил по официалните постери на „Ангели и демони", „Пазителите" и други филми.

„Режисьорите искат нещо, което изразява работата им както те я виждат, маркетинг отделите искат нещо, което ще привлече аудитория, продуцентът често е някъде между тези две страни, а дизайнерът се опитва да съгласува техните мнения и да ги изрази по свой начин", казва още Грийндлинг. „Както при всяко нещо, замислено от комисия, непреодолимите гледни точки често насочват крайния продукт към най-безопасното решение".

Като виновна за скучните плакати Грийндлинг посочва цялата индустрия.

„Мисля, че се дължи на споменатите различия между отделните страни, както и на изискванията по договор, залегнали над филмовите постери".

Надеждата е от една страна в увеличаващия се брой независими дизайнери - които създават алтернативен арт за филмите, популяризират го онлайн и често продават физически копия от него. Това е бързо развиващ се пазар, а някои студиа са достатъчно далновидни да си сътрудничат с такива хора.

Другата позитивна тенденция е навлизането на дигиталните постери. Те позволяват все повече постери да бъдат всъщност кратки трейлъри и анимации, а не статични изображения. Неизбежно е промененият формат също да донесе своите клишета, но би трябвало да отвори и нови възможности за визуална изобретателност.

В галерията можете да видите няколко от най-добрите и най-лошите филмови постери, както и колекция от най-честите стереотипи в техния дизайн.

Oще: 2001 космическа одисея  scarface  арт  арт форма  аудитория  белязаният  галерия  герои  дигитални постери  дизайн  дизайнер  договор  идея  изображение  индустрия  картина  комерсиален  концепция  креативност  лоши  маркетинг  плакати  постер  постери  продукт  реклама  скарфейс  стереотип  тайните  тенденция  филми  филмови  холивуд  хубави  цветове  шаблон 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

12 Bichkiiata | 04.02.201614:56

контра по диагонала, ако требе да сме точни, две тирета :
Henri Marie Raymond de Toulouse-Lautrec-Monfa
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

11 e-mil | 04.02.201606:43

Bichkiiata
Позакъснял си. Вчера вече споменах Тулуз-Лотрек. Връщам топката с напомняне, че името му се пише с тире. Усмивка

kovatz
Няма да вадя примери от последната година. Мисля, че вече дадох достатъчно аргументи за оборване тезата на автора. Впрочем за да съм честен трябва да посоча, че колажите от 1-ва и 2-ра снимка липсват в оригиналната статия - те са си изцепка на Webcafe... а-а, момент... не, те са много тъпа изцепка на Webcafe. И изобщо не подкрепят тезата за последните 12 месеца. Аватар е от 2009, Blindness - от 2008, Bionic Woman даже не е кино, а неуспешен ТВ сериал от 2007, Supercroc беше световно неизвестен евтин екшън също от 2007, а Unforgettable е един вече стар филм с Рей Лиота от средата на 90-те.
Вторият колаж е още по-зле. Pretty woman мисля всички сме гледали - той е отпреди 25 години. Bride Wars е от 2009, Four Christmases - 2008, Game plan - 2007, My Girl е с Маколи Кълкин още като дете - също отпреди 25 години, Two Weeks Notice е от върховия период на Хю Грант - 2002, No reservations - 2007, Wild Target - 2010...

Повечето филми от двата колажа не съм гледал, но един от тях пропуснах нарочно. Виж на втората снимка лилавия плакат с надпис Adam's Rib! Ами хората на него са Спенсър Трейси и Катрин Хепбърн. Ако имената не ти говорят нищо, то е защото са звезди между 30-те и 60-те години на миналия век. Въпросният филм е от 1949. И на всичко отгоре това не му е официалният плакат (официален в смисъл на първи и най-разпространен). Вероятно е някаква по-нова ДВД обложка.

Което пък показва, че в Webcafe просто са нагребали с лопатата близки по вид изображения за да подсилят текста без да поглеждат какво точно избират. Извинявайте, ама за да поддържаш филмов раздел в медия поне от обща култура трябва да си виждал Спенсър Трейси и Катрин Хепбърн. Няма как да пишеш кинокритика и да не си чувал за тях. Още повече Хепбърн почина едва преди десетина години.

Е, как да повярваме, че в последните 12 месеца се е случило нещо особено?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

10 Bichkiiata | 03.02.201619:35

Отскачам от втора линия и забивам в поелто на е-мил всичките 363 илюстарции и постери на Анри де Тулуз Лотрек създадени за да реламират книги, оперни, кабаретни или теарални представления...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

9 Дракон с кисело зеле | 03.02.201618:23

Постерът на "Нещото" на Джон Карпентър (1982). Отказва да тръгне по лесния път и да изобрази извънземните от филма, а вместо това предпочита само да загатне ужасите, с които се сблъскват героите
---
И филмът, в действителност, е масивен финансов провал. Само да споделя. e-mil като цяло е доста прав.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.04.2014, 18:33

8 kovatz | 03.02.201612:23

Благодаря ти за приведените примери от последните 15 години, повечето от тях са много добри, с идея, извън стереотипите. Но ето каква според мен е тезата на автора: "Безинтересните постери не са нещо ново като тенденция, но се набиват на очи по особено неприятен начин през последните 12 месеца."
И това се отнася за филми с претенции за някои от най-добрите филми за годината. За мен статията не е толкова безсмислена, и аз се дразня от лошите, безидейни постери.
Поздрав!
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

7 e-mil | 03.02.201608:15

Плакатите на Алфонс Муха изцяло се вписват в определението на автора за обичайните стереотипи и повтарящи се цветови гами. Разпечатай на А4 трийсетина плаката от края на 19 век, сложи между тях 3-4 плаката на Муха и ги занеси в редакцията на Webcafe за да определят, кои са най-артистичните! Много щастлив
Алфонс Муха постига много бърз успех, което му позволява да ползва собствен стил. Но това изобщо не е важало за цялата индустрия. На всеки Муха е имало други 20 художници, чиито плакати са били ширпотреба. На всеки Тулуз-Лотрек - още 20. Ами тяхното време не е било чак толкова отдавна. Минали са малко повече от 120 години. Има достатъчно много запазени примери - поинтересувай се!
Нещо повече - ще видиш, че похватът с имитация на корици от списания, който плюят в плаката на Brooklyn е много стар и много работещ.

Селективното посочване на ширпотребни съвременни плакати в контраст с хубави примери отпреди 30 години изцяло се вписва в признаците на пропагандата посочени в скорошната преведена статия:
http://www.webcafe.bg/webcafe/politika/id_1036505816_14_priznaka_na_propagandata
Премълчаване на фактите, които биха разрушили пропагандното послание; избирателно поднасяне на информацията; представяне на събитията в черно-бели контрасти, използване на щампи; игнориране на принципите на журналистическата етика; създаване на правдоподобна, но фалшива картина чрез лъжи и фалшификации... всичко това го има в статията.
За да докажем, че тезата не е вярна е достатъчно да погледнем плакатите на Big Fish, The Memory Thief. Mystic River, Apocalypto, In Fear, The Selfish Giant, Ant-Man, Blackfish, Boyhood, Mr. Turner, Horns, Kingsman, Chappie, Oculus, Whiplash, Interstellar, Jurassic World, The Lobster, High Rise, Digging For Fire, Faults... до утре мога да изброявам хубави, изпипани, отличаващи се филмови плакати от последните 15 години.

И след като сме ги видели можем пак да отговорим на въпроса от статията: Какво стана с филмовите постери?
Ми нищо особено. Все така има слаби, има обикновени, има и много добри. Както е било и преди 100 години. И стремежът за красив плакат не може да бъде самоцелен - това е реклама. Рекламата първо трябва да постига резултати, а чак после евентуално да стане изкуство. Това също е било така преди 100 години. Което показва, че Бенджамин Лий или е лъжец или просто е тъпан. И в двата случая не си струва да бъде превеждан.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 23.04.2014, 18:33

6 kovatz | 02.02.201623:58

е-mil, плакатите на Алфонс Муха например, освен че са произведения на изкуството, на кой от изброените от теб критерии не отговарят? Плакатът може да бъде произведение на изкуството и да изпълнява функциите, за които е създаден, дори е добре да е така. Идея
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

5 e-mil | 02.02.201616:43

Типичната реакция на дребнавия ум - първо си фантазира неща извън реалния свят, после спори с опонента за неща, които не е казвал, а накрая го обвинява в копиране на чужди мисли.

Правил съм плакати и мнението си е мое от първа ръка. Аргументирах се достатъчно още в първия пост. Нямам нужда да преписвам чужди мисли от търсачката - дадох пример с мнение на голям майстор, което явно за твоя изненада съвпада с моето. А съвпада по една проста причина - когато различни хора работят в една и съща област и разсъждават над това, което работят, то неизбежно стигат до едни, и същи мисли. Определението за това какво е плакатът не е връх на мисленето и философията. Това е базова концепция, която няма нужда да си учил в академията. Ама до нея не се стига с висене пред Фотошопа. Иска се мироглед за тая работа.
   

оценка

+1 -3

Регистриран на: 27.12.2014, 14:17

4 Sarky Bubbles | 02.02.201615:50

e-mil
"Ако си от тях може да сравниш моето мнение с това на един от най-големите ни плакатисти - Димитър Тасев"
Сериозно ли мислиш, че като прибягваш до авторитети, ще повлияеш на нечия трезва преценка? Така най-много да ме накараш да мисля, че нямаш свое мнение отвъд търсачката. Запознат съм с експеримента на Милграм и не се прекланям пред авторитети, а пред идеи. Просто се обоснови, пич!

Както ти казах, аз съм съгласен с целта, но не съм съгласен, че нямат място в галерията, защото освен средство за реклама, все паке е и някаква форма на изкуство. Чети по-внимателно.

Много ясно, че за филмите се правят фотосесии, но има такива, който се изрижат и се обработват или с програма или с помощта на художник. Да не говорим, че през 70-те художници са работили и по самата лентата на филмите. Първите светлинни мечове са правени именно по този начин.

Както и да е! Все тая.! Не мисля да си губя времето с някой, който не е способен да възприеме друга гледна точка освен своята. Казваш на хората да си отворят очите, но май и ти трябва да го направиш. Аре! Много ти здраве.
   

оценка

+1 -3

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

3 e-mil | 02.02.201614:20

Аз говоря за целта на плаката, а не за незадоволеното естетическо чувство на кибиците. Първата и основна цел на плаката е да продава даден продукт. За тази цел трябва да извади есенцията от филма. И да - мястото му е първо на улицата. Там трябва да работи. Дали после някой ден ще стигне до галериите е проблем на галеристите, кураторите, колекционерите и скучаещите критици по медиите. Ако си от тях може да сравниш моето мнение с това на един от най-големите ни плакатисти - Димитър Тасев: "Плакатът е плакат, когато е на улицата. Лабораторните разработки са за някои артисти..."
http://www.dnevnik.bg/buntart/2012/05/30/1836788_razgovor_s_dimitur_tasev/

За нацвъкването с Фотошопа се заблуждаваш. Сред горните примери няма изрязани кадри от филми. За тази цел се правят фотосесии - то си личи дори на мъничките примери в началото. Което означава и че се заблуждаваш по отношение на собствените си възможности - ретушът и работата за печат много се различава от това, което си представяш.

А дали плакатите са правени набързо няма никакво значение. Едни хора работят бързо, други - бавно. Понякога именно при ужасно къси срокове се получават най-добрите неща. Прочутата начална анимация от филмите на Джеймс Бонд е измислена от Морис Биндер само за 20 минути преди срещата с продуцентите на "Д-р Но". И какво от това? Тя работи успешно повече от 50 години.
   

оценка

+1 -5