Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

„Няма място за старите кучета“: 10 години от шедьовъра на братя Коен

Джоел и Итън Коен следват строго структурата и духа на романа на живия американски литературен класик Кормак Маккарти.
„Няма място за старите кучета“ е вярна адаптация и в същото време носи отгласи от режисьорския дебют на братята Blood Simple и техния най-велик шедьовър - „Фарго“. Обречеността на един опит за лесно, но опасно забогатяване носи всички белези на креативното ДНК на Коен.
Джош Бролин е Мос – ветеран от войната във Виетнам, който ловува в пустинния пейзаж на Западен Тексас край Рио Гранде и се натъква на резултата от несполучила нарко сделка – пикапи, трупове на хора и кучета пюлс кървав кеш. Много от него. Той взима парите и натиска спусъка на съдбовна секвенция от събития.
По следите му тръгват мексикански гангстери, умореният шериф Ед Том Бел (Томи Лий Джоунс) и мистериозен наемен убиец с ужасяваща прическа и името Антон Чигур (Хавиер Бардем).
Шериф Бел усеща надигането на хаоса, чувства, че е неспособен да се изправи срещу новото и непознато зло. То е олицетворено от Чигур – наемникът, който убива хора с пневматичен пистолет за добитък и безстрастно решава дали случайни мъже и жени ще живеят с едно залгане на ези или тура.
Той е като природна сила, манифестация на съдбата и неизбежността, символ на случайността, песимизма и нихилизма, вградени в архитекктурата на филма и творчеството на братята Коен и Кормак Маккарти като цяло.
Действието се случва през 80-те години на миналия век, но филмът успява да предаде особесно силно универсално и митологично внушение, излиза извън историческите рамки на конкретна епоха. Мястото обаче е пресъздадено с изключително внимание към детайла.
„Няма място за старите кучета“ е великолепен и монументален портрет на Тексас.
Коен улавят огромността на щата и заедно с оператора Роджър Дийкинс превръщат грандиозните празни пространства в територия на надвисналата като гръмотевична буря смъртна опасност, която диша във врата на каубоите от векове.
„Няма място за старите кучета“ е пребогат и многопластов гоблен на качественото американско кино.
Имаме философска драма за остаряването и загубата на усещане за място в изменящия се свят, имаме хичкоковски съспенс трилър с преследване на котка и мишка, имаме уестърн митология и noir естетика.
Жанрове и влияния се смесват в една хомогенна и издържана картина, която дълго време няма да напусне съзнанието на онзи, който навлезе там, където „няма място за старите кучета“.
Шедьовърът е жив и 10 години след своето излизане е по-ценен от всякога.

„Няма място за старите кучета" е модерна американска кино класика от тези, които все по-трудно си проправят път в тресавището на филмовия мейнстрийм. Десетте години от излизането на шедьовъра на братята Коен по едноименния роман на Кормак Маккарти промениха драматично начините, по които се прави, разпространява и консумира кино.

„Няма място за старите кучета" е последното произведение от своята порода, наградено с „Оскар" за най-добър филм. Песимистичен, наситен с насилие, радикално отдалечен от тренди политически послания и сантименталност, дълбоко американски и идиосинкретичен. Всъщност филми като този обикновено не се озовават с най-престижните отличия - тук няма бравурни холивудски автореференции ала „Ла ла ленд" или хуманистичен активизъм в прослава на малцинствата като „Муунлайт".

„Няма място за старите кучета" е чисто тройно дестилирано кино вълшебство без специална адженда. Сурово като съдържание, красиво като форма препускане през мрачните територии на човешката природа.

Филм за неизбежността на старостта, страданието и смъртта, за могъщата, мистична фигура на злото, тежестта на детерминизма и колосалната роля на шанса и случайността в развоя на събитията от човешкия живот. Разказ за потъването на един стар свят в праха на хаоса и невъзможността на мнозина да оперират адекватно в новите обстоятелства.

 

Най-четените