"Мостът на шпионите" открива мрачен хумор в Студената война | webcafe.bg
Filmcafe logo

"Мостът на шпионите" открива мрачен хумор в Студената война

Filmcafe, по The Daily Beast 19.10.2015, 07:52 (обновена 22.10.2015, 16:58)

1 от 3 снимки Назад Напред

В "Мостът на шпионите", трилърът за Студената война, който се цели в Оскарите, Стивън Спилбърг се връща към по-изтънчено време в задкулисната политика. Филмът е базиран на истинските шпионски игри отпреди десетилетия между САЩ и комунистическите й съперници.

Режисьорът ни запраща в 1962 г., същата година, когато измисленият Джеймс Бонд придава атрактивно лице на международния шпионаж. Докато Агент 007 се бори със SPECTRE и ухажва Урсула Андрес в първото си филмово превъплъщение, реален американски герой тихо спасява животи и репутацията на страната си сред ескалиращо ядрено напрежение и от двете страни на земното кълбо.

В историята, разказана от Спилбърг, той го прави без нито една юмручна схватка или дори един изстрелян куршум или зъл поглед. Роденият в Бронкс адвокат Джеймс Б. Донован, тук изигран от Том Ханкс, е изключителен обикновен човек в туидов костюм, изпратен от колеги от юридическата си фирма да направи невъзможното.

Първата му задача е незавидна

Рудолф Абел (Марк Райлънс), роден във Великобритания неактивен съветски агент, който рисува съзерцателни автопортрети, докато обикаля из Манхатън и събира незабелязано разузнавателна информация, е арестуван за предаване на американски ядрени тайни на комунистическите си господари. За да се гарантира, че Абел ще получи справедлив съд или поне привидно справедлив съд, проведен съвестно от американската демократична система - патриотът Донован, бивш прокурор в Нюрнберг, се самопредлага за съветник на защитата на Абел, в името на справедливостта.

Няколко интересни реални истории се застъпват в "Мостът на шпионите" - все от решаващ период в Студената война, от 1957 до 1962 г., не най-маловажната от които е историята на руския шпионин Абел (истинско име: Вилям Фишър). Агентът на КГБ с безупречни маниери е изигран нюансирано от Марк Райлънс като непоколебим мъж, категоричен в лоялността си към своята страна, дори и под заплахата от хвърляне в затвора, евентуални изтезания и екзекуция. Неговият непоклатим патриотизъм спечелва уважението на Донован, и докато юристът се съпротивлява на изкушението да проповядва морал или да мъмри мъжа, чийто живот е в негови ръце, зрителите следват неговия пример.

ЦРУ се намесват, надявайки се Донован да предаде руския си клиент, и в този момент някогашният застрахователен юрист осъзнава в колко дълбоки води е нагазил

Той е толкова наивен за шпионските драми, че в една тъмна и дъждовна нощ изпада (водейки със себе си и зрителите) в бясна параноя, считайки, че е следен - в блестящо изпълнен монтаж, реализиран от редовния монтажист на Спилбърг Майкъл Кан.

Има и други герои, които предизвикват симпатии, но не опознаваме никой толкова отблизо, колкото Донован и Абел, между които се заражда неизказано приятелство, основано на взаимно уважение и старо усещане за мрачен, хуманистичен хумор. Донован печели и изтърпява своята доза публично презрение за защитаването на враг на Америка; не само че той води енергично защитата му, но за малко да изгуби обжалването пред Върховния съд на противоконституционните стъпки за обиск, използвани за осигуряване на улики срещу Абел. Дори съпругата на Донован (недостатъчно често присъстващата на екрана Ейми Райън) гледа на него със съмнение - заради упорития стремеж на Донован да помага на предател и заради този факт да предизвика социалното презрение на семейството си.

Някъде по средата на "Мостът на шпионите" съдебната драма отстъпва на шпионски трилър

Спилбърг засилва атмосферата в стил Джон льо Каре, подкрепян от музиката на Томас Нюман и пищната операторска работа на Януш Камински, който рисува композициите си с такова майсторство, че в началните кадри на филма можете да усетите тежестта на въздуха, изпъстрен със слънчева светлина. След като Донован се бори да спаси Абел от смъртно наказание, твърдейки, че той би могъл да бъде ценна разменна монета за страната си, изниква деликатна политическа ситуация. Руснаците са свалили шпионски самолет на ЦРУ и са заловили пилота му - Франсис Гари Пауърс, при неловък инцидент, който по-късно се прочува като "Инцидентът U-2 от 1960 г.".

Въоръжен с находчивост, железен морал и - най-важното - факта, че той не може да бъде идентифициран като агент на САЩ, ако бъде задържан и проучван, Донован отново е привлечен за невъзможна патриотична мисия: да отиде в Източен Берлин и да преговаря размяната на Абел за Пауърс, който на свой ред е изправен пред съда за престъпленията си срещу СССР.

За разлика от Абел, към който в САЩ се подхожда с принципна, макар и изпълнена с омраза любезност, Пауърс е подложен на изтезание чрез лишаване от сън и непрестанни разпити в мъчителни сцени, които съдържат доста многозначителни аналогии със съвременността.

Фактът, че "Мостът на шпионите" поставя тежестта на света на раменете на носещ куфарче адвокат, изглежда старомодно носталгичен

Ханкс излъчва някогашна скромност в духа на Франк Капра, на каквато рядко ставаме свидетели в наши дни, още по-малко във филми за политически войни, изтезания, лична свобода и достоен, справедлив съд, дължим на чуждестранни агенти, които в наши дни биха били определени като "терористи". Тук Спилбърг намира перфектен повод за демонстрация на достойнство и поглед през леко присвити очи, за който Ханкс така и не получи достатъчно признание в годините, когато беше много по-млад.

В неговия поглед живее уязвимо, несъвършено, но неуморно благородство. Сценарият, изпълнен с очарователни вълнуващи епизоди и приятни мигове на мрачен хумор, дело на съсценаристите Джоел и Итън Коен и Мат Чармън, също ни кара да простим на хейтърите за осъдителните погледи към Донован, за стрелбата по къщата му като опит за тормоз, за определянето му като предател и изричането на това определение на глас. Те вероятно просто не са способни на друго. Ако Интернет някога беше съществувал, Донован би бил подложен на доксинг и пребит, преди изобщо някой да осъзнае, че всъщност той прави добро на всички.

Ако повече хора бяха като Донован, дали войната би била така нехуманна, както винаги е?

Отговорът е и да, и - естествено - не, защото как всъщност един конфликт би могъл да бъде по-малко нехуманен в цифровата епоха, когато правителствата и хората събират все повече информация за миналото, настоящето и бъдещето на все повече свои врагове, когато залозите са все по-огромни и основни свободи се жертват в името на националната и личната сигурност?

"Мостът на шпионите" демонстрира как колкото и да се опитваме, е толкова трудно да се поучим от миналото, колкото и да отстояваме принципите си срещу надигащата се неудържима вълна. Но все пак не вреди да ни бъде напомнено как е правилно да постъпваме.

Oще: агенти  джеймс донован  мостът на шпионите  оскари  стивън спилбърг  студена война  филм  шпиони 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.06.2011, 21:58

1 Descendant of Asparuh | 18.01.201623:51

Здравейте , някой от читателите или редакторите , знае ли къде може да се намери книгата на български , защото лично аз не успявам. Благодаря предварително
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани