Истинското екшън кино умря | webcafe.bg
Filmcafe logo

Истинското екшън кино умря

Големият Лебовски
10.09.2014, 18:22 (обновена 03.12.2014, 20:24)

1 от 10 снимки Назад Напред

Командо

Начинът, по който Бате Арни раздаваше справедливост в пика на кариерата си липсва на съвременното кино. Неговите наследници често изглеждат твърде изнежени, чувствителни и нерешителни на неговия фон.

Днес можем само с умиление да си спомняме как Шварценегер самостоятелно изтреби цял остров хора в "Командо"

"Хищникът", "Командо", "Универсален войник", "Умирай трудно", "Белязан да умре", "Смъртоносно оръжие", "Първа кръв", "Кървав спорт", "Бягство от Ню Йорк", "Борба за справедливост"," "Конфликт в Малко Токио", "Големи неприятности в Малък Китай",  "Един луд кучи син", "Танго и Кеш", "Десперадо", "Пасажер 57", "Въздушен конвой", "Скалата", "Скорост", "Доберман"....

Тези и още десетки други великолепни, висококонцептуални парчета първичен арт заслужават своето място в "Музея на екшъна". Къде е той? В сърцето на всеки хлапак, израснал с второразредните класики от 80-те и 90-те години на ХХ век.

Чистият, първосигнален, брутален, дърварски екшън

вече официално принадлежи към миналото. Най-презираният от критици, сноби и псевдоинтелектуалци поджанр умря. След време избрани реплики от расовите представители на това изчезнало изкуство ще звучат като мъдрости на латински. Като например откосите словесно злато "Ще се върна!" и  "Щом кърви, значи можем да го убием!", които Арнолд Швраценегер произнася съответно в шедьоврите "Терминатор" и "Хищникът".

Екшън киното обаче няма да се върне и след години на обилно кървене вече лежи убито, а върху мускулестия му труп тържествува  лигавата, инфантилизирана машина за огладена и безопасна посредственост, наречена младежки вкус.

Силвестър Сталуон се опита да призове екшън киното от Царството на Хадес с носталгичната ансамблова екстраваганца "Непобедимите" през  2010-а. Умереният успех на първия филм провокира продължение, а после и трета част. "Непобедимите 3" обаче катастрофира финансово, естетически, морално и както се сетите още.

Обяснението в любов към осемдесетарските тупалки не донесе възкресение, а се превърна в непохватна епитафия на жанра

Сталоун се огъна под корпоративния натиск за младежко забавление и кастрира и без това не чак толкова качествения екшън бранд "Непобедимите". Третата част пристигна без натуралистични сцени на насилие с пръскаща кръв и откъснати човешки крайници (нещо, което фенбазата на жанра никога няма да прости), за да се хареса на семейните аудитории и несвикналите с епично екранно клане, моделирани от стерилната естетика на "Здрач" и Marvel филмите, тийн тълпи.

Върху раната Слай прибави и обида като наблъска екранното време на филма с ненужни млади анонимници, които изместиха в ъгъла на кадъра титани на осемдесетарските и деведесетарски дърварски пиршества като Долф Лундгрен, например.  Стана болезнено очевидно, че днешните младежи, поколението на "Игрите на глада" и "Бързи и яростни 6", нямат никакъв емоционален ангажимент към вулгарния екшън от едно време. Не помогна и творческата импотентност на "Непобедимите 3".

Ясно е, че съвременните младежки съзнания не могат да обработят мейнстрийм филм с лош език и много насилие в кадър. Объркват се и реагират с враждебност или безразличие.

Екшън киното вече няма широка публика. Еволюирал от мутациите на пиратското приключение, военната драма, уестърните, кримките, полицейския трилър и експплоитейшън филмите, този славен жанр оттук нататък ще бъде за своите почитатели сантиментален ресурс на носталгия по едно турбулентно съзряване.

Платинената епоха на екшъна е ерата на американския президент Роналд Рейгън

Осемдесетте години. Време на крайности и кич.

Жанрът свети в цялото си експлозивно великолепие. Лошият вкус властва. Америка потъва в консуматорско блато - дрехите са ужасни, прическите - кошмарни, диското още не е изчезнало, юпитата шмъркат кокаин и се гаврят с лесно достъпни миски в нощни клубове като "Студио 54".

Гетата ухаят на евтин крек и горещи запалени кофи, а студената война предлага изобилие от геополитическа драматургия. Заплахата от сърпа и чука на СССР се издига пред Свободния свят като импозантна резиденция в стила на Сталинисткия класицизъм.

Покварата и моралната разруха са навсякъде. Америка се нуждае от герои. Тестостеронени супермени, които да сритат задника на злото, дъвчейки дебела пура... С няколко инжекции стероиди огромната ръка на екшън киното се сгъва и върхът на жанровия бицепс изпъква като планината от логото на филмовото студио "Парамаунт".

На сцената излизат  Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер - ръбати харизматици с трудности при изговарянето на определени английски думи. Слай е постигнал сериозен критически и зрителски успех още през 70-те с "Роки". Но физиката и славата му хипертрофират за  "Рамбо". По същото време жадният за реализация културист с трудно за произнасяне име и ужасяващ австрийски акцент пробива през платното, за да стане по-голям от живота.

Австрийския дъб, Терминатора, Губернатора, Конан Републиканеца, бате Арни

Известен е под всякакви псевдоними. В средата на 80-те Арнолд изби собственоръчно един остров хора в абсолютния и непреходен шедьовър "Командо". Този тотален аудиовизуален диамант заключва в себе си есенцията на жанра. Дълги бойни сцени и кратки забавни реплики. Насилие в изобилие, мускулест шовинизъм, сексизъм, (не)осъзната хомоеротична сугестия, вулгарна анти-интелектуална манифестация на милитаризирана мъжественост.

Персонажът на Шварци се казва Джон Матрикс и е бивш елитен войник от специалните части. Дъщеря му е отвлечена и той тръгва на наситена със сеч, леш и шеги мисия. "Командо" е неповторимо екшън откровение. Преди и след зрелищно убийство масивният Матрикс пуска къса хумористична реплика, така наречения one-liner - фундамента на жанра.

В един епизод той държи малък негодник на име Съли (изигран от Дейвид Патрик Кели) над пропаст и му казва - "Помниш ли, Съли, че обещах да те очистя последен?". -"Да, Матрикс, обеща!" - отговаря онзи с треперещ глас. "Излъгах" - срича героят на Арнолд и хвърля мижавия несретник в бездната. После някаква мадама пита Матрикс какво е направил със Съли, а той изстрелва - "Ами, пуснах го".

Екшън филмите са невъзможни без страхотния първосигнален хумор. Както когато персонажът на Лундгрен в "Универсален войник" си беше сложил огърлица от отрязани уши и каза на поредния клетник, който нещо му се обясняваше - "Целият съм в слух!" (I'm all ears).

Дори и изчезнало, киното на зрелищния брутализъм продължава да вдъхновява. Никой заблуден сноб не е способен да отнеме славните мигове от могъщия и аморален екшън пантеон. И кой знае, някой ден, когато свърши корпоративното иго на безопасни, загладени забавления, може да започне истинския ренесанс на жанра. С експлозия, димяща пура, плискаща кръв и тържествуващ тестостерон.

Oще: арнолд шварценегер  големият лебовски  долф лундгрен  екшън  зрелище  командо  кръв  непобедимите  осемдесетте  рамбо  силвестър сталоун  терминатор  тестостерон  труп  убийства  филм  холивуд 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

18 Дракон с кисело зеле | 15.09.201414:43

Ванко, има предостатъчно издържани в сценарно отношение екшъни. Примерно "Командо 2", известен повече като "Умирай трудно".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.11.2010, 12:35

17 vanko | 15.09.201411:00

Дали "Командо" е тъп филм? ДНЕС (когато съм на 41) да!

Дали бе тъп филм преди години, когато го гладахме на VHS касети с леко прецакано качество (и бяхме 12-14 годишни)? Миии... не чак толкова Много щастлив

Екшънът си е... екшън. Не търсете лирика и изкуство на "място", където не е планирано да ги има Много щастлив
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 08.01.2013, 11:56

16 Форд Префект | 15.09.201400:22

Не се пънете, сега всичко от горизброеното го гледаме на живо - рязане на глави от ИД, убийства на жени и деца в Украйна, преди това Ирак, Афганистан, Сомалия, Либия. Може би затова и умря жанра, пък и публиката стана по-претенциозна.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 19.08.2014, 09:16

15 ai stiga lek | 14.09.201420:11

липсва си.. ей така някой да изгърми 615 патрона от 9мм берета без да смени пълнител... някой да го изхвърлят през прозореца, със все рамката и три реда тухли... кръв да има.. колите да пукат гума и да се взривяват от това И всичко бепе синтезирано в класическите 90-94 минути. Сега едни протяжни дълги разговори, едни обяснения, пък лошия накрая го арестуват да го съдят, вместо да го взривят/застрелят/затрият... От по-новите Taken ми допадна сравнително, ама Лиъм Нийсън не е типичната анаболна BADка и не е пълно усещането Много щастлив
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.09.2013, 11:56

14 Citizen X | 12.09.201412:44

Не е важен примера, даден от автора, а че ми се плаче дори за толкова банална загуба като класическите екшъни. Още сандтрака на "Хищникът" си остава класика като музика, която поражда съспенс... А фрази като "Stick around!" или "A don' 'ave the time to bleed" на Джеси Вентура остават в пантеона на доброто старо кино...
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 14.06.2013, 11:52

13 Peter Simeonov | 12.09.201412:34

Сърце червено,
той е дал пример с Умирай ТрудноУсмивка Вторият филм в снимките е именно тойУсмивка Това е добър пример за пойнта на статията, защото последният УТ беше подигравка с всичко направено досега.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.06.2012, 11:35

12 Сърце Червено | 12.09.201411:21

Peter Simeonov, идеята е,че автора можеше да даде по-добър пример от Командо. Kato например Умирай Трудно.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.06.2013, 11:52

11 Peter Simeonov | 12.09.201410:35

Всичките коментари, че Командо е тъп филм ме изумяват. Не пичове, Командо е по-добър от филмите на Копола и Кубрик. Много ясно, че е тъп, но е здрав, първичен екшън, за каквото става дума в статията. Единственото подобно нещо в последните години беше Рамбо 4, но Слай почина след негоТъжен
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 27.11.2012, 16:27

10 Прокопи | 12.09.201407:53

В моята класация най-великият филм на Арни е Т2. Връх в разбиването, млатенето и пълното игнориране на врати и стени. При това с добра музика. Много щастлив
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 19.02.2013, 00:46

9 Ролинс | 12.09.201402:08

Абе не че нещо, обаче ми направи впечатление словосъчетанието "добър екшън". Не мога да го схвана. По принцип екшъните са като за тъпаци - само стрелба, битка, кръв и главният герой оцелява като по чудо. Последният смислен екшън, който гледах, беше Looper, но това е защото имаше някакво развитие на сюджета. Но не мога да кажа, че беше ЧАК добър филм. Не харесвам безмислените филми, въпреки че съм се излъгал да гледам доста такива (като малък). Екшъните просто апелират към по-слабоумната част от зрителите, съжалявам ако звучи откровено.

Предпочитам по-реалистичните филми, някоя драма, комедия или трилър. Никога няма да седна да гледам екшън или филм на ужасите освен ако не съм прочел много добри отзиви.
   

оценка

+0 -2