Авантюрата на Клаудия Кардинале в българското кино | webcafe.bg
Filmcafe logo

Авантюрата на Клаудия Кардинале в българското кино

Тодор Ковачев
08.10.2015, 00:13 (обновена 09.10.2015, 17:30)

1 от 5 снимки Назад Напред

имало едно време един уестърн

Днес Клаудия Кардинале става почетен доктор на НАТФИЗ и ще води майсторски клас за студентите от Академията. Тридневната й програма в България е препълнена със събития

Какво прави Клаудия Кардинале в България?

Гостува в „Шоуто на Слави", получава званието почетен доктор на НАТФИЗ, води майсторски клас за студенти от Академията, среща се с Вежди Рашидов и посещава разкопките при столичното Ларго.

Между всичко това тя промотира и нов български филм с нейно участие - продукция, която логично е рекламирана основно чрез присъствието й тук.

Голямата актриса предизвика емоции още с появата си на журналистическата прожекция на филма, довела до едно бутнато кошче за боклук и спречкване между неизвестни лица пред кино „Одеон". Приливът на адреналин не е изненадващ, тъй като моментът е исторически. Музата на Фелини, Висконти, Серджо Леоне и Вернер Херцог не само се е снимала в българска лента, но, както и сама призна, за пръв път играе себе си във филм (е, може и да не е съвсем за пръв път, но нали тя го твърди, а и така написаха вече всички медии).

Иронично обаче, докато в рекламната кампания Кардинале изпълнява главна роля, в самия филм нейната героиня остава странно встрани от всякакво действие.

И служи по-скоро като някакво комично разведряване в една неубедителна, макар и разказана с обич история.

Става въпрос за филма „Имало едно време един уестърн", чието действие се развива в пустинята Табернас в Южна Испания - една от най-емблематичните локации за жанра на спагети уестърните, където през 60-те и 70-те са заснети над 600 уестърна.

От самото начало е ясно, че лентата намига към класическия „Имало едно време на запад" и към целия отмрял жанр на уестърните. Жанрът е (почти) несъществуващ в историята на българското кино, но паразитирането върху западни класики сме гледали и преди - спомнете си само „Пистолет, куфар и три смърдящи варела".

За да стане „Имало едно време един уестърн" още по-амбициозен, той си поставя за цел да бъде странна смесица между документално и игрално кино и насред емблематичния декор да сблъска реални и не толкова реални персонажи.

От самото начало филмът се заема с натрупване на герои и ситуации, които представляват поредица от клишета:

Бягаща от своя страховит мъж майка и нейната дъщеря

- Лошият съпруг, сниман в гръб на приглушено осветление, който зловещо навива музикална кутия с Темата на Одета от „Лебедово езеро". В почти целия филм не прави нищо друго, а публиката го чака да предприеме някакъв реален ход

Западнала туристическа забележителност, пострадала от финансовата криза, и отговарящите за нея псевдо-каубои, отказващи да приемат новите реалности

- Застаряваща актриса, желаеща да се почувства отново значима като си спомни филмовите места от младостта. С две-три закачки с Фелини, Висконти и „Имало едно време на запад" и усмивки за Клаудия Кардинале, която би трябвало да е „себе си"

За да се съберат героите на едно място, бягащата майка по случайност става домакиня на Клаудия, и то именно в уестърн градчето.

Неизбежното сприятеляване между двете е отметнато в две сцени, а влюбването между майката и един от каубоите - изразено чрез дълготрайни разходки в работно време. Индиански глас зад кадър наблюдава героите и мъдрува върху съдбите им, а наяве ги черпи с чай и упоителни вещества.

Цялата схематичност на сюжета е смекчена от същестуващата самоирония и от внушението, че филмът нахвърля клишетата, за да им се надсмее. Но когато никой от героите не добива истинска плътност, случващото се с тях няма как да не се приема равнодушно от зрителя. А и всъщност какво изобщо се случва?

Големият проблем на филма е, че след първоначалното натрупване на персонажи и контекст относно мястото на действието, те така и не влизат в смислено взаимодействие помежду си.

Фигурите са поставени на масата, но не са разиграни.

Кардинале, индианецът, дъщеричката, синът на Хенри Фонда - сюжетът в един момент просто ги изоставя, след като е вложил доста време да ги представи на зрителя.

Основният любовен и ценностен конфликт бива разрешен в нещо като пародия на уестърн дуел, която обаче няма емоционален или хумористичен заряд и също трябва да бъде спасявана - този път чрез точни операторски портрети и детайли.

Дотогава филмът вече е бил няколко фалшиви тревоги (предимно чрез гърмяща класическа музика) и е загубил твърде много време да трупа несъществуващо напрежение, оставяйки зрителя да премисля защо действията на злодея са тотално нелогични и защо малкото случващи се събития изглеждат така самоцелни.

Но изглежда даже някак дребнаво да се посочват такива недостатъци във филм, който просто иска да намигне към друг филм и друга култура, а междувременно, ако успее - да каже и нещо свое.

Дори и в този си вид „Имало едно време един уестърн" не е лишен от смислени послания, ако човек иска да ги потърси.

Филмът може да бъде разглеждан като мека и деликатна подигравка с ментето в киното и живота - тук и градът е декор, и каубоите са менте с пистолети играчки, и лошият е менте и не му стиска, и майката е менте бегълка и менте чистачка. А Клаудия Кардинале може да е истинска, но и да не беше, никой нямаше да забележи - та тя играе картонена фигура на самата себе си, тъй че какво значение има?

Режисьора Борис Десподов и неговия съсценарист и съпродуцент Андрей Паунов познаваме като документалисти, направили заедно и по отделно едни от най-нашумелите и обсъждани документални филми в последните години („Три сестри и Андрей", „Коридор №8", „Проблемът с комарите и други истории", „Георги и пеперудите").

„Имало едно време един уестърн" също е бил замислен като документален, но неговите герои сами са пожелали да живеят в измислена кино реалност и така са предопределили жанра и на филма, и на живота си.

Което не скрива недостатъците им, но поне ги прави една идея по-симпатични.

Oще: актриса  българско кино  герои  градче  декор  документален  звезда  злодей  игрален  имало едно време един уестърн  имало едно време на запад  каубои  клаудия кардинале  клише  майка  менте  персонажи  премиера  пустиня  реалност  серджо леоне  сценарий  уестърн  филм  хенри фонда 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

3 pixie | 17.10.201509:29

Няма нищо изненадващо. Жената е на сериозна възраст, вече никой не я кани да играе в каквито и да е филми, нищо че е велика актриса, умилена е от носталгията по филм, който я е изстрелял към върха преди години. И най-важното - отрупана е с внимание, което за една жена е особено важно, без значение на колко години е.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.10.2015, 23:39

2 Дарина Игнатова.1099724060045242 | 17.10.201500:17

Клаудия Кардинале е една от любимите ми актриси. Възхищавам се на ролите ѝ във всички велики филми, в които се е снимала и наистина е играла великолепно.
В този филм обаче, Клаудия не играе.. Тя служи за реклама на един български режисьор, който неистово желае да издрапа до върха и големия екран. Ролята на Клаудия е да бъде декор, също като мястото, каубоят в черно (който прави мега пресилени и куци опити да прилича на предполагаемия си баща) и т.н., и т.н. Някои от сцените са толкова недомислени, че направо са "откраднати" и "копирани" от "Имало едно време на запад". Мисълта ми е, че не проумявам как е възможно знаменита и многократно доказала се актриса, като Клаудия Кардинале, да приеме на драго сърце да се снима в тази "куца" , замаскирана, евтина пародия на велик филм, който през 1968г. изстрелва самата нея на върха.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

1 Шамито | 08.10.201514:59

Нема лошо да се гледат и български бози които бързо се забравят.Нали се намира работа за български актьори.Ами следваме тенденцията –гледаш и забравяш.Но си платил–това е по важно.Целта е да те приспят а не да те развълнуват с човешки ценности не показани до сега.Трудна задача–но не това е целта.Но истинското изкуство изпъква на фона на бозите–затова тръпнем и очакваме.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани