6 страхотни филма от Аржентина

Filmcafe 04.11.2016, 11:01

"Тайната на нейните очи" (El secreto de sus ojos)

Бенхамин Еспозито, който тъкмо е напуснал аржентинската съдебна система, все още е обсебен от брутално убийство, случило се преди 25 години, през 1974 година. Той иска да напише книга по случая. Това го връща към спомените за една жена, която е обичал. Този силен филм от 2009-та година безспорно се нарежда сред най-добрите криминални истории за последните години. Международният успех на филма на Хуан Хосе Кампанела говори сам за себе си: той става второто аржентинско заглавие, което печели "Оскар" за международен филм след "Официалната версия" през 1985-та. Атмосферата, операторското майсторство, сценарият и актьорската игра (в главната роля е едно от най-разпознаваемите лица на съвременното аржентинско кино Рикардо Дарин) правят от филма истински шедьовър, задължителен за гледане.

Аура (Еl aura)

Режисиран от Фабиан Билински, този трилър е описан от филмовия коментатор Моли Дуериг от сайта "Mic" като нещо средно между "Мълчанието на агнетата" и „Тетрадката". Това заглавие от 2005-та отново е с участието на Рикардо Дарин. Героят Естебан Еспиноса е затворен в себе си препаратор, който се оказва също така епилептик. Той мечтае за перфектния банков обир, когато случайността му дава възможност да участва в истинско престъпление - и нещо повече - превръща го в престъпник. Еспиноса има фотографска памет, което му помага в сложната ситуация. Този чудесен трилър с вълнуващ сюжет и прекрасна актьорска игра неслучайно е сред най-добрите аржентински филми на новия век.

"Детето риба" (El nino pez)

Режисиран от Лусия Пиенцо, този филм, адаптация по едноименния роман, разказва за трагичната любов на една необичайна двойка: Лала (Инес Ефрон) и 20-годишната парагвайка Айлин (Мариела Витале). Лала е привилегировано богато аржентинско момиче, а Айлин е прислужница. Те живеят в скъпо предградие на Буенос Айрес. Лала е много влюбена, а Айлин поне дава вид на такава. Двете искат да избягат в Парагвай, където да живеят заедно. Айлин обаче не е съвсем вярна, тя обича да флиртува с момичета, момчета... и дори с бащата на Лала - известен и заможен съдия. В нетрадиционния сюжет има от всичко по много: драма, страст, измама и разбира се - престъпление. Филмът излиза в много важен момент - една година преди Аржентина да легализира гей браковете... Пиенцо е режисьорка, която се интересува от темата. В нейния първи филм XXY Инес Ефрон играе транссексуална.

"Червена мечка" (Un oso rojo)

Този филм от 2002 също се вписва в класическия криминален жанр. Режисьор е Исраел Адриан Каетано. Главният герой Мечо (Oso) - в ролята Хулио Чавес - е пуснат на свобода след 7 години, прекарани в затвора. Той очаква с нетърпение срещата със своята дъщеря Алисия (Агостина Лахе), която е била само на годинка, когато той е бил осъден. Мечо разбира, че неговата жена Наталия (Соледад Вилямил от "Tайната на нейните очи") живее с друг мъж, който е хазартен тип. Интересното е, че Мечо успява да се справи със ситуацията, без да извърши престъпление, въпреки годините в затвора. Защото любовта е способна на всичко...

„Официалната версия" (La Historia Oficial)

Бруталната диктатура в Аржентина отнема хиляди животи в рамките на няколко години. Много хора "се изпаряват", но диктатурата оставя още и други белези в живота на обществото, които не зарастват и днес: а именно децата на убити врагове на народа, които са масово осиновявани от семейства на бездетни военни. Именно подобна история разказва един от най-добрите аржентински филми, снимани някога. "Официалната версия" се появява през 1985-та година и разказва за Алисия, майка на 5-годишно осиновено момиченце, която преподава история в гимназия в Буенос Айрес. Тя винаги е приемала "официалната версия", представяна й както в личен, така и в служебен план. Когато режимът рухва, Алисия се сблъсква с болезнената истина и успява да разкрие неочаквани неща за себе си, за семейството си и за обществото като цяло. Това е филм, който напълно заслужено получава първия "Оскар" за аржентинското кино изобщо.

„Дивaшки истории" (Relatos salvajes)

Шестте отделни късометражни истории са обединени във филм, който донася още една аржентинска номинация за "Оскар". Режисьорът Дамиан Шифрон предлага история за насилие на пътя, история за това как човек не бива да се отказва да се бори със системата и накрая да я победи, история за измяна, история за престъпление, самолетна история и история за отрова за мишки... Интересното е, че филмът е продуциран от знаменития испански режисьор Педро Алмодовар. Вероятно е излишно да казваме, че в една от историите участва и Рикардо Дарин?

Жестока политическа сцена, високо ниво на корупция, много голяма битова престъпност, подкупни магистрати и наивни хора, решени да докажат истината сред общество, изградено от оцеляващи конформисти...

Не, това не е България, въпреки че много прилича. Това е една от най-интересните латиноамерикански държави: Аржентина.

Огромна страна с травматичното и турболентно минало и с култура, много близка до европейската, Аржентина може да изненада с много неща, но през последните десетилетия - и особено в последните години, сред тях се откроява киното.

Много доброто кино.

Всъщност исторически това е държавата от Латинска Америка с най-сериозна кинокултура, за което допринася и доброто финансиране, осигурявано от средата на 90-те години чрез Националния институт за кино и аудиовизуални изкуства (INCAA). Това помага за създаването на качествени продукции с по-голям бюджет, които могат да се конкурират на световната сцена.

Вижте някои от задължителните аржентински филми, които ще ви накарат да плачете, да се смеете, да се възмущавате и да се страхувате...