Историята на червения килим за Dummies | webcafe.bg
Filmcafe logo

Историята на червения килим за Dummies

Filmcafe, по BBC 23.02.2016, 08:10 (обновена 27.02.2016, 19:23)

1 от 20 снимки Назад Напред

Червен килим

Снимка: © GettyImages.com

Във Великобритания актрисата Елизабет Хърли се прочу буквално за една нощ, след като облече драматична рокля на Versace на премиера, която посети с Хю Грант. Роклята, която изглеждаше сякаш се държи само на гигантски безопасни игли, впоследствие бе запомнена като "онази рокля".

Вижте още от най-добрите моменти на "червения килим"... И не само на "Оскар"-ите

Той е символ на елит, стил и разкош. Предизвиква представи за блясък и елегантност. Той е един от акцентите на съвременните "Оскари" и церемонии по връчване на награди, гала-вечери и премиери по цял свят. Емблематичният червен килим отличава кинозвездите, които стъпват на него, от нас, смъртните.

И винаги е било така

В най-ранния си вид червеният килим не е бил предназначен за обикновени хора. Пътека от тъмночервен плат се разгъва в древна Гърция, в пиесата "Агамемнон" на Есхил, когато отмъстителната жена на краля Клитемнестра се подготвя за триумфалното завръщане у дома на съпруга й от Троянската война.

Дори кралят се поколебава дали да върви по "аления път" пред него, защото той е "смъртен, човек", а не бог. "Не мога да стъпя върху това цветно величие, без да изпитам страх," казва той - и в крайна сметка наистина го сполита злочеста съдба, скоро след като стъпва върху него.

"Интересно е, че червеният килим е станал синоним на кинозвездите, които в някакъв смисъл са кралските особи на съвременността," казва Сонет Стенфил, старши куратор във Victoria & Albert Museum.

"Еволюцията на кината през втората половина на XX век ги направи дворците за хората. Има определена синергия в червения килим - че той някога е посрещал кралски особи, а сега по него вървят филмови величия."

В ренесансовото изкуство червените килими се появяват често, обикновено ориенталски и със сложни форми и шарки

Те се появяват в картини на божества, светци и крале. Защо?

"Червеното като цвят отдавна се свързва с престиж, кралско величие и аристокрация," казва Стенфил.

"Аленият цвят е сред най-ценените, тъй като е бил най-труден за производство и най-скъп". Яркочервената или карминова боя някога - а и сега - се прави от насекомото кохинил и е използвана в XV век от ацтеките и маите в Северна и Централна Америка за оцветяване на платове. Към XVII век карминовата боя е била много ценен продукт за износ.

Яркочервеният килим продължава да демонстрира висок статус - и в Джорджтаун, Южна Каролина през 1821 г., пристигането на американския президент Джеймс Мънро е отбелязано с разпъването на червен килим, който да го посрещне на брега, когато слиза от лодка.

Червеният килим оттогава стандартно присъства в шумни събития с участие на видни политици.

Произходът на фразата "като за червения килим" пък се свързва с началото на XX век, когато червеният килим е възприет от железниците. Ексклузивен, експресен пътнически влак на New York Central Railroad от 1902 е посрещал пътниците си с червен килим, който ги е насочвал към влака.

Усмивки за камерите

Едва към 20-те години червеният килим и Холивуд стават синоними. През 1922 дълъг, аленочервен килим е разгънат пред Египетския театър за холивудската премиера на "Робин Худ" с участието на Дъглас Феърбанкс.

В последвалите десетилетия червеният килим е едно от малкото места, където хората са можели да видят за кратко на живо харизматични звезди като Кларк Гейбъл, Джими Стюарт и Грейс Кели.

После през 1961 г. червеният килим се използва за първи път при връчването на наградите на американската киноакадемия в Santa Monica Civic Auditorium.

Няколко години по-късно телевизиите, излъчващи церемонията, вземат решението да снимат и пред залата, показвайки пристигането на гостите и това как те излизат от лимузините си. От този момент през 1964 червеният килим се превръща в глобално признато място за снимки на актьори и актриси, които да пристигнат триумфално и да се покажат преди "Оскарите".

Рекламата в крайна сметка е основната идея на холивудския червен килим

Появите на червения килим, които са влезли в историята, са били обикновено уникални моменти на смела, показна демонстрация и самодоволство - уверени, пищни, провокативни и индивидуалистични.

Прозрачният костюм с пайети на Барбра Стрейзънд, който тя носи на "Оскарите" през 1969 г., е тема на толкова заглавия, колкото и наградата й за най-добра актриса за "Весело момиче".

Бурната динамика между двойката кинозвезди Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън се развива на червения килим на "Оскарите" през 1970, когато дълбоко изрязаната елегантна и разкриваща доста плът виолетова рокля и диамантената огърлица на Тейлър засенчват номинацията на съпруга й за "Оскар".

През 1978 Даян Кийтън приема "Оскар"-а си за най-добра актриса за "Ани Хол" в "демонстративен" вдъхновен от мъжкото облекло костюм.

После, естествено, идва Шер, чиито уникални облекла за червения килим са включвали шапка с пера и - за победната й нощ за "Лунатици" през 1988 - почти отсъстваща черна дантелена рокля на Боб Маки.

Червеният килим е и жизненоважен за кариерите на мнозина

Във Великобритания актрисата Елизабет Хърли се прочу буквално за една нощ, след като облече драматична рокля на Versace на премиера, която посети с Хю Грант. Роклята, която изглеждаше сякаш се държи само на гигантски безопасни игли, впоследствие бе запомнена като "онази рокля".

Това беше умишлено секси, провокативен избор на облекло и впоследствие тази рокля бе включена в изложбата на Versace във Victoria & Albert Museum. "Много характерен дизайн на Versace и много провокативна," казва Станфил.

"Тя показваше даденостите й, и имаше усещане за самореклама в нея. В този смисъл тя беше достоен наследник на Стрейзънд и Шер."

Към 90-те години модата и киното се превърнаха в нещо неотделимо, и червеният килим беше мястото, където те се срещаха най-добре. Определени дизайнери доминираха там, и Валентино и Джорджо Армани се прочуха с облеклата си за червения килим.

През 1997 Никол Кидман допълнително вдигна летвата, обличайки зелена рокля на Dior, която беше първата реална висша мода на червения килим. В началото на новото хилядолетие Рене Зелуегър и Джулия Робъртс бяха сред малкото звезди, които се бунтуваха срещу този тренд и носеха винтидж рокли на червения килим, а исландската певица и актриса Бьорк отиде още по-далеч със запомнящия се лебедов ансамбъл на Мариан Пейоски.

Чия рокля сте облекли?

Сега червеният килим за "Оскар"-ите е огромен - цели 1500 кв.м., като разполагането му отнема два дни, и е обект на все по-дълбока медийна истерия всяка година. Критиките и изпитателните погледи към появяващите се на него са по-силни от всякога - донякъде заради безпощадните GlamCam360 и ManiCam.

Повечето от големите дизайнери вече създават специални дрехи за червения килим. Разпространена практика са споразумения с дизайнерите "носене срещу заплащане", а има популярни стилисти за червения килим. Вероятно поради тези причини актрисите все по-често залагат на сигурно с женствени, доказано привлекателни дрехи.

Има и определена симетрия в скорошната популярност на пастелните, придаващи имидж на принцеса рокли  - сякаш червеният килим се връща към кралските си корени, проправяйки път за съвременните приказни принцеси. В крайна сметка това е светът на приказките, място за бягство от реалността и фантазии.

И все пак актриси като Тилда Суинтън и звезди с усет за мода знаят как да нарушат правилата, за да постигнат неподражаем стил.

Миналата година кампанията в Twitter "ask her more" показа, че има апетит за непредсказуемост. Би било чудесно да мислим, че все още има място на червения килим за прекрачване на границите и че има смелчаци, които биха поели риск - примерно като носят лебед около шията си, и като снесат гигантски яйца от щраус на вече почти свещения червен килим.

В крайна сметка по времето, когато това се случи, Бьорк може и да оглавяваше списъка с най-зле облечени звезди, но 15 години по-късно дивата и прекрасна лебедова рокля е изложена в музея за модерно изкуство MoMA, а безумният момент със снасянето на яйцето е влязъл в историята на "Оскар"-ите.

Oще: галерии  галерия  оскар  традиции  фотогалерия  червения килим  червен килим 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

1 e-mil | 26.02.201612:50

Карминът не е алено и аленото не е червено. И пурпурният, а не карминът е бил най-скъпият цвят. През Ренесанса пък най-цененият цвят е ултрамарин. Именно той е бил най-труден за добиване, съответно най-скъп.
Въобще най-големи проблеми винаги е имало със синята гама, при това не само в текстила и изкуството. Дори в наши дни сините светодиоди бяха изобретени последни и най-трудно.

А кураторът Стенфил да вземе да се върне в колежа да си доучи! Кралските цветове много отдавна са синьо и пурпурно, а не червено. Кралското присъства дори в името на цвета - Royal Blue (има и Royal Red, но то е по-скоро кафяво, отколкото червено).
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани