Какво е сбъркано във филма "Амадеус" | webcafe.bg
Filmcafe logo

Какво е сбъркано в "Амадеус"

Lifecafe, BBC 25.02.2015, 17:56 (обновена 11.03.2015, 12:08)

1 от 6 снимки Назад Напред

амадеус моцарт

Филмът "Амадеус", който преди 30 години обра 8 награди "Оскар", може да засрами всички тазгодишни претенденти и претендентчета за "биографичен" филм - и "Селма", и "Игра на кодове", и "Теорията на всичко" не могат да му стъпят на малкия пръст. Затова толкова обичаме този филм. Колкото и да е "сбъркан" исторически

Минаха 30 години, откакто "Амадеус" отнесе купчина златни статуетки на "Оскарите" през 1985 година.

Филмът на Милош Форман от 1984-та по пиесата на Питър Шафър от 1979-та спечели 8 "Оскара" тогава, включително тези за най-добър филм, режисура, актьор в главна роля и адаптиран сценарий.

Без съмнение това е най-добрият правен някога филм за процеса на творчество и непрекосимата бездна между човешкия гений и посредствеността.

Той е заел достойно мястото си в историята на киното и винаги бива описван като шедьовър.

Всичко това е въпреки факта, че филмът безсрамно замазва и изкривява историческите факти, опирайки се на потенциално ожесточено съперничество между Волфганг Амадеус Моцарт и неговия колега Антонио Салиери, придворен композитор на императора на Свещената Римска империя - Йозеф II.

А това съперничество никога не е било нещо повече от неясен слух.

Алекс фон Тунзелман е сред многото историци, раздразнени от блестящия успех на филм, който е толкова неточен в исторически план.

Тя го описва като "абсурдно" сбъркан - "съперничество на живот и смърт, което никога не е съществувало, изчерпал се ерген, който всъщност е бил баща на 8 деца и провали, които в реалността са били успехи". Тя счита, че нищо във филма не може да изкупи факта, че "цялата теза - че Салиери е мразил Моцарт и е планирал как да го съсипе - вероятно няма нищо общо с истината".

Александър Пушкин всъщност е първият, на който хрумва идеята, че евентуалното съперничество между тези двама виенски композитори би станало основа за добра драма.

През 1830 Пушкин публикува кратка пиеса, наречена "Моцарт и Салиери", в която последният убива първия на сцената.

Пиесата впоследствие е поставена като опера от композитора Николай Римски-Корсаков и оттогава не е спряла да вълнува творческото въображение на мнозина.

Вдъхновен от Пушкин, Питър Шафър взема този зловещ виц за отправна точка за това, което Саймън Калоу - актьорът, който пръв е играл Моцарт на театрална сцена - описва като "мащабна медитация върху връзката между гения и таланта".

Шафър, казва Калоу, ни поднася Салиери, "който е трудолюбив, изкусен и благочестив, докаран до самоубийство от Моцарт, който е сквернословен, безотговорен, инфантилен и безкрайно вдъхновен.

В пиесата на Шафър, Салиери е единственият човек във Виена през XVIII век, който напълно осъзнава мащабите на гения на Моцарт и затова именно е най-засегнат от него.

За него това е жестока подигравка, дело на Бога, пред който той се прекланя - носителят на дарбата да създава най-великата музика да е най-недостойното от Неговите творения; цялата набожност и добър вкус на Салиери са игнорирани в полза на отблъскващ малък негодник".

Драматична свобода

Милош Форман е сред публиката на първата предпремиера на постановката с Калоу (и Пол Скофийлд в ролята на Салиери) в лондонския Национален театър през 1979 година. Ефектът от пиесата е толкова силен, че той незабавно се обръща към агента на Шафър по време на първия антракт и оповестява, че трябва да направи филм по нея.

Шафър винаги е твърдял, че е желал да напише ефектна пиеса, независимо от историческата точност, описвайки творбата си като "фантазия по темата за Моцарт и Салиери".

"Очевидно "Амадеус" на театрална сцена никога не е замислян като документална биография на композитора", признава той "и филмът дори още по-малко се стреми да бъде това".

Изобретателно, той заобикаля проблема, като кара Салиери, на този етап стар, нелечимо болен и класически ненадежден разказвач, да ни споделя всичко - още от самото начало, когато прошепва драматично в една нощ през 1823-та:

"Прости ми, Моцарт, аз те убих"

(Моцарт е умрял мистериозно като бедняк през 1791).

Съществуват твърде малко исторически източници за живота на Салиери, така че с тази формална конструкция Шафър може да си позволи максимална творческа свобода.

Като всеки добър драматург, той идентифицира нещата, подходящи за неговата история - преравяйки писмата на Моцарт за нецензурни послания до братовчедка му например - и пропуска нещата, които не са подходящи - например факта, че семействата на Моцарт и Салиери са били достатъчно близки, до степен Салиери по-късно да бъде нает за учител на сина на Моцарт Франц Ксавер.

"Хрумна ми идеята за тази пиеса, след като четох много за Моцарт", спомня си Шафър.

"Бях поразен от контраста между величието на неговата музика и вулгарната простащина в писмата му. Често са ме критикували, че съм го представил като малоумен, но всъщност предавах неговата детинска страна: писмата му звучат като нещо, писано от 8-годишно дете. Сутрин той пише тези детински, незрели, нецензурни неща до братовчедка си; вечер той завършва шедьоври".

"Гласът на бога"

Във всеки случай почитта, с която филмът се отнася към творбите на Моцарт, не може да се отрече: подобно на Салиери, ние се сблъскваме с перфектни мелодии непрекъснато.

Сър Невил Маринър и академията "Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс" правят изключителни изпълнения за саундтрака - просто се вслушайте в тръпнещо изтънченото звучене на тяхната 25-та симфония, или болезнената Lacrimosa от "Реквием".

А що се отнася до началото на Gran Partita с духовите инструменти - помня, че си мислех, че сърцето ми ще спре от прелестта на този момент, докато гледах филма за първи път.

Ф. Мъри Ейбрахам като Салиери ни води през началото, представяйки всеки инструмент, завършвайки с думите:

"Това беше музика, каквато не бях чувал. Изпълнена с толкова копнеж, толкова неосъществим копнеж. Сякаш чувах гласа на Бога". Така е, наистина.

Освен това, когато говорим за Холивуд и доста свободното подхождане към реалните факти, или селективното подбиране и преувеличаване на определени аспекти на исторически герой, нима това е нещо ново?

На "Оскарите" тази година, три от филмите, номинирани за най-добър филм, са по липсата на по-добро определение "биографии":

"Селма", "Теорията на всичко" and "Игра на кодове". Що се отнася до "Селма", американският политик Джоузеф Калифано-младши наскоро писа във Washington Post за "ослепителния му недостатък" и запита: "Какво сбъркано има в Холивуд?". Като главен съветник по американските въпроси на президента Джонсън от 1965 до 1969 г., той счита, че създателите на филма "просто не са могли да устоят на драматичното, показно изкривяване на реални събития, които нямат нужда от разкрасяване", и за него е важен проблем "погрешното" представяне във филма на Линдън Джонсън като враг на Мартин Лутър Кинг.

Що се отнася до "Теорията на всичко", водещият физик и писател Денис Овърбай коментира в New York Times, че "филмът не заслужава награди за своето повърхностно объркване на научната дейност на д-р Хокинг".

А що се отнася до "Игра на кодове", семейството на един от основните герои в сюжета - капитан Алистър Денисън, заяви, че е "дълбоко оскърбено" от "неточното и крайно грубо" представяне на техния сродник, а редакторът на Slate Л. В. Андерсън е един от многото коментатори, считащи, че "централната теза на "Игра на кодове" - че Тюринг еднолично е изобретил и физически е конструирал машината, разбила кода "Енигма" на германците - е просто невярна".

Ако чуем отново мнението на Алекс фон Тунзелман: "в исторически аспект, "Игра на кодове" е невероятен омешан хаос от неразгадан код".

В случая на "Амадеус", няма известни наследници на Салиери, които да скочат да го бранят след смъртта му.

Но нека бъдем честни: никой не счита реално, че Салиери е убил Моцарт.

И въпреки всички исторически несъвършенства на "Амадеус", същността на филма е неоспорима.

Салиери е бил много добър придворен композитор, който от време на време е писал някоя и друга добра мелодия; Моцарт е бил истински гений.

"Защо Бог говори само чрез музиката на Моцарт, а не чрез моята?", пита изпълнен от терзания Салиери. И можем да почувстваме неговото страдание.

Никога няма да има отговор на този вечен въпрос. Само слушайте.

Oще: амадеус  волфганг амадеус моцарт  гений  милош форман  моцарт  моцарт и салиери  оскар  оскари  реквием  салиери  филм  филм за моцарт 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.10.2014, 14:54

5 Alexander Arsov.1023081237 | 27.02.201519:37

Разбира се, че няма нищо сбъркано във филма. Изумява ме малоумието на хора, които настояват на историческа достоверност в игрални филми и романи. Подобни творби използват историята просто като основа за изграждането на нещо съвсем различно и напълно оригинално.

Колкото до тези, които смятат, че в такива случаи исторически имена трябва да се избягват, съгласен съм. Ама няма да помогне. Все отнякъде ще изтече информация и пак ще се почне старата история.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

4 иван | 27.02.201516:47

Споре мен, евтин трик е да използваш популярно име, най-вече от света на изкуството, да скопосаш някаква интрига, каквато никаква я няма и да направиш филм, който да стане касов, защото възможно е голяма част от хората изобщо да си нямат хабер как е протекъл животът на Моцарт, но всички знаят, че той е един от най-големите композитори на всички времена и, като чуят „Турския марш” ще се сетят, че той е на Моцарт.

Томас Ман в книгата си „Доктор Фаустус” за своя герой използва като прототип Шонберг, но не използва името му, за да създаде изкуствен интерес към книгата си.

Къде, къде по-добър филм за Моцарт е филмът на BBC „Геният на Моцарт”.......
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 10.05.2011, 17:41

3 Yavor Roussinoff | 27.02.201513:45

Несериозно е да се твърди, че Салиери е написал "някоя и друга добра мелодия"... Чудесен композитор, за жалост винаги сравняван с най-големия. Не случайно е бил придворен композитор на най-претенциозния двор...
Но не може да се отрече "горчивото чувство", наложено ни от стереотипите, коментирани в статията...Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

2 Крив Макарон | 26.02.201513:47

Биографичните филми са изкуство, което е полухудожествено, полуисторическо. Опит да пресъздадеш своите вътрешни усещания във външния свят, без да спазваш ограничения на фактологията. Да стъпиш върху нещо случило се, и да му придадеш нови измерения. Твърде острата критика срещу тях е детинщина.
Но можем да отбележим, че съществува тенденция в биографичното кино. И тя си има свои правила; хващаш личост, разтърсваш се из чаршафите, кръчмарските изпълнения, и критика срещу нея, концептуализираш някакво противопоставяне, и действаш.
Може би, "Красив ум" донякъде се измъква от тази концепция, или по-скоро тангира; там врагът беше вътрешно заболяване. Това беше стойностен филм, който се хареса на критиката. Друг, който по-малко се хареса, но пък много се шумеше около него беше "Враг пред портата". Евтин булшит, и добре, че беше Ед Харис, за да му придаде малко по-приемлив вид.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.10.2011, 16:15

1 Марчела | 26.02.201512:07

Запомнила съм филма "Амадеус" с една брилянтна реплика на Салиери, че "посредствеността властва над света"... Това е абсолютната истина. За съжаление...
   

оценка

+3 -0