Как Холивуд провали лятото | webcafe.bg
Filmcafe logo

Как Холивуд провали лятото

Filmcafe, по Vox 07.09.2016, 21:19 (обновена 19.09.2016, 18:00)
джаред лето като жокера

Снимка: © YouTube.com

Летният киносезон на 2016 се оказа пълен провал

Почти от всяка гледна точка, летният киносезон на 2016 беше разочароващ.

Както вече се превръща в традиция през най-горещите месеци, Холивуд подложи зрителите на поредна скучна процесия от продължения и римейкове, франчайзи, нови рестарти и нови визии, твърде малко от които осигуряваха дори най-базови кинематографски удоволствия: романтика, вълнение, бягство от реалността, комедия, зрелища, заслужаващи си прожектирането на 15-метров екран. Повечето летни киносезони са изградени на базирани на формули сюжети, но някак си тази година нещата изглеждаха дори още по-зле.

Сякаш старите формули изведнъж бяха спрели да работят.

Лятото е времето, когато Холивуд лансира най-големите си и скъпи проекти - деветцифрени, предназначени за масите блокбастъри, които поне на теория би трябвало да поддържат финансово останалите проекти на студиото. Още от началото на новото хилядолетие, този сезон започваше в края на май, след което завършваше някъде около края на юли, с началото на новата учебна година в САЩ.

През последното десетилетие обаче летният киносезон се е разширил и превзема все по-голяма част от календара на холивудските премиери. Тази година той започна във все още студения месец март с дебюта на "Батман срещу Супермен" и издържа до средата на август, за да вмести все по-голям брой високобюджетни проекти.

За жалост се оказва, че повече летни филми не означава по-добри летни филми, донякъде защото твърде много от тях разчитат на стари идеи. Почти всички от тазгодишните най-скъпи и мащабни филми, от продължения на поредици за супергерои до нови версии с живи актьори на анимационни класики, бяха базирани на съществуващи медийни материали от някакъв вид - така че всяка седмица оставяше усещането за кинематографски еквивалент на претоплени остатъци от предишна вечеря.

Рециклирането понякога работи, естествено.

В най-добрия си вид филми като "Първият отмъстител: Войната на героите", "Търсенето на Дори" и "Стар Трек: Отвъд" доказаха способността за дълго съществуване на героите и концепциите си. Но твърде често тези предани на оригинала продължения бяха просто изтъркани и неоригинални. Повечето от тях оставяха усещането за филми, които съществуват само защото така е необходимо. Те искаха от зрителите да отиват в киното от любов към предишните филми, а не защото най-новият свързан с тях проект може да добави нещо ново или вълнуващо.

Всъщност сюжетите често изглеждаха измислени едва впоследствие, като се считаха за лукс, ненужен за реалната цел на студиата: международната аудитория на глобалния боксофис. Два от най-катастрофалните филми на лятото: "Warcraft: Началото" и "Денят на независимостта: Нова заплаха", бяха насочени предимно към все по-влиятелния китайски кинопазар. И двата се провалиха в САЩ и спечелиха повечето си пари в други държави.

Първият беше базиран на видеоигра, радваща се на ентусиазирана общност от играчи в Китай; вторият беше дело на режисьор, чиито филми често имат добри финансови резултати в тази държава и в основни роли се изявяваха популярни китайски актьори. И двата филма бяха въплъщение на най-лошите тенденции в съвременното високобюджетно кино, като разчитаха на скъпи, но недодялани специални ефекти, които да прибавят блясък на иначе лишените от смисъл сюжети.

Нека го кажем в прав текст: не китайските зрители или кинематографските очаквания са проблемът в този случай; въпросът е, че Холивуд мързеливо се подмазва за зрителите в точно определени държави, което прави филмите по-слаби за всички.

Но точно както и прекаленото разчитане на известни брандове и сюжети, това подмазване е само симптом на по-мащабен проблем.

Сегашните блокбастъри са толкова скъпи, че не могат да поемат риска с недоказали се концепции, и трябва да се харесат на почти всички - или поне всички потенциални кинозрители - не само в САЩ, но и в целия свят.

Понятието "блокбастър" някога означаваше филми, реализацията на които струва над 100 млн. долара; през 2016, 100 млн. долара е бюджетът, който второкласен режисьор получава за нискобюджетен римейк, дебютиращ в августовската скука. Най-големите франчайзи сега струват доста над 200 млн. долара и понякога надминават дори $300 млн.

Например непотвърдена информация миналата година гласеше, че бюджетът за "Батман срещу Супермен", масово огласен като 250 млн. долара, в крайна сметка е надминал границата от 400 млн. долара, "Warcraft: Началото", който събра само 47 млн. долара в САЩ, е струвал около 160 млн. долара.Цената за маркетинга на тези мегафилми е почти толкова висока, колкото и тази на заснемането им.

Прекаленото изобилие от гигантски филми е причината летният киносезон вече да се точи през почти половината година и затова е и толкова трудно блокбастърите да направят нещо, което наистина би могло да развълнува или въодушеви, или зарадва, или изненада. Това би изисквало студиата да поемат рискове, а високобюджетните проекти задължително играят на сигурно.

Но с това разочароващо лято на провали на стойност над 100 млн. долара, много от считаните преди за гарантирани неща в Холивуд вече не са толкова сигурни.

И все пак имаше и киноизненади и удоволствия през лятото, от необичайния чар на много от по-малките филми, дебютирали през първата половина на сезона, до физическите жанрови тръпки на удостоените с рейтинг R премиери в края на лятото Hell or High Water и "Не дишай", които излязоха в края на август, когато студиата обикновено пускат третокласни екшъни, които не биха имали шанс в пика на лятото.

Ако сте искали нещо свежо това лято, трябваше да се насочите към малкия екран.

Поне според нашия вкус, двете най-ангажиращи кинематографски изживявания на лятото не се случиха на големия екран. "Злокобна нощ"(The Night Of) на HBO и "Странни неща" (Stranger Things) на Netflix се случиха в рамките на осем епизода, отвоювайки комфортна средна територия между двучасовия филм и 10-13-часовите телевизионни сезони, които са се превърнали в норма на съвременната популярна телевизия.

"Злокобна нощ" не беше перфектен, но през повечето си време работеше като задоволително упражнение по разгадаване на престъпление и процедурно обвинение срещу системата на правосъдието. Дори когато недостатъците на сюжета на сериала започнаха да се разкриват към края му, той оставаше стилен и изтънчен пример за визуална история - прекрасно изследване на настроения, режисирано с търпение и деликатност, които някога бяха ограничени почти изцяло до пълнометражното кино.

"Странни неща" междувременно беше не толкова деликатна амалгама на трикове от пълнометражното кино и техники, заимствани основно от популярните класики на научната фантастика и хорърите от 80-те години. Сериалът предлага носталгията си открито и безсрамно, дори превръщайки я в почит, и според актуални сведения е успял да събере над 14 млн. зрители в първия си месец по Netflix. Ако приемем, че тези данни са точни (те са събирани от външен източник, тъй като Netflix е прочут с нежеланието си да разкрива броя на зрителите си), аудиторията на сериала би означавала приблизително $130 млн. боксофис приходи.

Определено понякога изглежда твърде потопен в тези отправки, сякаш е на стъпка разстояние от реалността такава, каквато е била живяна реално, и представя живота през 80-те години изцяло чрез популярната култура, която го е вдъхновила.

И все пак за разлика от обилната евтина носталгия по 80-те, с която в момента е наситен Холивуд, сериалът не изглежда като проста игра "открий отправката".

Вместо това той се развива като добре смесен коктейл от попкултурни влияния, смесени до нещо близко до съвършенството: Стивън Кинг среща Джон Карпентър, Стивън Спилбърг и Дейвид Кроненбърг - с капка Дейвид Бауи, Джим Хенсън и Вангелис. С други думи, това е противоотровата на изтъркания летен киносезон: изпълнен с любов поглед към миналото, който взема всички стари формули и ги кара да заработят отново.

Oще: stranger things  джон туртуро  екран  злокобна нощ  лято  малък екран  сериали  телевизия  филми  холивуд 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 15.01.2015, 17:18

2 Кръстанов | 08.09.201616:36

ХАХАХА, ама сериозно ли Captain America: Civil War в България са го превели като "Първият отмъстител: Войната на героите"?!

На какви ли наркотици е бил мъдрецът на това заглавие на филм? Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

1 e-mil | 08.09.201609:02

"Понятието "блокбастър" някога означаваше филми, реализацията на които струва над 100 млн. долара..."

Глупости!
Понятието "блокбастър" в киното и театъра винаги е било вариант на понятието "бестселър". Тоест продукт, който се продава много добре, без значение колко е струвало производството. Това, че маркетингът се самозабрави и започна да обявява филми за блокбастъри преди да ги е продал не променя нищо.

* * *
"... през 2016, 100 млн. долара е бюджетът, който второкласен режисьор получава за нискобюджетен римейк...""

Пак глупости!
Нисък бюджет в киното означава именно нисък бюджет, който дори не се приближава до 100 млн. Миналогодишният "Хитман: Агент 47" струваше 35 млн. Последният "Транспортер" пак от миналото лято струваше 25 млн.
Един успешен филм може да струва и 4 млн, и пак да спечели Оскар, както беше случаят с "Boyhood". И да докара 45 млн приходи.

Освен това има едно много популярно нещо наречено ИНФЛАЦИЯ. 100 млн долара преди 25 години се равняват на между 180-330 млн днес (в зависимост от това дали се изчисляват спрямо покупателна способност, цена на труд, цена на услуги и т.н.).
"Воден свят", който беше заснет за 170 млн през 1995 днес би струвал поне 250-300 млн долара.
"Котън клъб", който Копола засне за 58 млн през 1985 днес би струвал 130-180 млн долара.
Холивуд няма нищо общо с тази промяна. Просто парите сега имат по-малка стойност.

* * *
"Но с това разочароващо лято на провали на стойност над 100 млн. долара, много от считаните преди за гарантирани неща в Холивуд вече не са толкова сигурни."

Ама, те отдавна не са гарантирани. От години е ясно, че стремежът към скъпи неоправдани бюджети води към провали. Още през лятото на 2013 имаше големи загуби все на големи режисьори: "Земята: Ново начало" на Колумбия пикчърс, режисиран от М. Найт Шямалан; "Самотният рейнджър" на Дисни и Джери Брукхаймер; "Огненият пръстен" на Гилермо дел Торо; "Белият дом: Под заплаха" на Роланд Емерих; "РПУ "Оня свят" на Юнивърсъл с Джеф Бриджес и прочие.
Още тогава Лукас и Спилбърг говореха за имплозия и обвиниха Холивуд, че е по-склонен да изхарчи 250 млн за една мега продукция, вместо да направи няколко добри филма с тези пари.

Ясно е, че във Vox са заблеяни овце, ами вие нямате ли собствен акъл, за да се поинтересувате от състоянието на индустрията?
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани