„С лице надолу” гледа нагоре, но не нависоко | webcafe.bg
Filmcafe logo

„С лице надолу” гледа нагоре, но не нависоко

Тодор Ковачев
15.10.2015, 14:37 (обновена 18.10.2015, 08:06)

1 от 4 снимки Назад Напред

с лице надолу

"С лице надолу" насочва вниманието върху тежки проблеми, но пропилява шанса си да ги разтълкува в дълбочина. Правдиво и атмосферично заснетите сцени и места се нуждаят от запомнящи се герои и по-дълбоко тълкуване на проблема, за да придобият стойност

Чалга, гето и немотия, мутри и сутеньори, психически смачкани герои от крайчетата на обществото.

Новият филм на сценариста и режисьор Камен Калев не губи време да ни потопи в своя свят и да го представи в неговия мрачен, но и реалистичен вид.

„С лице надолу" тръгва по екраните с мащабна и смела реклама, с грабващ трейлър (нещо все още рядко срещано в български филм) и с притегателната сила на щампата „От режисьора на „Източни пиеси".

Той представя сурова картина и се занимава с тежки проблеми, но причината да е труден за препоръчване въобще не е избраната тематика.

Сюжетът е базиран на безспорно интересната истинска история на чужденец (само че испанец), забъркал се в българските мрежи за трафик на хора. Във филма това е французинът Сами, обвинен в контрабанда на фалшиви пари от България към Франция. За да избегне затвора, дребният престъпник става информатор на френската полиция и се внедрява в български канал за трафик на хора.

Целта му е да стигне до големите играчи в този бизнес, но за да се добере до тях, той е принуден да отвлече 16-годишната проститутка Елка и да опита чрез нея да си проправи път нагоре в средите.

Сближаването между двамата неизбежно се случва, макар че те  говорят на различни езици и притежават различни ценности. Елка се превръща в шанса на Сами да се изправи срещу собствените си вътрешни демони, и преди зрителят да се усети, французинът вече е готов на всичко, за да я спаси, независимо как и на каква цена.

Привързалият се към проститутка трагически персонаж е достатъчно употребяван в киното, но лошото е, че този тук е преведен през действието по-скоро механично. Сами върши трудно обясними неща от самото начало и с напредването на историята съвсем затъва в собствените си илюзии.

Дори по-нататъшните действия на героя да могат да бъдат оправдани с преживяното от него, те никак не го доближават до зрителя.

Французинът няма как да се превърне в персонаж, който събужда съчувствие и разбиране, тъй като сам си е виновен за всичко, а и първоначалната му мотивировка така и не се изяснява.

Трудно е да се разбере с какво лъжливата, апатична и постоянно предлагаща му се 16-годишна проститутка успява да го спечели, още преди той да знае каквото и да е за нейната трагична съдба. Нито с какво самият Сами успява да предизвика нейната симпатия - така бързо, че след първия си опит за бягство, Елка вече се оказва удобно дресирана и привързана към непознатия, застрашителен и груб с нея мъж.

Двамата смущаващо бързо и безпричинно изминават взаимоотношенията от похитител и заложница до другари, готови да побягнат заедно от всичко и всички. В помеждутъка има разменен жест на подарени джапанки и лекарства, множество лъжи от нейна страна и множество откази за плътска близост от негова.

Да, връзката между двамата главни герои на екрана си остава несъществуваща - само че на сценарно, а не толкова на актьорско ниво.

Всъщност актьорите правят каквото могат и са нещото, което наистина осмисля филма. Француинът Мелвил Пупо успява не само да внесе истинност и емоция в своя герой, а и с играта си да попълни някои сценарни дупки.

Около него са все непрофесионални актьори, дълго подбирани в продължилия две години кастинг. Целият труд се отплаща, когато на екрана зрителят види убедителните и автентични персонажи в своята естествена среда. А Камен Калев отново се доказва като особено добър конкретно в работата с актьорите.

Жалко, че ролите на част от тях са свързани с криминалната интрига, която е умишлено оставена на заден план и така и не се превръща в нещо повече от претекст за основното действие. Филмът не използва напълно възможностите да влезе в рамките на криминалето и трилъра и предпочита да наблегне повече на социалната драма.

А там остава впечатлението, че „С лице надолу" се задоволява просто да покаже проблемите с трафика на момичета и живота в ромските гета, но не и да вникне в тях.

Тези хора, техните разбирания и практики, вече сме виждали на други места, за тях са правени документи, репортажи, та дори и риалити предавания.

Киното е мястото, където проблемът може да се изследва по-дълбоко, където чрез силата на киноезика разговорът може да бъде издигнат на друго ниво. Където може наистина да се проникне в същността на това ужасно явление и дори да не бъдат давани отговори, да се зададат неочаквани въпроси по темата.

И зрителят, без да е нужно да проявява разбиране към продаваните деца, техните родители или техните купувачи, да усеща, че ги познава в поне малко по-различна светлина благодарение на филма.

За съжаление, на „С лице надолу" му стига да каже „Трафикът на хора е голям проблем в България" и да спре дотам.

Така или иначе, с „Източни пиеси" Камен Калев си спечели доста последователи, които бяха готови да му простят „Островът" и които най-вероятно ще харесат „С лице надолу".

Но неговият трети пълнометражен филм вероятно щеше да е по-добър, ако сценарият беше изцяло в нечии други ръце.

Oще: актьор  българско кино  гето  драма  източни пиеси  камен калев  кастинг  мелвил пупо  нависоко  нагоре  сехер небиева  с лице надолу  социална  сценарий  сюжет  тематика  трафик  филм 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 16.10.2015, 16:49

1 Preslava Angelova.1059384964080122 | 16.10.201517:00

Пълни глупости.Такъв коментар за този филм може да бъде направен само от човек с крайно лош вкус и ограничена възприемчивост.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани