Филмът като национален проблем | webcafe.bg
Filmcafe logo

Филмът като национален проблем

Тодор Ковачев 18.02.2015, 03:12 (обновена 06.03.2015, 16:45)

1 от 7 снимки Назад Напред

Дякон Левски

Снимка: © levskifilm.bg

Образът на Левски е толкова натоварен с чисто български комплекси, че какъвто и игрален филм да се направи за него, той едва ли ще получи всеобщо одобрение

Ето ви национален проблем - все по-често съдим предварително и прибързано българските филми според избора им на тематика, начина им на финансиране и личността на режисьора.

Ето ви го и конкретния случай - актьорът и режисьор Максим Генчев, недолюбван от голяма част от българската киногилдия заради особения си характер и острия си език, успя да осъществи игрален филм за Васил Левски. Такъв, какъвто си нямаме от времето на родоначалника на българското кино Васил Гендов (оттогава имаме само един сериал и куп нереализирани сценарии и проекти).

Наистина Генчев направи същинска медийна трагикомедия от реализирането на филма и продукционният път на „Дякон Левски" има защо да предизвика скептицизъм и недоволство. Но въпреки това трябва да признаем, че филмът отдавна беше отписан и щом най-сетне излезе през тази седмица, гилдията предварително се беше подготвила да се възмути и да го срине със земята.

Малко след премиерата му в понеделник вечер започнаха и неибежните реакции. Спорни и безспорни киноавторитети, режисьори, сценаристи и даже праправнучката на Левски (!?) дружно взеха да се потрисат от продукцията. Доста от засегнатите признават, че не са гледали филма, но още трейлърът им станал неприятен (има защо), самият Генчев им е дваж по-неприятен, а колективната реакция показвала, че очакванията им са се потвърдили.

Случаят напомня на този отпреди няколко години със „Сбогом, мамо" - заради противоречивата личност на авторката, българо-италианката Мишел Бонев, и съмнителния път на финансиране (не успяхме да преглътнем едни 330 хил. лв. дофинансиране от българска страна) лентата беше смазана практически от всеки, който беше дочул отнякъде за съществуването й. Малцина въобще изгледаха филма и едва ли има голямо значение, че и техните отзиви бяха подобни.

„Дякон Левски" несъмнено ще бъде изгледан от значително повече хора, които имат доста за какво да го критикуват, както и, за щастие, достатъчно какво да харесат в него.

Липсващите традиции в жанра

Обективно погледнато, очакванията няма как да са големи заради цялостните ни традиции в историческите филми. По-скоро - в липсата на такива. От много години нямаме български исторически игрален филм, който да ни връща толкова назад във времето и да представя истински значими герои от историята ни, а за онези отпреди десетилетия не ни се иска да си спомняме. Известни изключения като „Сватбите на Иван Асен" и сериалите „Мера според мера" и „Записки по българските въстания" (мнозина сигурно биха споменали тук и „Аспарух") само потвърждават правилото.

Къде е „Дякон Левски" в този силно костюмиран исторически пейзаж?

Нито сред най-хубавите, нито сред най-лошите примери, както се оказва. Всъщност имаме един доста дълъг и амбициозен разказ (две части, общо над три часа и половина) с фрагментарна структура, който цели да създаде пъстра картина на годините преди Освобождението и който притежава немалко достойнства, пред които няма как съвсем да си затворим очите.

От пръв поглед личи, че филмът е заснет с динамика и с размах, каквито не сме свикнали да виждаме в българското кино, малко са кадрите и епизодите, които изглеждат евтино или недоизпипано. Екшън сцените са доста и в тях се забелязва тактическо и логистично разнообразие (престрелки, ръкопашен бой, превземане на крепост и прочутия Арабаконашки обир на Димитър Общи), както и стабилна хореография и разкадровка, при които зрителят рядко губи ориентация къде, как и какво се случва.

Някои ще се подразнят от твърде многото кадри на забавен каданс, от каратистките хватки, които си прилагат биещите се, и от някои престрелки, които са си в откровена уестърн стилистика. Непредубедените обаче няма да могат да отрекат, че всички те са добре реализирани и изглеждат много прилично. Битките са кървави и груби, а от насилието и мъченията почти нищо не е спестено.

Естествено, някои екшън сцени са нереалистични - но бихме ли погледнали на това нещо негативно, ако ставаше въпрос за холивудски или азиатски исторически екшън? Едва ли.

Природните картини не са акцент в „Дякон Левски", но създават интересна мистична атмосфера и са заснети стилно с динамична, рееща се камера, която понякога предлага напълно вертикален поглед към пейзажите. Операторът Христо Генков е изградил образ на красива, но също и буйна и сурова земя, на която се развива действието и през четирите годишни времена, а музиката на страхотната етно-ембиънт формация „Исихия" допълва внушението със своите кратки, ясни и обладаващи съзнанието мотиви.

40 са местата из България, в които се е снимал филмът - включително Видин и "Бабини Видини кули", Велико Търново, Копривщица, село Мокреш и няколко манастира. При художествен екип от 250 души и 500 статисти, участващи в най-мащабната сцена, си личи, че е вложено огромно количество труд във всеки етап от продукцията и в много аспекти този труд се отплаща и въобще не е за подценяване.

Старите проблеми на българското кино

Жалкото е, че при наличието на нужните production values, визия и атмосфера, „Дякон Левски" страда от до болка познати за българското кино проблеми - сценарни, структурни и актьорски. Разказът е колкото амбициозен, толкова и непоследователен. При поне пет основни сюжетни линии, фрагментарната структура води до натрупване на герои и събития, които обаче така и не се обединяват в нещо убедително и цялостно. По-скоро филмът се губи в заплитането на собствения си възел, който така и не успява да разплете.

Герои се появяват и изчезват без съвсем ясна логика, на някои сюжетни линии и епизоди е поставен необяснимо голям акцент, а други (привидно доста по-основни) биват отхвърлени някак набързо и по задължение. Твърде малко или съвсем никакво екранно време получават част от най-вълнуващите епизоди от живота на Левски - многобройните му скривалища и дегизировки, неговите безкрайни пътувания и убеждаването на хората да се обединят около обща и солидарна кауза.

Вместо това получаваме палитра от поддържащи герои, някои от тях с напълно неясно предназначение (например злият турски управник, изигран от самия Максим Генчев), а никой не успява да се открои като истински пълнокръвен персонаж, когото да запомним за дълго.

Заради липсата на фокус в историята страда и централният образ. От епизод на епизод Левски е ту светец с доста директни визуални и сценарни препратки към Христос, ту екшън герой с два пистолета в ръка, ту пее с ангелски глас, ту ръси мъдрости и сентенции, ту се хили докато ръфа хляб или неочаквано тегли една звучна псувня, за да видим, че и той е човек като нас.

Да, налице е стремежът Левски да бъде показан по реалистичен и правдив начин, има го опита да бъде изграден образ отвъд постулатите и клишетата, с които са ни го набивали толкова години - добри намерения с неравен резултат при един все пак твърдо и достойно поет авторски риск.

Към края героят взима някои решения, от които зрителите може и да останат неприятно изненадани, но които вероятно ще ги накарат да разсъдят по нов начин за смисъла на извършеното от Левски (няма да ги обсъждаме, за да избегнем спойлерите). А това би означавало, че филмът може и да е изпълнил целта си.

А ако ни се иска нещо повече?

Като цяло обаче изглежда Максим Генчев просто си е поставил твърде амбициозна задача за собствените си възможности. Но също така се е решил да не се съобразява с очакванията на публиката и просто да разгърне своята представа за героя и да зададе своите въпроси за него - път, по който много други автори не биха се осмелили да поемат, подхващайки темата „Левски".

Гарантирано за „Дякон Левски" тепърва ще се говори много, ще назреят и още скандали около филма. Ще го подиграват и оплюват, а шегичките с него ще влязат в ежедневието ни  - черният PR обаче ще е в негова полза, както отдавна отчете и самият режисьор.

Сега на продукцията й предстои турне из страната, интересът към нея е голям, хиляди ще я гледат и поне част от тях ще се зарадват, че вече си имаме модерен пълнометражен игрален филм за Левски.

А ако ни се иска крайният резултат да е по-качествен? Това може да стане, когато започнем да правим десетки игрални филми всяка година и поне няколко от тях са исторически и притежават подобни амбиции и подобен размах. С по един исторически епос на всеки няколко десетилетия няма как нивото да е различно от това.

Oще: автор  българско кино  бюджет  възмущение  герой  дякон левски  екшън сцени  епос  исторически филм  левски  максим генчев  национален проблем  оплюване  персонаж  продукция  светец  структура  сценарий  сюжет  сюжетна линия  филм 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

66 паяка | 20.02.201510:26

"Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. "

Като сте изтипосали това предупреждение, а ви се обърна внимание неколкократно, че явното ви протеже, самонарекло се мики рурк, предизвиква позиви за повръщане, наистина ли държите да отврати и малкото стоици останали тук!?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.04.2014, 16:09

65 Bulgarski_Colombiec | 20.02.201500:50

Между впрочем Гледал съм и Гръцкия филм за Генерал Колокотронис на Гръцки. Турците там също изнасилват Гъркините и Взривяват Манастири. Каквото е Било в България така е било и по останалата част от Балканите. Гледах Един Сръпски филм също за турското робство. Там турците също изнасилват сръбкините. Даже след геноцида в Едно сръбско село Турците правя стена от Черепи за да е показно и другите сърби, които смятат да се опълчат, че ще има брутални последствия.

Не знам за Валахия или Сегашна Румъния.Влад Цепеш е бил Вампир. Той е Увбивал, Унгарци, Турци, Българи и даже свой хора Румънци. Турците му дават турксото име Казаклъ Войвода.Той се научава на методите за изтезания от турците докато е пленник в Истанбул. Той плочава прякора от турците Казаклъ Войвода в превод Войводата Кол.

Албанския Георги Кастриоти Скандербег сменя 3 пати религията си за да оцелее от турците и така ги измамва за да спаси живота си от смъртта. Той е заловен от Султан Фатих Мехмед Завоевател на Константинопол и убиец на Ромейте. Той си е мислел че Италианските Княжества Геноа и Венеция ще помогнат на Албания срещу турците, но те всъщност ги колонизират. За това той се крие по планините и напада турците нощем докато спът. Той се е бил до последно и на смъртното си легло е искал да стане да се бие.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.02.2015, 19:23

64 Магдалена Георгиева.100001118224075 | 19.02.201519:26

Ролята на Васил Левски би била добра за Иван Иванов, към края на 70-тте години на миналия век.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2014, 15:47

63 Алилуйщина | 19.02.201517:15

Да,грешка в имената.Извинявам се,но!

Темата/манипулацията/ относно В.Левски не се променя.
Която включва и двете имена… Иван Д. Стоянов… Иван Стоянов/в повече/
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

62 паяка | 19.02.201516:26

Исландия значи.
gullwing на техен език се има за златно крило.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2012, 10:38

61 gullwing | 19.02.201515:55

Алилуйски,

професор Иван Стоянов и авторът, когото цитираш - Иван Д. Стоянов са два различни човека.

Но в предаването по "Христо Ботев", което посъветвах г-н Смит да чуе, те участват заедно.

Ето ти пак линк за тая работа - http://bnr.bg/hristobotev/post/100514507/
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2014, 15:47

60 Алилуйщина | 19.02.201515:35

Тъ,щем не щем след 1989г. историята ни пак поема към избрана/но не от БЪЛГАРИТЕ/посока.
"идеята за обединена Европа" "европейската политическа мисъл" и... Васил Левски...
Мир на праха му и Светла му памет!

Едно време В. Червенков/ политик от комунистическата партия/казва „българският национализъм е най-големият враг на социализма“сега ни казват същото,но по хитър,прикрит начин, като заменят "социализъм"с"глобализъм" ,което си е обсолютно едно и също.

-Ти може и да си Исус Христос, но когато се появи поне един Юда, с тебе е свършено, камо ли цяла дузина. Битието потвърждава това, господа изследователи...
-Защо държавата не търси тленните останки на Апостолът?
-България управлява ли се от БЪЛГАРИ???

Тленните останки положени в гроб за преклонемие на този голям човек-обединяват всички българи в едно,това е което никой друг,даже не може да обещае,камо ли стори.
Ние предаваме с пълна сила това, за което той е дал живота си. Предаваме неговите ценности и идеи – предаваме себе си! Затъна ли сме в пошлост. Не се вижда нищо около което може да се обединим поне за малко. Нищо и никой!

Няма и да има, защото сме в етап, когато ценностите така са ни размити, че не правим разлика между добро и лошо. Именно тук изпъква образа на Левски – единствения българин, който не сме оплюли и смазали. Точно за това трябва да се търси гроба му, да е едно търсене на изгубеното ни достойнство и морал. Опит да докажем,че можем да възвърнем доверието на Левски към нас...след онова “Народе????”

Големият въпрос не е-дали знаем цялата истина за и около В.Левски?!
А в това,когато един Човек който обединява-изчезне...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2014, 15:47

59 Алилуйщина | 19.02.201515:33

въпросният gullwing черпи информация от тук:

http://www.librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/2454-history-role-2
забележете „Либерален преглед“-„ Ролята на „историята“ в българската история – част 2“ от Иван Д. Стоянов...признавам доста добра и подвеждаща.Всичко си идва на мястото когато се види -част 1.Не ви съветвам да я четете цялата,няма смисъл,вижте коментарите под нея,ще ви стане ясно.

Кой е проф. Иван Д. Стоянов?...Вероятно един много добре школуван историк! Но,едно много голямо-НО!!!

-През 1998 г. Американският библиографски институт (American Biographical Institute; ABI) го включва в своето издание „Пет хиляди световни личности” (Five Thousand Personalities of the World).????
Председател на фондация „Васил Левски“ от 2013 г
Неправителствена организация-Фондация Васил Левски
http://econ.bg/%D0%9D%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8_l.cl_c.2635_p.3.html

...нали се сещате "кой поръчва музиката"...

И друго-Книга за Левски излиза на седем езика
http://www.vlevskimuseum-bg.org/news_013.php
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=947258
"Проектът е подкрепен от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Основните донори на тази програма са Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, като поставената на трето място държава осигурява 97 % от финансовите средства. Бенeфициент на проекта е Община Карлово, а партньори са Национален музей „Васил Левски" - Карлово, Фондация „Васил Левски", Общинска агенция за устойчиво развитие - Карлово и Българо-норвежкото дружество в Осло."...

"Втората част - “Европейските измерения на Васил Левски”, е написана от проф. Иван Стоянов. Той прави анализ на идейните достижения на Васил Левски през революционния 19-ти век, векът, който ражда идеята за обединена Европа и който прокламира правото на отделните народности и националности на самоопределение и самостоятелен и независим политически живот. Чрез внимателен прочит и съпоставяне на идеите на Васил Левски с тези на Мацини, Гарибалди, Кошут, Херцен, Бакунин и други дейци на европейското революционно движение той убедително доказва, че роденият в Карлово Апостол на българската свобода и сътвореното от него в идейно и практическо отношение е напълно съизмеримо с достиженията на европейската политическа мисъл през ХІХ век."
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

58 boris | 19.02.201514:25

Ами за народи като Англия, Холандия, Япония и други персонофицоран национален идеал традиционно е действащият монарх, без значение че доста от тях имат имат съмнителни достойнства. Ролята която играят е пример за нацията- същат роля като Кунчев. За католическите народи папата и вече умрелите папи- светци на които им палят свещи. За американците-основателите на нацията. За Германия само ще кажа, че 60 години са само миг от историята. Конкретно не знам някой да е осъден на смърт детеубиец, но кой е по- голям детеубиец- Левски или Рузвелт? Или император Хирохито-живият бог дето пращал хора-камикадзе? Японците не са изостанал народ.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

57 паяка | 19.02.201514:25

56 gullwing, следващите цитати част от твой реферат ли са?


XIX век е доминиран от идеята, че има исторически и неисторически нации. Според тази идея, великите сили - Франция, Великобритания, Прусия, Австрия и Русия - имат историческа съдба. Историческа съдба имат и онези държави, които са признати от същите велики сили - Испания, Португалия, Белгия, Нидерландия (Холандия), Швеция, Дания, Гърция и Турция.
Основните нации, претендиращи за признаване, са: италианците, германците, ирландците, чехите, поляците, българите, сърбите, хърватите, евреите, албанците. Но всички те остават дълго време разочаровани от невъзможността да създадат свои национални държави.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани