Царят е чисто гол в "Стив Джобс" | webcafe.bg
Filmcafe logo

Царят е чисто гол в "Стив Джобс"

Ема Иванова 12.11.2015, 19:50 (обновена 19.11.2015, 18:16)

Много по-лесно е да напишеш текст за добър филм, отколкото за лош. А да се пише лесно за новoто заглавие "Стив Джобс", чиято премиера предстои в България на 4 декември, но който вече имаше официална медийна прожекция - е почти абсурдно.

Не защото биографичния опит за съоснователя на Apple - една от най-елитните и печеливши технологични компании в света днес - е лош. Не, филмът не е лош.

Той е ужасен.

И то до степен, в която не можеш да повярваш, че става дума за заглавие, в което са забъркани талантлив режисьор като Дани Бойл (носител на "Оскар") и отлични актьори като Майкъл Фасбендър, Кейт Уинслет (също носителка на „Оскар"), Сет Роугън (в ролята на Стив Возняк) и Джеф Даниелс - в ролята на бившия главен изпълнителен директор на Apple Джон Скъли.

Зрителят има достатъчно време (приблизително 2 часа), докато трае прожекцията, за да се чуди възможно ли е толкова силно рекламирано заглавие, базирано върху бестселър (книгата на Уолтър Айзъксън), режисирано от човека зад "Плажът", "Беднякът милионер" и "Трейнспотинг", да се обърка дотолкова, че просто да ти се прииска да станеш и да излезеш от залата.

Очевидно е възможно.

И една от основните причини за тоталното скъсване с всякаква кино-естетика, или поне с кино-естетика, която би позволила да харесаме филма - е сценарият.

При това, нека сме наясно - отново става дума за сценарист, който е носител на "Оскар" - Арън Соркин.

Странно е, при такива имена, да се работи с текст, който е претрупан, неизчистен от детайли, дисфокусиран от същественото, неясен, изпълнен със сложни думи, тясно специализирана терминология и повторения в диалога.

На база на този сценарий са добавени сцени, за които трудно става ясно кога точно се развиват през времето.

Кадри, които би трябвало да са много "cool", се появяват неясно защо. И на всичкото отгоре - на фона на безкрайно банални диалози се чува триумфална музика, все едно всеки момент ще се случи нещо фантастично.

Е, нищо фантастично не се случва.

Филмът е като птица с отрязани крила, която неистово се мъчи да се издигне над баналното и ежедневното, за да покаже живота на човек, починал преди малко повече от 4 години.

Сам по себе си замисълът да се заснеме мащабна продукция за фигура, чиито заслуги към технологичното ни настояще не са все още докрай изяснени, фигура, която има принос основно към една-единствена компания и то компания, която и днес продължава да е пазарен лидер сред технологичните производители - е доста смел.

Така че тук трябва да кажем, че подозренията за провал могат да се промъкнат още на ниво подобна идея.

Това е точно толкова смело, колкото да се прави филм за британския физик Стивън Хокинг - при това на него още приживе (и все пак сравнявайки двете заглавия, ни става ясно колко добре се е справил екипът на режисьора Джеймс Марш).

Както и при "Теорията на всичко" обаче, и тук се сблъскваме с доста неясна мотивация: защо Стив Джобс, а не Бил Гейтс, например? Защо Стивън Хокинг, а не откривателят на лазера Чарлз Таунс (който, между впрочем, също почина наскоро)?

Отговорът на въпроса "Защо точно Стив Джобс?" е донякъде нелицеприятен и разкрива леко мръсния подход на Холивуд към кино-изкуството, ориентиран единствено към печалбите:

Ами, защото Джобс беше популярен.

След смъртта му, индустрията се опита да му приписва множество мъдри цитати (които между впрочем във филма седят съвсем не на място), на негов гръб се продадоха много книги и така, дори посмъртно, Джобс "доказа", че може да прави пари и от собствената си личност.

Но вместо всички онези интересни размишления, които могат да съпътстват живота на един човек, издигнал се доста нависоко, благодарение на точния момент - ние виждаме на екран навярно всичките минути в живота на Стив Джобс, случили се преди появяването му на сцената при представянето на даден нов продукт ("революционен", естествено).

За оправдание на темпоритъма на "Стив Джобс" - нека си представим за момент, че филмът умишлено цели да ни напрегне извънредно с постоянното подсъзнаетелно послание "няма време".

Само така бихме могли да си обясним и меко казано бутафорната роля, в която е вкарана иначе великолепната актриса Кейт Уинслет, чиято задача е да се появява през две минути и да казва на Джобс: "Стив, време е".

Време е да се излезе на сцената, време е да се представи нов продукт... По дяволите, добре, разбрахме!

Няма ли да разнообразите с нещо?

Реално, ако има нещо, което може да спаси "Стив Джобс" от тоталното крушение, то това са актьорите - както често се случва в лоши филми, снимани на подобно ниво.

Подобни моменти, в които режисурата и сценарият тотално издишат, са онези, в които може да се види класата на играта. Е, в случая целият актьорски екип доказва, че може да се справи блестящо - и да издекламира първокласно безсмисления диалог, и да позамаже малко изкуствените сцени, които се повтарят механично, и да отвлече вниманието от някои особено тъпи реплики...

Филмът, чиято световна премиера беше преди повече от месец, вече получи доста критични отзиви, особено от роднини и близки до Apple и Стив Джобс.

Иначе като цяло кино-общността е конформистки настроена, а коментарите са премерени. Това е абсолютно очаквана реакция, която не виждаме за първи път - всички си спомнят как дори бутафория като "Петдесет нюанса сиво" напълни залите и само малцина си шепнеха тихо, че "царят е гол".

В случая - "царят" отново е чисто гол, а гладът ни по добре направени биографични истории, става все по-голям.

Oще: apple  дани бойл  епъл  заглавие  компания  майкъл фасбиндер  нов филм  ревю на стив джобс  ревю стив джобс  стив джобс  технологии  технологична компания  технология  филм  филм за стив джобс 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.11.2015, 08:51

4 Dilyan Tarashoev.10208062500303156 | 14.11.201509:07

Неграмотна (компютърно) хейтърска изцепка от типа на отколешния конфликт между Уиндоус-юзъри и Мак-юзъри:
"Мак са най скапаната / слабата / бавната / бъгавата платформа!"
"А вие колко години сте работили на Мак платформа?"
"Никога не съм пипвал и няма и да работя!"
А "предложението" на авторката за избор на друг централен персонаж (Гейтс) направо ИЗБИВА РИБАТА!!! Много щастлив Много щастлив Много щастлив
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

3 strawsPulledAtRandom | 13.11.201517:08

Лазар, и ти май не си много близо до технологичния сектор.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 17.06.2015, 15:34

2 Lazar Falli.978789855485137 | 13.11.201511:14

Очевидно авторката е мноооого далеч от технологичния сектор. Може би с киното е на "ти", но да наречеш Apple "една от най-..." е просто смешно. Apple Е НАЙ. По печалби, иновации, дизайн... И това се дължи единствено и само на Стивън Пол Джобс. Ето затова е избран той, а не Уилям Гейтс III. Но за да го занеш трябва да погледнеш малко извън киноалабализмимите. А че Стийв е деспотичен, странен, общо взето неприятна личност, за това спор няма. Но това не значи, че не е гений. Доказва го не само Apple, но и Pixar.
   

оценка

+3 -2

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

1 Ivan Bardarov | 12.11.201521:42

Stay hungry, stay foolish!

Определено е бил задник и деспот за голяма част от подчинените си, поне в първия си период в Apple. В "Пиратите от силиконовата долина" бяха ясно показани тези негови негативни черти.
   

оценка

+2 -1