Майкъл Мур вече не е добър в пропагандата | webcafe.bg
Filmcafe logo

Майкъл Мур вече не е добър в пропагандата

Filmcafe, по The Daily Beast 18.02.2016, 14:18 (обновена 24.02.2016, 07:39)
Майкъл Мур

Снимка: © Getty Images

Майкъл Мур избра най-лошия момент за възхвала на Европа

2015-а беше една от най-мрачните за Европа от Втората световна война насам - и 2016-а не се очертава да бъде по-добра. Възстановяването от кризата през 2008-а остава далечна илюзорна надежда в повечето държави, безработицата в еврозоната е над 10% (в Испания младежката безработица от години е около 50%), Русия продължава да води хибридна война в Украйна, ИДИЛ са създали програма за обучение на терористи, която охотно приема хиляди европейски доброволци, а политическият екстремизъм и отляво, и отдясно набира популярност навсякъде - от Великобритания и Франция, до Полша и Унгария.

Добавете към това и без другото бурната ситуация с над милион мюсюлмански емигранти (предимно от мъжки пол), които навлязоха в Европа през последната година - вълна, която не показва признаци да намалява - и сте изправени пред рецепта за безброй бедствия. Едно от най-сериозните достижения на следвоенна Европа - вътрешните отворени граници - вече е на прага на срива, в резултат на емигрантската криза.

По всеки показател - икономически, политически, социален или свързан със сигурността - Европа е в дълбока дупка

И все пак най-популярният и уважаван кинодокументалист на Америка се появява с новия си филм Where to Invade Next - ода за европейската икономика, политика, социална кохезия и безопасност. Сякаш сме се върнали в 2004-а, години преди кризите с еврозоната, Украйна, емиграцията и тероризма. Време, когато писатели пишеха книги със заглавия като "Европейската мечта: как европейската визия за бъдещето тихо засенчва американската мечта", Майкъл Мур още беше относително адекватен, и сериозни хора считаха, че филмите му са способни да влияят на резултатите от избори.

Въпреки войнственото си заглавие, Where to Invade Next не е оплакване от военно-индустриалния комплекс, както биха очаквали повечето зрители. Вместо това идеята е много по-шеговита. Пред зала, пълна с военни, Мур предлага новаторска стратегия за увеличаване на силата на Америка: Вместо да изпращат „дронове като неканени гости на сватби", да изпратят него в чужбина на „инвазия" в Европа, където страна по страна да „открадне" най-добрите идеи и да ги донесе у дома. В следващите два часа той като гид обикаля из континента, интервюирайки различни европейски политици, предприемачи, ученици, обикновени хора и дори затворници, като всички те обясняват предимствата на начина на живот в тяхната държава.

Преди да си тръгне от всяко посетено от него място, Мур комично забива американско знаме

Мур винаги е бил по-популярен в Европа, отколкото в родината си, където критиците са приемали филмите му основно от политическо-партийна гледна точка. Но от полемиката му срещу Джордж Буш-младши през 2004 "Фаренхайт 9/11" , която спечели "Златна палма" в Кан, филмите на Мур са все по-слаби и не се харесват нито на критиците, нито на зрителите.

Мур е преди всичко критик на Америка, човек, който е спечелил цяло състояние, като е затвърждавал негативните предразсъдъци за страната си сред тесногръдите общности по света. Where to Invade Next е любовно писмо именно към най-запалените му и лоялни фенове от другата страна на Атлантическия океан.

Основният проблем на филма са въпросите, които Мур така и не задава (примерно в този филм няма да откриете и дума за мюсюлманската емиграция). Въпреки че филмът започва с похвали за щедрите социални условия в Италия, платеното майчинство и прочие, 40-годишната италианска жена, която Мур интервюира, е бездетна - символичен факт за цялостната европейска тенденция. Политиките за насърчаване на раждаемостта в страни като Италия не постигнаха почти нищо в промяната на общата спадаща раждаемост в континента - 1.55 деца на жена, най-ниската в развития свят. Раждането и отглеждането на деца е най-базовото мерило за оптимизъм и бъдещо здраве на обществото.

Наравно с други разхитителни средиземноморски държави, Италия на практика беше лаборатория за точно този тип държавно планирани структурни икономически политики, които Мур отстоява през своята 30-годишна кариера. Негъвкавите трудови пазари, безкомпромисните и влиятелни профсъюзи, гигантските социални разходи и конфискаторските данъци: тези политики затвърждават икономическа стагнация навсякъде, където се прилагат. Насърчаван от много поредни правителства от години, социалистическият клиентелизъм като цяло е отговорен за разрастващата се, дългосрочно безработна европейска бедна класа, която изразява своето огорчение, подкрепяйки точно тези крайнодесни популисти, с които Мур претендира, че се бори.

Следваща по ред за негова инвазия е Франция. "Както обикновено, французите не се съпротивляваха особено", саркастично заявява режисьорът, фраза, която предизвика бурни реакции сред публиката на премиерата (само дни след терористичния атентат в Париж). Запитан дали обаче смята, че Франция трябва да въведе мерки за подслушване в духа на американския "Патриотичен закон", за да се бори с ислямския тероризъм, Мур отговаря негативно. "Французите няма да спрат да бъдат французи," заявява той с възхищение, сякаш има някаква представа за какво говори. Франция отдавна има права за вътрешно подслушване, които могат да бъдат сравнени с използваните от американското правителство.

След това той продължава към Финландия, където учениците прекарват само по три часа на ден в училище и нямат домашни, но въпреки това постигат високи резултати в международните класации; Словения, която предлага безплатно висше образование на всеки гражданин на страната, който желае да следва. Нито Финландия, нито Словения обаче имат институция, доближаваща се някак до един от 17-те американски висши учебни заведения, които са в топ 20 на най-добрите световни университети.

Не казваме, че Америка няма какво да научи от Европа, дори напротив.

Where to Invade Next уцелва сериозна и сериозна тема, когато Мур посещава Германия и хвали подхода им към просветата и помненето на Холокоста. Той е прав да твърди, че американците могат да заимстват от германския пример как да бъдат просвещавани бъдещите поколения за престъпленията срещу индианците, чернокожите и други малцинствени групи.

Също така и разделът за политиката по въпросите на наркотиците в Португалия също е поучителен, както и някои от аргументите, които той отстоява за расовото неравенство в американските затвори и правосъдие. Но това са въпроси, дебат по които така или иначе вече се води, при това по по-смислен начин, от американците и техните политически лидери. Мур подхваща темата много късно и реално не добавя нищо особено ново.

Всъщност е разбираемо, че Мур създава Where to Invade Next в толкова късен момент от кариерата си. Използвайки общата тема, свързваща всичките му предишни филми, той обобщава посланието, което движи цялото му творчество до момента: че Америка е ужасна страна. Това може и да е работа за социално осъзнат документарист - да изправи едно общество пред огледало, и да разкрие неговите недостатъци. Мур обаче не само е неспособен да види позитивните страни на Америка; той не забелязва, че неговото собствено огледало е изкривено.

Напълно резонни критики срещу американското здравеопазване го накараха да хвали кубинската комунистическа диктатура ("Сико"); омразата към Джордж Буш го накара да романтизира Ирак на Саддам Хюсеин като идилична земя на играещи си с хвърчила деца ("Фаренхайт 9/11"); и сега разочарованието, което той изпитва от различните американски социални несправедливости, се проявява в странно преклонение пред финландското образование и норвежката система на наказателно правосъдие.

Упреквайки Америка в расизъм и милитаризъм, той напълно игнорира техните европейски противоположности: културно самоубийствена отворена врата за неограничена мюсюлмнска емиграция (която почти никой не смее да критикува от страх да не бъде счетен за фанатик) и колективна слабост пред руската войнственост (която почти никой не смее да критикува от страх да не бъде счетен за почитател на войните).

Where to Invade Next приключва с разходка на Мур с приятел край Берлинската стена, където двамата се чудят как са били нужни само няколко души, започнали да я подкопават, за да се задвижи цяла серия от събития, в резултат на което е паднала стената. Тази част от филма е дълбоко странна не само защото крайно погрешно интерпретира края на Студената война като инициатива на шепа смели, обикновени германци, които един ден просто са решили, че искат Берлинската стена да падне.

Игнорирането на историческите сили, което би изисквало от него да признае агресивната антикомунистическа политика като трупането на въоръжение от Рейгън и въоръжаването на муджахидините в Афганистан (последното той заклейми във "Фаренхайт 9/11", след като го комбинира неоснователно с подкрепа за "Ал Кайда"), както и присъщата неприложимост на социалистическите икономически идеи, които той подкрепя, кара Мур напълно да игнорира диаметрално противоположните ценностни системи, които дефинираха тази идеологическа борба като конфликт между свобода и тирания.

"Винаги има прости отговори за тези неща," заявява Мур в края на филма

Отговорът на Мур на всеки политически, социален и икономически проблем е "прост"; затова и филмите му са толкова популярни сред младите хора. Обещаването на "прости" отговори на сложни и многостранни въпроси обаче е черта, присъща на демагозите, на типа лидери, които Америка (с изключение на Андрю Джаксън) за щастие е избягвала през своите близо 250 години като конституционна демокрация.

Същото обаче не може да се каже за любимия континент на Мур, място, което редовно се е поддавало на примамливия зов на агитатори, обещаващи лесни решения в замяна на неограничена власт. Изкусителните гаранции на Мур за неограничено социална държава и манихейски притчи, изправящи благородни, но необразовани бедни срещу зли богати потисници би трябвало да предизвикват инстинктивни тръпки у всеки, познаващ поне донякъде бурните контури на европейската история. Ако има нещо, което зрителите да разберат като извод от този филм, то е, че вълнуващият тълпите, манипулативен шарлатан в центъра му най-накрая е постигнал целта, към която се е стремил: той е станал истински европеец.

Текстът е публикуван със съкращения.

Oще: америка  американци  европа  европейци  ес  леви идеи  левичар  майкъл мур  пропаганда  режисура  режисьор  сащ 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

8 peta_wawa | 08.06.201622:13

Един филм отнема 1.5 - 2г. докато излезе. Сниман е отдавна, затова не е актуално съдържанието. Последната година-две соц медиите разпространяват всички дивотии на секундата, кой ще ти чака Майкъл Мур.
Даже наш Хари има по-стойностни конспирации вече Кул.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.04.2016, 20:42

7 bastard | 08.06.201615:30

"хибридната война на Русия в Украйна...гнусно противен и далеч от истината е текста, че дори не ми се иска да го коментирам"

--------------

Що бе, Симеончо, що да не коментираш тая любопитна информация? Я преодолей погнусата си и ни разправи туканка как Украйна сама е откъснала от себе си Крим и го е дала на Русия и как сама е почнала войната в Донбас, а тъй наречените руски "ихтамнети" (их-там-нет - рус. - тях-там-ги-няма) са просто плод на развинтено въображение, защото, както подсказва самото им име - тях там просто ги няма. Смее се Смее се

ПП Знаеш ли кой е тъй наречения Гиркин-Стрелков, уважаеми Симеончо? Той водеше първите руски отряди, които започнаха да превземат административните сгради в Украйна и да развяват над тях руското знаме. В интервю този човек много ясно и откровено казва, че ако не са били той и бойците му, Донбас и до днес щеше да е мирен.

По-точно Гиркин се изразява по следния начин: "Аз натиснах спусъка на войната". Цялото интервю като текст - тук - http://zavtra.ru/content/view/kto-tyi-strelok/

А тука - преинтересно видео със същия Гиркин-Стрелков, уважаеми Симеончо.

https://www.youtube.com/watch?v=8y92gOrwjXI

Разбираш ли руски? Внимателно изслушай какво казва Гиркин. Ако не знаеш руски, кажи на някой знаещ да ти преведе.
   

оценка

+0 -3

Регистриран на: 25.04.2016, 20:42

6 bastard | 08.06.201614:31

"и сте изправени пред рецепта за безброй бедствия"

--------------

Ммм, че вкусно миришеее, как да не се облизва човек... Смее се

Да, именно - безброй бедствия е това, което ни трябва. Облизваме се и предвкусваме голямата мътилка, в която ще... неутрализираме всички, които трябва да се неутрализират. Намига
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

5 Harry | 08.06.201610:12

Глупости на търкалета! Американо-ционистка пропаганда.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.07.2015, 16:14

4 Simeon Vlahov.117926328549333 | 08.06.201607:32

В самото начало, когато прочетох за хибридната война на Русия в Украйна и за това, че Майкъл Мур, един от останалите малко светли петна в огромната медийна пропагандна машина, реших, че иво инджев (нарочно с малки букви) е прописал в уебкафе. Толкова гнусно противен и далеч от истината е текста, че дори не ми се иска да го коментирам. Публикуването на подобни статии не прави чест не само на редакцията, но и на всеки един здравомислещ човек.
Позор!
   

оценка

+2 -2

Регистриран на: 20.02.2015, 19:36

3 Вълков | 19.02.201616:45

Този дебелак не беше ли онзи дето ни обвини че сме били в комбина с терористите от 11-ти септември и затова работещите българи в "кулите" не отишли на работа.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

2 Nikkor | 18.02.201620:07

Не. Не винаги има прости отговори за тези неща.
Стената не падна щото няколко души решили да я съборят. Що за глупак трябва да си за да го мислиш?
Съветскит съюз не рухна щото Рейгън тръгна да харчи много за оружие. За бога, съветите си харчеха значително по-висок процент от БВП-то ( а то горкото значително по-малко от хамериканското) и преди Рони. Просто цялата му конструкция беше едно безумие във всичките му измерения.
ЕС до някъде е негово подобие. Той се сгромолясва пред очите ни, само Юнкер, Меркел, Туск, Муск и прочие негодници не искат да го видят, че бая пари смучат от цялото си нищо неправене. Всъщност те доста неща "правят".
Ирак на Саддам не е бил обетованата земя, но днес е просто развалина, която правителството му, отглеждано с толкова внимание от Чичо Сам просто не контролира. И как да е иначе, след като страната беше унищожена в буквалния смисъл на думата.
Съветската окупация на Афганистан не е била нито нещо смислено, нито правилно. Само че тогава афганците са имали театри, кина, танцови зали. За Кабул, Кандахар и още някой и друг по-голям град говоря. Е, сега са "независими", забулени и основен производител на хероин.
Кадафи беше кучи син и заслужаваше да бъде убит като куче. Само че Либия все едно не съществува и скоро няма да я бъде. Със всички последици от това както за либийците, така и за цялото средиземноморие.
Проглушиха ни ушите за лошия Башар Асад, получил образованието си на запад (не в Москва), офталмология ли беше, не помня. Сирия си беше сравнително спокойно място за региона.Половин дузина етнически и религиозни малцинства живееха в относителен мир и порядък. Вижте на какво прилича днес.
Европейската Икономическа Общност, както се наричаше преди време си беше изключително постижение на континента. Започнало от едно малко обединение за общ пазар на въглища и стомана на едни малки държави в Северна Европа, до общ пазар за всичко на целия континент. Само че кой реши че Югът трябва да бъде част от валутния съюз? При всичките им усилия гърците няма да излязат от дупката, докато не напуснат Евро зоната, не си върнат драхмата и не си повишат конкурентността дори и чрез неминуемата й девалвация. Същото се отнася и до Испания и дори до индустриална Италия. АКо се спазваха правилата от Маастрихт даже Франция не би трябвало да е в Еврозоната. И това "ever closer union" на кого служи? На хората ли?
Та така. Няма прости отговори.
   

оценка

+4 -1

Регистриран на: 09.04.2014, 14:00

1 citizen z | 18.02.201616:32

В първия момент помислих, че товая е материал на Уебкафе и щях да споря с автора, но след това видях, че е препечатан.
Както и да е, очевидно не харесвам мнението на автора и се възхищавам на Майкъл Мур. Сега, той е това, което е бил лявомислещ човек по времето на Макарти. Не го харесвали, ами в държавата на промитите мозъци е така, каквото ти казва телевизията, конгреса, сената, Обама и т.н. е вярно. (също като в България, преди 1989 г. и Русия 2016 г.).
Както винаги, истината е някъде по средата, не казвам че той е обезателно прав за тезите си, но винаги ми е допадал неговия прочит на нещата, това да не е кон с капаци.
В България сме негативни и не вярваме на нищо и никой, слава богу (че не вярваме, не че сме негативни).
   

оценка

+2 -2

Най-коментирани