Недообмисленият "Терминатор" | webcafe.bg
Filmcafe logo

Недообмисленият "Терминатор"

лебовскиБлагой Д. Иванов*
30.06.2015, 14:15 (обновена 16.07.2015, 14:28)

1 от 9 снимки Назад Напред

Терминатор: Генисис Rust in piece

Снимка: © Forum Film Bulgaria

Драматургичните своеволия принизяват "Терминатор: Генисис" до нивото на евтин сериал

През 2029-та година съпротивата на човечеството срещу господстваща диктатура на машините е към края си.

Предвождани от Джон Конър, хората успяват да сразят "Скайнет", но не и преди жестокият изкуствен интелект да предприеме един от най-коварните си ходове.

Чрез машина на времето в миналото е изпратен терминатор с мисия да убие Сара Конър, още преди да е заченала своя син и бъдещ лидер на бунтовниците.

Мигове преди верният Кайл Рийс да последва киборга-убиец, Конър е атакуван от мистериозен нападател, а миналото, в което Рийс се озовава, е много по-различно от очакваното: Сара е вече готова за бъдещия Армагедон, помага й застаряващ Т-800, а по петите им е променящ формата си прототип, изграден от течен метал...

И това е само началото, естествено.

Първият половин час на "Терминатор: Генисис" е почти перфектен - най-вече сцените, които 1:1 претворяват разни носталгично въздействащи моменти от "Терминаторът" (1984) на Джеймс Кемърън.

Склонен си да простиш не дотам убедителния "млад" Арнолд Шварценегер.

А също и на самоцелното заплитане на сценария, само че последното неминуемо те кара да се запиташ как и дали ще бъде оправдано случващото се на екрана.

Отговорът не закъснява и не е приятен: изведнъж един от най-загадъчните елементи в първите три филма - машината на времето, която досега не бяхме виждали, а и която винаги е имала ненатрапващо и косвено присъствие, е трансформиран в средство, което буквално можеш да сглобиш с подръчни средства в гаража си.

Демитологизирането на въпросното устройство и употребата му като някакво терминаторско такси през различните десетилетия, из които се озовават героите, е първият признак за проблем в продукцията на Алън Тейлър.

Тези драматургични своеволия принизяват "Терминатор: Генисис" до нивото на евтин сериал, при който придвижването на действието и разплитането на конфликтите има значително по-слаба необходимост от обяснение или мотивация (от друга страна, почитателите на лековатия и с право забравен "Терминатор: Хрониките на Сара Конър" може да останат доволни).

Освен това най-популярният в поредицата времеви парадокс отново е застъпен чрез привидно усукания и уж оригинален сюжет: както "Скайнет" създава себе си чрез първия терминатор, изпратен в 1984-та, чиито останки са в основата на революционните разработки на д-р Майлс Дайсън (ключова фигура в корпорация "Сайбърдайн"), довели до появата на "Скайнет", така и Конър създава себе си, изпращайки Рийс по същото време, за да защити майка му, подсигурявайки бъдещото оцеляване на хората.

Парадоксът е колкото интересен, толкова и научно спорен, разбира се, но на кино работи брилянтно, поне що се отнася до "Терминатор 2: Денят на Страшния съд" (1991) на Кемърън.

За съжаление, с напредването на "Терминатор: Генисис" цялата претенция за преоткриване в разбъркания и уж рестартиран таймлайн работи по точно обратния начин в сравнение с, да кажем, находчивия "Стар Трек" на Дж. Дж. Ейбраймс, който също започна собствената си митология наново, но и много по-адекватно.

Подмяната на Конър, скандално разкрита още в рамките на рекламната кампания, е обрат, който не рефлектира според предвижданията - превръщането му в злодей не носи нужния емоционален ефект и в крайна сметка врътката е пропиляна и изгубена сред дъждовете от куршуми и бездиханните гонки...

Нека тогава оставим настрана всички възможни стремежи на Тейлър за фабулна иновация и да обърнем внимание единствено на гръбнака на петата част: жалкото е, че няма нищо, което реално да осмисля направата на "Терминатор: Генисис".

Даже предхождащият го "Терминатор: Спасение" (2009) на МакДжи имаше по-разумни основания за съществуването си от това поредно преследване между хора и машини в надпревара с времето и в стрeмеж чрез една голяма кулминационна експлозия да се терминира "Скайнет".

Друг провал за "Терминатор: Генисис" е онова, което вбесяваше още от трейлърите: кастингът.

Макар все пак да проблясва химия между Рийс, Сара и Т-800 (има някакъв чар в абсурдната, но забавна антагонистична "семейност" между войникът, защитаващ бъдещата майка на Спасителя от терминатор, конструиран от самия "Скайнет", благодарение на който Сара до този момент всъщност е останала жива), но това не премахва неприятния вкус от нелепия диалог и безсилното актьорско присъствие на Емилия Кларк и Джай Кортни, който винаги е с вид и маниери на примитивен бабаит.

В "Терминаторът" Майкъл Бийн дори само с мършавата си, изранена физика и с невротичното си, болнаво поведение напълно те убеждава, че неговият Рийс е ветеран от смъртoносна и изтощителна война - ядреният Холокост на бъдещето го е маркирал необратимо.

Докато новият Рийс е фитнес модел с харизмата на права щанга.

Крайно неубедителен е и Джейсън Кларк като Конър - в "Зората на планетата на маймуните" на Мат Рийвс актьорът стоеше чудесно, но тук нито в положителната, нито в отрицателната си версия постига каквото и да е.

От всички централни образи най-добре пасва Шварценегер - не просто обръгнал, ами направо принадлежащ към ролята и франчайза.

Посоката, чрез която персонажът му е бил адаптиран към напредващата възраст на австриеца (примерно крайниците му отказват, косата му побелява, перманентно дрънка като досаден пенсионер и пр.), е симпатична, но шеговитите му реплики не са кой знае колко запомнящи се (забавното "Ольд" звучи кажи-речи култово, ако вече не го бяхме чули в "Последната битка" на Ким Джи Ун) и се оказват забележимо по-калпави от преднамерено самоироничния "Терминатор 3: Бунт на машините" (2003) на Джонатан Мостоу.

Що се отнася до загатнатия мотив, че героят му изпитва бащински чувства към Сара: ще се престорим, че това не сме го видели.

Любимият Дж. К. Симънс хептен не е за коментиране, но ще се наложи: надеждите бяха, че ще видим еквивалент на Ърл Боен, но вместо това видяхме комедиен типаж с практически нулево приложение.Ако горните оплаквания са базисни и при наличието им проект като "Терминатор: Генисис" е чисто и просто обречен, то детайлите не са чак толкова важни, но като бял кахър си струва да се споменат.

Разочароващ е и саундтракът.

Дрезгавият алтернативен рок с вокалите на емблеми като Джордж Торогууд, Аксел Роуз, Гевин Росдейл и Лейн Стейли е заменен от Inner Circle + досаден поп на финалните надписи.

Балансът донякъде е съхранен чрез музиката на Лорн Балф, която работи качествено като аудио-плънка между взривовете и откосите, но от друга страна при нея няма и помен от синтетичната параноя на Брад Фийдъл, комбинираща индустриалната електроника с апокалиптично звучащия драматизъм на първите два филма.

Съвсем нелошият Марко Белтрами в тройката и чудесният Дани Елфман в четворката сякаш звучаха по-запомнящо се, но и Балф има какво да предложи: залагайки предимно на бумтящ барабанен ритъм в комбинация със струнно изградени композиции, той в известен смисъл надгражда паразитните трикове на надценения си ментор Ханс Цимър, ала без да установи своя музикална тема, която да отвърне достойно на Фийдъл.

Зрелището пък е подчинено на дигитални крайности.

Един ефектен лупинг на търкалящ се по магистралата камион не оправя положението, а епизодът с преследващите се хеликоптери е откровена бутафория. Нямаме нищо против т. нар. "suspension of disbelief", стига това да е в рамките на жанровата или ситуационна логика.

При Кемърън екшънът винаги е бил технически съобразен и маниакално калкулиран, подчинен на фундаменталните физични закони и без грам самоцелни "оver the top" изпълнения (изключение е "Истински лъжи", където наративът често криволичи около периферията на възможното, а понякога го напуска, но ироничната стилистика на историята го позволява), докато Тейлър очевидно има по-различни разбирания по въпроса.

Трябва обаче да признаем нелошите появи на Т-1000 (И Бьонг Хун е попадение в "Терминатор: Генисис" и е жалко, че екранното му време е ограничено), които бяха прилично хореографирани и като излъчване паснаха на аморфната социопатична традиция на страховития Робърт Патрик.

Така и на финала зрителят може би остава по-скоро равнодушен.

Компромисно погледнато, "Терминатор: Генисис" е около 2/3 гледаем и развлекателен, а няколкото оставени без отговор въпроса и задължителният тийзър с оказалия се все още функциониращ "Скайнет" са достатъчна причина някой път пак да се озовем в киносалона - ако скоро или след време Холивуд ни върне в света на разбунтувалите се машини.

Просто тогава бихме се заредили с повече търпение и с още по-ниски очаквания.

*Текстът е от сайта Оperation Kino

Oще: арни  арнолд шварценегер  арнолд шварценегър  критика  мнение за терминатор  очаквания  премиера терминатор: генисис  терминатор генисис  терминатор: генисис  филм  филмово ревю за терминатор 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.05.2015, 19:58

7 Тилифона на Макарона | 01.07.201516:01

Макарона е част от света на разбунтувалите се машини.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.10.2010, 20:33

6 Гризли | 01.07.201514:22

Дълго и скучно писание за нещо, което знам още преди да е излязъл филма. Постоянните опити за изсмукване на нещо като идея, само защото първите 1-2 серии за били добри, никога не водят до нещо по-добро...
Само като си спомня филми като Умирай трудно, Под обсада, Ченгето от Бевърли Хилс, Смъртоносно оръжие (и какво ли още не) и ми става все по-тъжно и по-тъпо за всяко следващо заглавие от дадена измислена поредица...

Защо някои хора не могат да разберат кога да спрат? Да си изградиш име с даден филм е супер, но да лежиш цял живот върху това име е безкрайно тъпо и бездарно!

P.S. Наскоро по телевизията даваха Терминатор: Бунтът на машините... Изгледах го, само защото нямаше какво друго да правя. И бях толкова доволен, че не съм загубил още повече време, за да ходя до някое кино! А този нов Терминатор дори и по телевизията няма да го гледам...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.11.2010, 12:35

5 vanko | 01.07.201513:35

Една от "любимите" ми ситуации (когато гледам филм) е някакъв многословен празнословец да ми "разяснява" какво виждам и да ми казва кое е хубаво и кое не.
На човек му писва от паразити, хранещи се от чуждите постижения.

Филмът е по-различен като фабула и това е съвсем нормално - минаха повече от 30 години от първия Терминатор. Публиката вече е друга.
За мен единственото слабо звено е Емилия Кларк (Сара Конър???) - мацето няма нито визията, нито глас на биткаджийка.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

4 boris | 01.07.201512:27

Е нищо ново под слънцето, то и на "Тримата мускетари" Дюма им написва два "римейка", не особено популярни, именно поради търговски съображения.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.07.2011, 14:56

3 la-marin | 30.06.201520:38

Терминаторът е филм, който ми е бил много любим като малък и донякъде все още е.
Обаче тези напъни за римейкове, продължения, предистории и прочее подобни само с цел да се изтиска някой и друг долар от добре познати персонажи и истории хич не са хубави.
Мнооого рядко се получава нещо.
Преди време имаше една много хубава статия защо се прави това нещо, в крайна сметка за да пестят от реклами и по-нисък риск от загуби при разработването на нови герои и истории.
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 02.06.2015, 19:21

2 Spider | 30.06.201518:00

Ще се гледа, до момента тъп филм за терминатора няма. Историята не изглежда лоша (жанрът на филма е научна фантастика, които е тръгнал да го взима насериозно да пие една студена вода).

А тоя под мен с манипулацията и пропагандата пак се е нагнявил с евтинджос водка и сега вие в уебкафето като линейка. Шматито.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

1 Шамито | 30.06.201517:45

Филми със сценарии от бъдещето се забравят защото са финна манипулация.Стойностните филми са от съвременното ежедневие което е трудно за манипулиране.Но това е индустрия с определена цел.Зомбита–бъдете нащрек.
   

оценка

+0 -5