В капана на "Хищници в мрака" | webcafe.bg
Filmcafe logo

В капана на "Хищници в мрака"

Ема Иванова 29.11.2016, 13:55 (обновена 02.12.2016, 15:26)

Тази мрачна история за насилие на пътя, за отмъщение и не на последно място - за изборите, които правим в живота си, би трябвало да се казва "В капан", вместо "Хищници в мрака" (Nocturnal Animals), мисля си на излизане от предпремиерната прожекция на втория филм на дизайнера Том Форд.

Капан... Социален и буквален. Място без изход. Тъмен лабиринт, в който личното отмъщение е единственият вариант за справяне с несправедливостта. Но личното отмъщение също вкарва героите в капан.

В този смисъл "Хищниците" е клаустрофобичен филм, депресивен и абсолютно лишен от хепи-енд.

Вероятно точно това го отличава толкова много от която и да е холивудска продукция, в която биха могли да участват актьори като Ейми Адамс и Джейк Джиленхол.

Новото заглавие на 55-годишния световноизвестен дизайнер, който от няколко години насам се ориентира към голямото кино, представлява елегантна, стилно заснета история, която прави минималистичен хоризонтален разрез на Америка.

В продължение на почти два часа зрителите са впримчени в убедителна визуална разходка из живота на високата класа - хора, които "се женят за равнопоставени"; поставени са пред иронично надничане в артистичните среди (в които също има разделение между колекционерско и "друго" изкуство) и пред автентично и жестоко отразяване на престъпление от брутални тексаски главорези.

"Бъг" в правораздавателната система вкарва зад решетките цветнокожия съучастник на двойно убийство (Карл Глусман) и изпуска от радара същинския бял извършител - електротехник и "white trash" (в ролята 26-годишния Арън Тейлър Джонсън).

Сценарийно "Хищници в мрака" представлява смес от две паралелно развиващи се истории, чиито пресечни точки са максимално отдалечени.

На режисьорско ниво обединяващото между двете истории е присъствието на актьора Джейк Джиленхол, който играе както ролята на бившия мъж на главната героиня Сюзън Мъроу - писателя Едуард, така и Тони Хастингс - бащата в едно средностатистическо семейство.

И в двете роли героят въплъщава обществената представа за "слаб" мъж - за мъж, който - в единия случай не може да защити семейството си, а в другия - не изкарва достатъчно пари, за да е равнопоставен на съпругата си.

Естествено, този "слаб" мъж претърпява сериозно развитие в персонажа си - за да се превърне в стопроцентов отмъстител.

Ролята на 42-годишната Ейми Адамс, която вече има цели пет номинации за "Оскар" все за поддържащи роли, този път е в центъра на историята - и трябва да кажем, че тя се справя много добре като съпруга на богат и разглезен красавец.

Все пак би било огромна изненада, ако Адамс бъде номинирана през следващата година от Академията за главна роля точно за този филм. Но независимо дали гледа в една точка или въздиша в напрегнато очакване, нейната героиня Сюзън е запомнящ се екранен образ.

Макар и силно интригуващ, "Хищници в мрака" не е филм-шедьовър.

В разработката на подобни сюжетни линии, каквито срещаме тук, има режисьори, които са постигнали по-въздействащ резултат от Том Форд.

Вероятно дизайнерът, който все пак е новобранец в света на киното (втори пълнометражен опит след "A Single Man" от 2009-та), е напълно наясно с това. Той сякаш имитира най-добрите - и му се получава доста добре.

Някои сцени в мрачната история с магистралните убийци силно напомнят за "Няма място за старите кучета" на братя Коен, а като атмосфера в нощното шофиране по самотния път може да се забележи влиянието на "Изгубената магистрала" на Дейвид Линч.

По отношение на основната история филмът също не носи кой знае какво ново - в крайна сметка американското кино е твърде богато на психотрилъри, развиващи се между стените на богаташки домове (стига да си спомним "Перфектното убийство" с Майкъл Дъглас от 1998-ма).

Интересното в този хипнотичен по особен начин филм е, че от цялата тази абсурдна смесица от коренно различни места, хора и мотиви, в крайна сметка се е получило едно цялостно произведение, което завършва по възможно най-добрия начин.

Избраният вариант за край, в който не се знае какво точно ще се случи до последната частица от секундата, е определено рисков и би могъл да издъни дори опитни режисьори, но Том Форд успява да го предаде убедително, без да плъзне историята в бездната на отегчителната баналност.

Това умение, както и талантът да мотивира прекрасни актьори да се раздават пред камерата (виждали сте Джейк Джиленхол във всякакви състояния, но едва ли сте го виждали да умира така), няма да е пресилено да очакваме с всеки следващ филм, модният дизайнер да става все по-добър - стига разбира се Форд да реши да се посвети напълно и само на киното с цялата си отдаденост.

Премиерата на "Хищници в мрака" е на 9 декември. Предпремиерно филмът вече имаше няколко прожекции в София в рамките на "Киномания".

Oще: джейк джиленхол  ейми адамс  кинопремиера  кино хищници в мрака  нови филми  премиера на хищници в мрака  програмата хищници в мрака  том форд  хищници в мрака 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.