Филмовите злодеи и расизмът в киното | webcafe.bg
Filmcafe logo

Филмовите злодеи и расизмът в киното

Големият Лебовски 04.11.2014, 11:55 (обновена 12.12.2014, 15:56)

1 от 6 снимки Назад Напред

гордън геко

Гордън Геко от "Уолстрийт" (изигран от Майкъл Дъглъс) е любимият образ на бял злодей - финансов спекулант

В последните години политическата коректност играе ролята на тежка верига върху свободата на изразяване в Западния свят.

Всеки клетник, решил да се разведе с догматичността на модерното либерално мислене рискува да бъде дефиниран като теснодгръд носител и разпространител на токсични предразсъдъци.

Темата за расизма в медийния свят е по-пареща от дъха на дракона Смог и това обстоятелство прави начините, по които подобни деликатни въпроси се адресират в киното, екстремно интригуващи.

Филмите, освен развлечение, са и могъщ инструмент за създаване на нагласи, разрушаване или укрепване на готови мисловни к онструкции и отправяне на разнопосочни социални послания.

Чувството за "бяла вина", предадено чрез образите на злодеите

Цялата расова тревожност, чувство за "бяла вина" и несигурност на нашата култура може да бъде видяна през образите на злодеите в комерсиалното кино.

Днес е много по-неудобно да експонираш злото с етнически кодове, защото зад ъгъла дебнат поне десет организации за натиск или групи по специални интереси, които са готови да обявят всеки "малцинствено мотивиран" екранен лош за гнусна консервативна пропаганда и разпространение на омраза.

Цивилизацията и злото

Историци и анализатори очертават интересен парадокс - в момента западната цивилизация е изправена пред един монолитен образ на злото, но портретуването му (в буквален и преносен смисъл) е меко казано проблематично.

Става въпрос разбира се за войнстващия Ислям, олицетворен от джихадистите. Ислямистите не са раса и към техните отблъскващи редици се присъединяват хора от цял свят, ала все пак критична маса от религиозните пустинни безумци са от арабски произход.

И това е проблем за мултикултурната либерална мека като Холивуд.

Големият цивилизационен конфликт предлага златна възможност за изграждане на верски мотивирани злодеи с кафяв цвят на кожата, но политическата коректност трудно би позволила подобно профилиране.

Много по-лесно е било по време на Втората световна война - тогава немци и японци са били най-удобните и експлоатирани лица на мрака и насилието.

Студената война и СССР пък връчват в ръцете на развлекателната индустрия образа на злокобния червен комунист, враг на западни герои: от Рамбо до Джеймс Бонд.

Днес обаче е много по-трудно да се пласира сюжета за злия талибан.

Няколко филма вече имаха сериозни проблеми с групите за натиск заради това, че показаха араби в ролите на демонични терористи - говорим за големи продукции като "Истински лъжи" на Джеймс Камерън с Арнолд Шварценегер и "Блокада" с Дензъл Уошингтън, Брус Уилис и Анет Бенинг.

И двете заглавия принадлежат към ерата отпреди атаките в Ню Йорк на 11 септември 2001-ва година.

На лов за стереотипи

Днес в САЩ има организации, които следят как са представяни малцинствата във филмите - има ли културно многообразие, предлагат ли се на публиката многопластови персонажи с различен цвят на кожата и какви роли са им поверени.

Много трябва да се внимава със стереотипите - афро-американци с уклон към гангстерския лайфстайл, цитиращи корана брадати мюсюлмани със сноп динамит, втъкнат в гащите, комични азиатци, помпозни гейове, гневни лесбийки... всичко това вече не ОК.

Историческата вина датира още от времето на Грифит

Твърде внимателното отношение към расовите стереотипи в комерсиалното кино е мотивирано и от историческа вина. "Раждането на една нация" на пионера Д. Ул Грифит от 1915 например, е един от най-великите в техническо отношение ранни американски филми, но е морално уродлив призив за нетолерантност и показва чернокожите хора като побеснели диваци, специализирали се в изнасилване на бели жени, докато ку-клукс-клан са героизирани романтични носители на доброто.

А броят на стари уестърн заглавия, в които индианците са представени като зли демони, засулжаващи патриотичен американски куршум, е болезнено висок.

Комикс вместо политкоректност

Един от най-лесните начини за избягване от расовата обремененост на негативните персонажи в киното е залитането в комиксови екранизации.

Злодеите вече не се определят по етнически признак, а са фантастични картонени изрезки със свръх способности, които използват за собствена изгода и срещу човечеството.

Богатият бял мъж като архетип на злото

Но има един устойчив архетип на злото, който остава недокоснат от мултикултурните аспирации на либералната цензура и продължава да бъде експоатиран от всеки закъсал сценарист в мейнстрийм киното. Това е богатият бял мъж.

За предпочитане с британски акцент или някакъв друг европейски произход. Може ди има физически дефект или да гали мъркаща котка (ако става въпрос за филм за Джеймс Бонд), или да е пълен и плешив ако говорим за ретро класика като "Малтийският сокол".

Но винаги е бял и винаги богат - съвършена персонификация на покварена власт, разпореждаща се със живота и здравето на невинни хора. Политик, шеф на корпорация, предател от ЦРУ или ФБР, укриващ се военнопрестъпник, луд учен - привилегированият, образован бял злодей идва в различни вариации.

От Ханс Грубер в "Умирай трудно" до Гордън Геко от "Уолстрийт" този архетип осигурява необходимата драматургична гравитация и културни алюзии.

Разноцветни главорези

Извън добре изпитаната филмова релация: бял цвят на кожата - власт - пари - аморалност, са азиатските главорези във филмите с бойни изкуства, латиноамериканските и африкански диктатори във военните екшъни и белите, но бедни и изродени американски селяни от забутани южняшки дупки, увековечени от класиките "Избавление" на Джон Бурман и "Волният ездач" на Денис Хопър.

Расовите стереотипи и етническите обобщения трудно могат да бъдат достатъчни условия за създаването на качествен екранен антагонист.

Но не заради деликатните чувства на вечно обиждащите се защитници на малцинства или религии, а защото добре направеният лош трябва да е нюансиран, ангажиращ и морално двойнствен образ.

Като Даниъл Плейнвю в "Ще се лее кръв". Или просто маниашки написан и изигран психопат ала Албърт Спика от "Готвачът, крадецът, съпургата му и нейния любовник".

Oще: голям екран  злодеи  филм  филми  холивуд 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

1 Крив Макарон | 05.11.201416:40

И Леонардо Ди Каприо се включи в стереотипния образ на богат бял злодей в "Джанго без окови" на Тарантино. Образът му там беше направо стряскащ. Много щастлив
Иначе създаването на образ на злодей винаги търси някакви клишета, създадени от информационния поток. Бившите соц общества са подходящ източник на злодеи. Тези общества са непознати, пълни с проблеми, от тях се носи зловонието на бивши съюзници на империята на злото, а емигрантския поток от тях създава усещането, че там се водят непрекъснати битки. И при това никой не ги брани, и са напълно беззащитни от похожденията на Холивуд.
Друг източник на злодеи са криминалните общества, или хора търгуващи с влияние. Те нямат етнос, и отношението към тях винаги е негативно. Нужно е единствено да бъдат спестени всякакви религиозни, или културни символи.
Има разбира се, и доста сполучливи изключения, където се засягат и различни обществени групи. Например в "Тренировъчен ден" злодей беше Дензъл Уошингтон в образа си на корумпиран полицай. Друг един режисьор на име Мел Гибсън си позволи да изкара юдеите архизлодеи, но това му струваше кариерата. Жалко! Това беше нагледно осакатяване на правото на художествена свобода.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани