Хайде да се научим да правим трейлъри | webcafe.bg
Filmcafe logo

Хайде да се научим да правим трейлъри

Калин Семенов 09.10.2015, 14:58 (обновена 18.10.2015, 08:07)

1 от 6 снимки Назад Напред

диляна попова в love.net

Трейлърът на Love.net - идеално нацелил аудиторията си

В пълния с развлечения свят е все по-трудно да грабнеш вниманието на кинозрителя. Добрият трейлър не е просто бонус, а необходимост, както и съвсем отделна арт форма със свои собствени правила.

Колко пъти сте се подвеждали да изгледате един филм само заради впечатляващия трейлър? Колко пъти ви е карал той да си казвате „Уау, колко много неща ще се случват в този филм"? Колко пъти след това ви се е струвало, че трейлърът е по-добър от филма и че разказва почти целия му сюжет?

С идването на есента и излизането на няколко нови български филми е време да се запитаме докъде е стигнало българското кино в този аспект.

Успяват ли трейлърите на българските филми да ви грабнат? Кога у нас ще започнат да се създават консистентно добри трейлъри?

Обикновено отговорът гласи: Когато самите филми станат достатъчно добри. Само че това не е съвсем вярно. Може логиката да е обратната и да осъзнаем, че ако искаме киното да дръпне нагоре, трябва да се започне именно от трейлърите, а не от самите филми.

Ясно е, че не е нужно трейлърите да са по холивудски тертип, защото и филмите ни не са. Хубаво е обаче от краткия промо клип да се разбира за какво става въпрос във филма и също така той да заинтригува с нещо отвъд визуалното (самоцелна поредица от кадри, колкото и да са впечатляващи, вече трудно би свършила работа).

Простички изисквания, но все още не се спазват в доста български трейлъри.

Твърде много от тях се задоволяват просто да предлагат кадри, които смятат за красиви, и несвързани една с друга „въздействащи" реплики. Най-новият български филм „Имало едно време един уестърн" е пример в това отношение с трейлър, заложил на атмосфера и на паралели с „Имало едно време на запад", които не са в негова полза. Историята е само загатната и трудно може само от трейлъра някой да бъде накаран да изгледа филма - даже да е голям фен на Клаудия Кардинале, Серджо Леоне и уестърн жанра.

А един трейлър може да има толкова по-голямо въздействие. Трейлърите са достатъчно дълги, за да разкажат собствена история, дори да не е точно тази на самия филм (да, понякога е по-интересна от тази на филма).

Да не говорим, че аудиторията е луда по трейлърите, те вече са самостоятелна арт форма и са заживели свой живот отделно от филмите. Някои медии като IGN и Vulture пускат техни анализи кадър по кадър, такива като Slate си имат специализирани по трейлърите кинокритици.

Самите фенове се скъсват да коментират, премонтират и пародират новоизлизащите трейлъри, а големите продуцентски къщи следят внимателно настроенията към всеки нов свой трейлър.

Все по-често трейлърът се създава от съвсем отделно студио, специализирало се в тази област, като такива екипи в Щатите даже вече се профилират по жанрове.

Случва се трейлър студиото даже да не разполага с целия филм, за да направи първия трейлър, но да добавя собствено заснет материал.

Такъв е случаят с трейлъра на „Социалната мрежа", филма на Дейвид Финчър за Марк Зукърбърг. Началният Facebook монтаж в клипа, с кавър версия на Creep на Radiohead, е създаден специално от студиото, което тогава разполагало само с 20 минути от все още незавършения филм.

Той се превръща в трейлър на годината на Golden Trailer Awards, съществуващите вече от 15 години награди. Тази година те наградиха трейлъра на „Бързи и яростни 7".

Наистина подобни мащаби в българска среда няма как да очакваме. Но има какво да се научи и какво да се приложи в българските условия на малко зрители и малък брой произвеждани филми.

Несъмнено слабият трейлър на някои от българските филми е просто заради липсата на достатъчно добър материал в самия филм (пример е „Пъзел").

При други филми обаче не е така и изглежда е въпрос единствено на това, че на трейлъра не е обърнато достатъчно внимание. Например „Буферна зона" (финалният филм на Георги Дюлгеров) има какво да разкаже в трейлъра си, но предпочита да не го прави, от което никак не печели. Даже чрез музиката и избраните кадри създава несъответстващ на филма тон и го кара да изглежда като някаква тежка драма.

Трейлърът на „Още една мечта" прави всичко възможно да те откаже да гледаш филма и да представи хумора в него като много по-простоват, отколкото е всъщност.

Има обаче и достатъчно добри примери и по-добре да обърнем внимание на тях.

По-класически трейлър, който носи духа на филма и който съдържа ясен разказ, е този на „Дзифт". В този на „Цветът на хамелеона" също е уловен особеният тон на филма и така зрителят добре знае какво да очаква.

„Съдилището" на Стефан Командарев е пример за трейлър, който е по-добър от самия филм. А „Мисия Лондон" се слави като българският филм, гледан от най-много зрители, и не може да се отрече, че неговият трейлър нацелва точно целевата си аудитория и я дърпа към киносалона.

Love.net трейлърът заложи на първични удоволствия и на Диляна Попова, което може да е елементарна тактика, но също му докара доста зрители.

Могат да се дават още много примери и в едната, и в другата посока. В близките държави европейското и независимото кино също предлага достатъчно вдъхновение за трейлъри - които понякога въобще не следват изградените правила, друг път ги следват фанатично - но така или иначе, успяват да привлекат зрители.

Унгарският White God е един скорошен пример.

Oще: love.net  арт  буферна зона  българско кино  визуално  дзифт  жанр  зрители  имало едно време един уестърн  кадри  клип  награди  научим  още една мечта  правила  пъзел  социалната мрежа  студио  събуждане  сюжет  тийзър  трейлър  филм  филми  форма  хайде  холивуд  цветът на хамелеона 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани