Модерни криминални класики с 20-годишен юбилей | webcafe.bg
Filmcafe logo

3 шедьовъра на 20 години: „Седем“, „Жега“ и „Обичайните заподозрени“

големият лебовскиГолемият Лебовски
09.08.2015, 09:35 (обновена 22.08.2015, 08:55)

1 от 7 снимки Назад Напред

обичайният заподозрян

"Обичайните заподозрени" е несравнимо neo-noir бижу, първият и единствен шедьовър в кариерите на режисьора Браян Сингър и сценариста Кристорфър Макуори

От близо десетилетие се усеща липса на големи, оригинални криминални филми, способни да пленят колективното въображение на ходещите на кино. Жанровите кодове бяха парцелирани и абсорбирани от модерните "мрачни" комикс филми и франчайзи като този за Джейсън Борн.

А щом посредствена знаменитост като Бен Афлек е режисьор на два от смятаните за най-солидни представители на жанра през последните години - Gone baby, gone и The Town, значи положението е тежко.

Свежите изключения са по-скоро извън мейнстрийма или излизат от работилницата на абсолютни легенди като Мартин Скорсезе ("От другата страна"). Но как беше преди точно 20 години?

Само в рамките на 1995-а тогавашните киномани са благословени с три криминално качествени заглавия, които третират темата за престъплението, насилието и полицейската процедура по различни начини като всеки филм постига автономен изумителен ефект.

Това са "Седем", "Обичайните заподозрени" и "Жега".

Първият представлява психологически neo-noir, вторият е остроумна трактовка на "черния филм", а третият е епична екшън драма. Всички те притежават първокласно криминално ДНК, което сякаш не успя да бъде унаследено от бъдните кино поколения или претърпя неприятни мутации.

Още една причина да оценим гениалността на "Седем", "Обичайните заподозрени" и "Жега" и да отпразнуваме 20-годишният им юбилей с един престъпно добър филмов маратон.

Седем

Малко неща могат да се сравнят с шоковата вълна, която преминава през съзнанията на неподготвените зрители, станали първи свидетели на филмовото откровение "Седем" преди 20 години. Неочакваният, брутален финал подсигури на този мрачен шедьовър дълго пребиваване в колективната културна памет.

Днес е почти невъзможно за филм от такъв калибър да си позволи подобен свиреп край. Седем думи могат да опишат "Седем": стилен, силен, смразяващ, сардоничен, саркастичен, смазващо страхотен!

Дейвид Финчър се съобщи като един от най-обещаващите визионери в света, режисирайки това великолепно спускане до ада. Брад Пит играе нахъсания млад детектив Дейвид Милс, който помага на мъдро-меланхоличния Уиляма Съмърсет, изигран страхотно от Морган Фрийман, в преследването на виртуозен садисти религиозен фанатик, който убива според седемте смъртни гряха.

Кевин Спейси прави сензационно изпълнение като олицетворението на абсолютното зло. Всяка сцена с него действа като инжекция с адреналин, ангажира вниманието и абсорбира всички емоции. „Седем" е от онези великолепни трилъри, които успяват да постигнат невероятно влудяващо напрежение само с диалог.

"Седем" е едновременно жанров трип и проникновено психологическо изследване на характери.

Дейвид Финчър и оператора Дариуш Конджи създават кошмарен урбанистичен свят, накиснат в дъжд и отчаяние адски пейзаж, който кореспондира с природата на образите.

Филмът пренаписва законите на трилъра, дълбае в сърцето на обществената фасцинация по извратени серийни убийци и предлага здравословни дози сух хумор, който балансира депресиращото развитие на конфликта. "Седем" отправя изключително интелигентен поглед към полицейската процедура и предлага разсъждение върху природата на насилието, от което те полазват тръпки. Безнадежден като тематика и развръзка, но безобразно въздействащ и вдъхновяващ като кино. Модерна класика, без която 90-те нямаше да са същите.

Обичайните заподозрени

"Обичайните заподозрени" е несравнимо neo-noir бижу, първият и единствен шедьовър в кариерите на режисьора Браян Сингър и сценариста Кристорфър Макуори. Двамата създават съвършения криминален филм през 1995-а още преди да навършат 30-годишна възраст. Когато човек гледа филма е трудно да си представи как някой, който не е Орсън Уелс, е способен да изкове подобна зряло драматургично и визуално могъщество на крехката възраст от "двайсет плюс".

Сингър и Макуори удрят джакпота с малкия си проект, превърнал се в жанров хегемон иценен артефакт в културната съкровищница на Западния свят.

"Обичайните заподозрени" е потопен в никотинова, кофеинова мъгла и урбанистичен упадък. Филмът безсрамно и безупречно романтизира и идеализира престъпнически фигури, играе виртуозно с криминалното линго, жонглира между упражнение по стил, булевардна детективска мистерия, гангстерски трилър и пост-модерна приказка.

Актьорският ансамбъл е автономна легенда - Гейбриъл Бърн, Кевин Спейси, Стивън Болдуин, Кевин Полък, Пийт Посълуейт, Бенисио Дел Торо, Чаз Палминтери, Дан Хедая и Питър Грийн оформят авангарда на митичната мачо фиеста в сърцето на "Обичайните заподозрени". Това е без съмнение един от най-качествените кастове в историята на седмото изкуство.

Филмът изгражда сложен сюжет за отношения между корави престъпници, които се разгръщат в сянката на страха им от митологичната фигура на алфа-гангстера - Кайзер Созе. Сценарият е великолепен учебник за изграждане на вълнуващ образ през истории на други персонажи, за структуриране на конфликт, за създаване на съспенс.

Финалният обрат е сглобен от „нещото, от което се правят мечтите", както казваше друга икона на noir киното - Сам Спейд (Хъмфри Богарт) в "Малтийският сокол". "Обичайните заподозрени" отлежава като класно вино и става по-добър с всяко следващо гледане.

Жега

"Жега" е криминалният епос, за който всички ценители на киното мечтаеха. Тричасовата урбанистична опера на Майкъл Ман за конфликта между един крадец (Робърт Де Ниро) и едно ченге (Ал Пачино), които си приличат толкова много, че можеха да си разменят ролите (във всеки един смисъл), е мъжко развлечение от калибъра на „Кръстникът".

Именно в монументалната втора част на сагата за семейство Корлеоне от 1974 година, младите тогава Де Ниро и Пачино участват за пръв път заедно във филм, но нямат общи сцени. През 1995-а Ман ги събира като активни актьорски легенди за един от най-големите филми на десетилетието.

"Жега" е грандиозно начинание, което триумфира във всяка сфера - драматургия, диалог, образи, разкадровка, ритъм, тон, монтаж, звук, музикален съпровод, локации.

Майкъл Ман поставя невероятно реалистични и едновременно с това вълнуващи екшън сцени, които се превръщат в златен стандарт и са имитирани десетки пъти, включително и от Кристофър Нолан в "Черният рицар", който често е описван като „супергеройски комиксов филм, който иска да бъде "Жега".

В сърцето на "Жега" е големият банков обир и последвалата престрелка по улиците на Лос Анджелис - кинематографични моменти, които капсулират могъществото на най-доброто от 90-те години. "Жега" е семиналната криминална екшън драма на своята епоха, Левиатанът на жанра, гигантът, с когото всички се съобразяват.Спектакълът и усещането за епичност са балансирани от интимни моменти и прецизни психологически портрети.

Бижуто в короната на "Жега" е историческият разговор в ресторанта при първата среща очи в очи на персонажите на Де Ниро и Пачино.

Сцената работи на прекалено много нива. 20 години по-късно, този филм изглежда по-мащабен, виртуозен, вдъхновен и недостижим от всякога. Подарете си едно гледане. Припомнете си „Жега"-та зад ъгъла!

Oще: дейвид финчър  жега  обичайните заподозрени  седем  юбилей 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

2 pixie | 10.08.201514:20

Много патос /има защо по отношение на филмите/ и странно звучащи на български думички, взети от английски език - "семиналната"?
Дори да няма точен еквивалент на български, със сигурност има нещо близко. Изразяването по този, меко казано, необясним начин е дразнещо и обида за родния ни език, който е достатъчно богат и красив, за да може човек да изказва мнение точно толкова красиво на него.
Иначе класацията е в десетката - незабравими филми.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.05.2014, 02:00

1 puebloto | 09.08.201518:12

Много щастлив ТОВА ВИНАГИ Е БИЛА И НАШАТА КЛАСАЦИЯ, ЗА НАЙ-ДОБРИ ФИЛМИ ОТ 90-ТЕ!!!
ПРЕМИЕРИТЕ В ЗАЛА 1 СИ ОСТАВАТ КЛАСИКА Удивителна
   

оценка

+0 -0