Тежкото наследство на "Батман: началото" | webcafe.bg
Filmcafe logo

Тежкото наследство на "Батман: началото"

лебовскиFilmcafe, по The Atlantic
13.06.2015, 22:31 (обновена 17.06.2015, 18:05)

1 от 4 снимки Назад Напред

батман: началото

"Батман: началото" имаше една проста задача: да увлече аудиторията с главния си герой

До преди 10 години никой не можеше да си представи, че един ден Батман наистина ще плаши хората.

Затова, когато "Батман: началото" на Кристофър Нолан излезе през 2005, едно от най-големите му достижения беше съживяването на маскирания отмъстител като мрачна икона на заплахата: озъбен срещу тъмната страна на Готъм, и използващ страха (основна тема във филма), за да се бори с престъпността.

Карикатурният герой от 90-те години със релефни зърна върху бронирания костюм бе изчезнал; вместо него се показа един измъчен боец с недостатъци, чиято емоционална дълбочина поставяше приключенията му в по-реалистична и разпознаваема вселена. Това беше истинска революция.

Но паметта на поп-културата е къса, а гледката на Бен Афлек, ръмжащ изпод маската на Батман в трейлъра за "Батман срещу Супермен" предизвика вълни от онлайн присмех.

Реализмът и психологическата сложност на Батман на Нолан бяха налице, но увеличени хилядократно. Ако някога Батман беше твърде глупав, сега е твърде сериозен.

Такова е сложното наследство на "Батман: началото": филмът на Нолан направи така, че поредиците за супергерои могат да съществуват, стъпили с единия крак в реалния свят. В същото време, вдъхнови легиони от имитатори да сторят същото.

Така например поредицата за Джеймс Бонд, рестартирала с Даниъл Крейг, извървя успешно този път. Други обаче изглежда приемат, че не друго, а цинично чувство за суровост е направило специален "Батман: началото".

Истината е много по-сложна и се дължи много повече на специфичната визия на Нолан.

Warner Brothers в момента подготвят огромна серия от сходни комиксови адаптации в духа на Нолан, но опитите да се имитира успехът на "Батман: началото" само чрез възприемане на мрачния му вид няма да проработят.

Огромна част от това, което прави филма уникален, е самият Нолан и неговото внимателно отношение към детайлите.

Неговият Готъм е разпознаваем градски пейзаж (заснет в Ню Йорк и Чикаго) със зловещи екстри като западналия квартал "Narrows", остров в центъра на града, където се намират най-бедните граждани. Неговият Батман може да се катери и да се промъква из града, но но всяка негова джаджа е представена пред аудиторията и е демонстрирана реалната й практичност.

Неговият Батмобил не е невъзможна, изобилстваща от устройства спортна кола, а брутален танк, първоначално проектиран за военните.

"Батман: началото" успява да оправдае подобни детайли, защото не се налага да се вълнува за бъдещето - Warner Bros още нямаха намерения да планират серия от продължения и свързани филми, а идеята беше да се увлече отново аудиторията по бранд, който върви на загуба, като даде на Нолан шанс да пресъздаде героя от нулата.

Минава цял час на екрана, преди Брус Уейн да облече костюма и да се самообяви за Батман, и в този час Нолан го показва да тренира с нинджи, да се справя с травмата от смъртта на родителите си и предпазливо да изследва Готъм, превзет от организираната престъпност.

Когато Нолан е нает през 2003 да създаде нов филм за Батман, са минали шест години от провала на "Батман и Робин" (четвъртият епизод в поредицата, стартирана от "Батман" (1989) на Тим Бъртън).

Той все още няма утвърдена репутация, камо ли глобално признание като широкоекранен IMAX разказвач. Неговият най-нашумял филм до този момент е средната по мащаби полицейска драма "Безсъние", а инди-репутацията му се опира изцяло на блестящия, пълен с обрати нео-ноар филм "Мементо".
Изборът на Warner Bros на Нолан за режисьора, който да възкреси Батман, тогава се считаше за рисков гамбит, но той успя - предимно защото авторът получи пълна свобода да създаде свят, лишен от възможности за франчайз, или други герои в периферията.

Неговият Батман беше странен призрак в разпознаваем човешки свят на ченгета и гангстери, който никога не се е изправял пред маскиран герой.

Колкото и просто да звучи това, може би никога вече няма да има филм за супергерой, създаден на база същите тези принципи.

Нолан деликатно намекваше на отдадените фенове на комиксите за намеренията си в рамките на филма, най-вече с леката промяна в мита за създаването на Брус Уейн. Батман все така е потомък на най-богатото семейство в Готъм, който става свидетел на убийството на родителите си; но ако в комиксите семейство Уейн често биват показвани да си тръгват от прожекция на филм за Зоро, Нолан е искал неговият Брус да е напълно незапознат с идеята за маскирани отмъстители.

"Не желаехме нищо да подкопава идеята, че Брус сам измисля този безумен план да носи маска, без никакво външно влияние," казва той пред Los Angeles Times през 2008. "Това ни позволи да подходим по наш собствен начин. Заменихме идеята за Зоро с прилепите, за да затвърдим идеята за страх и символизъм."

В "Батман: началото", Брус бяга от опера, в която има танцьори, маскирани като прилепи, които го плашат.

Концепцията за Батман като символ на страха пронизва целия филм - Нолан (който пише сценария на филма заедно с Дейвид С. Гойър) полага сериозни усилия да накара зрителите да разберат защо Уейн е привлечен от странната идея да се облича като гигантски прилеп, за да сплаши престъпниците в Готъм, черпейки вдъхновение от театралното поведение на нинджите, които го обучават, и създанията, които обитават пещерите под фамилното му имение.

Повечето филми по комикси приемат, че аудиторията ще следва охотно героя с колоритна униформа, защото той е изключително разпознаваем образ, но "Батман: началото" иска първата поява на костюма на прилеп да изглежда наистина шокираща за престъпниците на Готъм и аудиторията.

Този замисъл не е хрумнал единствено на Нолан

Филм за Батман, концентриран върху сплашването, се е подготвял години преди той да се включи в поредицата: преди излизането през 1997 на "Батман и Робин", режисьорът му Джоел Шумахер вече е работел върху следващата част, с работно заглавие "Триумфиращият Батман", която е включвала антигероя Плашилото като отблъскващ злодей.

Този елемент се подмята между няколко недоразвити концепции за Батман, преди да стигне до сценария на "Началото". Килиън Мърфи играе Джонатан Крейн, психиатър, който дава на пациентите си предизвикващ страх токсин и ги контролирачрез страховития аватар на "Плашилото".

Въпреки че основните злодеи във филма са Лигата на сенките, злите отмъстители, предвождани от Рас ал Гул (Лиъм Нийсън), токсинът на страха на Крейн е тяхното предпочитано оръжие и е прост и ефективен начин Нолан да демонстрира заплашителния статус на Батман сред гангстерите, които той се опитва да унищожи.

Изпълнението на ролята от Бейл стига до крайности в придаването на убедителност на този свръх-сериозен, свръх-плашещ Батман.

Той не използва карикатурно дрезгавия глас, който възприема за продължението от 2008 "Черният рицар", но и не клони към идеята, че Брус Уейн може просто да е безумец - нещо, което Майкъл Кийтън много успешно представяше в двата си режисирани от Тим Бъртън филми за Батман.

Брус на Бейл едва се удържа към човечността си и все още е изтерзан и мотивиран от смъртта на родителите си. Той обаче не се чувства свободен, когато слага костюма - преди всичко играе роля, типично изобразена от бруталния му разпит на корумпирания детектив Флас, където Батман изръмжава въпроси в лицето му, провесил го във въздуха с краката нагоре.

За Батман на Нолан насилието е средство за постигане на конкретна цел, а не начин на съществуване.

Тази тема се повтаря и в двете продължения - "Черният рицар" и "Черният рицар: възраждане" - и приключва с оттеглянето на Батман, приемано като необходима стъпка, за да може Брус Уейн да живее нормален, човешки живот.

След края на трилогията за Черния рицар, Нолан бе поканен да зададе тона на новата поредица филми на Warner Bros, вдъхновени от вселената на DC Comics.

Това решение само по себе си звучи много смислено, но изглежда донякъде странно, като се има предвид, че Батман на Нолан приключи пътя си с "Черният рицар: възраждане" и категорично няма да се завърне на големия екран.

След първия филм на Marvel Studios "Железният човек" (чиято премиера бе през 2008) - завършил с тийзър след надписите, споменаващ Ник Фюри и Отмъстителите, взаимосвързаната вселена излезе на мода, и след като филмите на Батман приключиха, Warner Bros имаха нужда от нова серия от герои, за да поддържат темпото.

Нолан и неговият съ-сценарист от "Батман: началото" Гойър написаха сюжета на "Човек от стомана" - ново начало за Супермен, планирано като старт на поредица, и привлякоха Зак Снайдър за режисьор. Снайдър сега стабилно е начело на серията "Човек от стомана", но Нолан е изпълнителен продуцент на продължението "Батман срещу Супермен: зората на справедливостта" и според слуховете е имал решаващо мнение при избора на Бен Афлек за най-новия Батман на голям екран.

Трудно е да определим до каква степен естетиката на "Батман: началото" е пренесена в тези нови филми, тъй като те са изключително доминирани от засилената, размита визуална палитра на Снайдър (Нолан винаги е предпочитал по-резкия вид). Но в лансирането на предстоящата си поредица Warner Bros се хвалят със същия артистичен идеализъм, който някога бе осигурил на Нолан режисьорския стол на комиксовата му трилогия.

"Режисьорите, които се занимават с тези сюжети, правят чудесни филми за супергерои; те не правят супергеройски филми," заявява президентът на Warner Bros Грег Силвърман пред Hollywood Reporter.

Това е прекрасна нагласа (и заяждане с визуалното еднообразие на поредицата на Marvel), но тя може да проработи само когато намерението е точно да се прави един-единствен филм.

Дори "Черният рицар" на Нолан, който беше продължение на "Батман: началото", бе правен без план за бъдещето (твърди се, че режисьорът е имал нужда от изключително дълго убеждаване, за да заснеме третата част).

"Батман срещу Супермен: зората на справедливостта" на Снайдер е обречен с това тромаво заглавие, защото трябва да пренася Батман в света на Супермен и да полага основите на Лигата на справедливостта, въвеждайки няколко други герои, включително Жената-чудо и Аквамен.

"Батман: началото" имаше една проста задача: да увлече аудиторията с главния си герой. Това е триумф, който филмите за супергерои на 2015 се опитват да повторят, но сюжетната автономия на оригиналното предложение на Нолан някак бива забравена и остава в сянката на неговия успех.

Oще: marvel  батман  батман началото  батман срещу супермен  екшън  комикс  кристофър нолан  ноар  супергерои  трилър  филми 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

1 Крив Макарон | 14.06.201511:24

Гледал съм трейлъра на новия батман, и ми харесва. Приемам го като опит сюжетната линия да се разграничи от сравнително лековатия стил на "отмъстителите", и да създаде свой почерк във филмите за супергерои. Нормално е да има някои залитания във крайности докато сюжетната линия намери свой ритъм.
Освен това противопоставянето батман - супермен е заложено във 3д анимацията the gods among us; injustice, от където идва и мотива за мрачни, навъсени, заплашителни образи.
И накара най-интестото ще бъде дали новия батман е бунтовник срещу статуквото на съществуващата власт, олицетворена от супермен, или просто негов съперник. Мотивът за фалшив бог в трейлъра също подбужда любопитството ми.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани