Шедьоврите на френското кино | webcafe.bg
Filmcafe logo

Шедьоврите на френското кино

Стефан Моасе 08.05.2015, 20:13 (обновена 20.05.2015, 12:20)

1 от 11 снимки Назад Напред

Приключенията на равина Жакоб, Rabbi Jacob (1973)

1. Приключенията на равина Жакоб, Rabbi Jacob (1973)

Виктор Пивер (Луи дьо Фюнес) е карикатурен френски индустриалец от 70-те години – расист и шовинист – който се готви да омъжи дъщеря си за генералски син в Париж. Заради сватбата бърза да отпътува в петък вечер заедно с шофьора си Саломон. Пивер решава, че Саломон е прекалено бавен, затова сам сяда зад волана. По пътя обаче претърпяват авария, която забърква Виктор Пивер в история, която ще преобърне живота му.

Несъмнено това е най-добрият филм на Луи дьо Фюнес и режисьора Жерар Ури - наред с „Голямата разходка“ (La Grande Vadrouille, 1966). Най-напред, заради чувството за хумор и заради осмиването на расизма и антисемитизма (заради който Ури е принуден да бяга по време на Втората световна война) – не само във Франция, но и сред евреите и арабите.

На второ място, заради изключителната игра на Луи дьо Фюнес в ролята на претенциозен, арогантен фабрикант-расист, който се преобразява в момента, в който стъпва в еврейския квартал в Париж, и започва да танцува с евреите-хасиди. И на последно място – защото филмът е пълен с изключително смешни и забавни сцени, типични за златната ера на френското кино от 70-те години.

Вече не ходя на кино. Съвременното кино ми е скучно. Страшно скучно.

Не става дума за криза на възрастта, а и онзи вирус „преди всичко беше по-хубаво, а сега всичко е тъпо" все още не ме е поразил (надявам се). Продължавам да играя компютърни игри, чета комикси, чиито заглавия трудно схващам, смея се на The Simpsons и на анимациите на Текс Ейвъри.

Отказът ми от съвременното кино има многобройни причини. На първо място - заради онзи негласен консенсус, който е завладял киното: за да продават повече билети, филмите преливат от баналности, леки сюжети и средношколски хумор.

Малко са филмите, в които се срещат комплексни и увлекателни персонажи. Отначало Тарантино умееше да ги прави, но след това започне да произвежда ленти, чиято безвкусица чупи рекорди (достатъчно е да гледате Inglorious Bastards). Братята Коен са сред малкото, които разработват едновременно сценариите, персонажите и атмосферата във филмите си и всеки път успяват да ни трогнат. В сравнение с киното дори сериалите са много по-амбициозни и антиконформистки (Breaking Bad, Better Call Saul, Sopranos, True Detective, Game of Тhrones...).

На второ място, поведението на зрителите в кино-салоните е чисто и просто изпитание за нервната система. Те се чувстват като у дома си, като пред телевизора. В момента, в който загубят интерес към филма, започват да си приказват, да дъвчат пуканки и да си гледат телефоните...

И накрая - което за мен е най-сериозната причина - спрях да ходя на кино заради постните сценарии и масивната злоупотреба със специални ефекти, които прикриват интелектуалната оскъдица, поразила кино-индустрията. Колкото по-слаб е сценарият, толкова повече ефекти се блъскат.

Вижте Avatar, Titanic (заслуга на Джеймс Камерън) или филмите на Люк Бесон и особено прочутата му „Люси" или „Петият елемент". Не искам да отварям дума за новата тенденция да се правят Biopic-филми (Biography Pictures), които са еквивалентът на фаст-фууд индустрията в кино-вариант („Желязната лейди, „Речта на краля", или „Американски снайпер").

Колкото до френското кино - постиженията му стават все по-малко и по-малко. Въпреки някои изненади - „Семейство Белие", (La famille Bélier, 2014), „Невероятната съдба на Амели Пулен" (2001), „Безумна сватба" ( Qu'est ce que j'ai fait au bon dieu, 2014), ZonZon (1998), Пророк (Un Prophète, 2009), поредицата Oss 117, Малки невинни тайни (Les Petits Mouchoirs, 2010).

Френското кино буксува на място заради натрапчивата идея, че трябва да отразява колкото може повече ежедневния живот (все пак трябва да признаем, че преди няколко години имаше период на проблясък). До такава степен, че се наемат всевъзможни актьори и актриси - без харизма, без глас, без техника - за да са „адски истински".

Пълна досада. Не казвам, че не могат да се намерят добри актьори без специално образование, но те са по-скоро изключение, а не правило.

За щастие, все пак съществуват няколко истински шедьоври, създадени от френски кинематографи. И признавам, че не беше лесно да избера 10-те най-добри заглавия сред тях.

По какъв критерий да ги подбера? Техниката? Актьорското майсторство? Сценария? Защо този, а не онзи?

Затова реших да сложа приоритет на две неща: историята и диалозите. Хубавата история не остарява никога. Колкото до диалозите, трябва да са написани добре и изиграни от добри актьори.

Случвало ми се е да харесам филми, които не са особени шедьоври, но са се сдобили с култов статут, а и прекрасно илюстрират Франция през даден период.

Такива са например Les Bronzés, 1978, „Дядо Коледа е боклук" (Le père Noël est une ordure, 1982), „Дантон" (Danton, 1983), „Завръщането на Мартин Гер" (Le retour de Martin Guerre, 1982), "Доносник" (Le doulos, 1962), „Призраците на шапкаря" (Les fantômes du chapelier, 1982), „Ваканцията на г-н Юло" (Les vacances de Monsieur Hulot, 1953).

Но за тях - друг път. Сега ви предлагам моята колекция от 10 френски филма, които не трябва да пропускате (вижте галерията).

Oще: ален делон  жан габен  задължителните френски филми  класация  класика  луи дьо фюнес  общество  стефан моасе  сценарий  топ 10  филми  франсоа трюфо  франция  френски филми  френско кино  шедьовър 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

3 Bichkiiata | 09.05.201517:14

много е гротеско да демонстрираш надуто самовлюбено мнение на експерт базирано на простия факт, че не си си направил труда да откриеш и гледаш добри съвременни филми. Понеже филмовата индустрия се превърна в огромен бизнес и всеки иска да направи кинти, а талантливите режисьори си остават една почти константна бройка, превъзхождащ е процента плява, но в това е удоволствието да намериш готиния филм. На първа ръка (що се касае до френско кино) се сещам за De rouille et d'os, Le Fabuleux Destin d'Amеlie Poulain, La Vie en Rose, Le Scaphandre et le Papillon....
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

2 Шамито | 09.05.201513:54

Възхитен съм от студено кръвния анализ на филмовото изкуство.На база повсеместна манипулация всеки приема своя живот за уникалност и затова е толкова трудно да впечатлиш.Но това не пречи да се опитва.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 19.07.2012, 15:55

1 impact | 09.05.201509:07

Защо шрифтът е bold?

ПП: и не е споменат най-добрият филм от последните години - The Amazing World of Gumball. Лош или много луд
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани