Последните часове на Пазолини | webcafe.bg
Filmcafe logo

Последните часове на Пазолини

Filmcafe 11.09.2015, 13:54 (обновена 17.09.2015, 17:38)

Неговите филми са брилянтно изпипани, неговият личен стил е неповторим, а скандалната му слава и днес остава ненадмината. Името му остана записано със златни букви на първо място сред най-противоречивите и талантливи артисти на 20 век.

Пиер Паоло Пазолини се превърна в синоним на авангарден гении, чиято дейност обхваща (но в никакъв случай не се ограничава с) киното.

Всъщност, каквото и да знаете или дa си мислите, че знаете за Пазолини, не забравяйте, че на първо място той е писател.

Или поне така предпочита да се представя, чрез личността на актьора Уилям Дефо, в излезлия преди година френско-италиански филм "Пазолини" (трейлър)


Чак сега филмът "Пазолини" дебютира по кината във Великобритания (а по българските кина, най-вероятно ще можем да го видим най-рано на "София Филм Фест"...).

Но в рамките на една година, заглавието обиколи всички най-престижни фестивали в света. И в, крайна сметка, фестивалното представяне се оказа отличен жест към творчеството на италианеца, чиито филми, така или иначе, приживе отбелязват триумф основно по фестивалите.

Защото Паоло Пазолини е всичко друго, но не и комерсиален творец.

Британската премиера на екстравагантното заглавие под режисурата на американеца Абел Ферара, е повод да си припомним за един от най-талантливите режисьори на 20 век, тъй като

през 2015-та се навършват точно 40 години от насилствената смърт на Пазолини.

На 2 ноември 1975 година, италианският гении е намерен мъртъв в една барака при морската гара на плажа в Остия, в покрайнините на Рим.

Той е пребит до смърт, а за убийството е обвинен един непълнолетен младеж. По-късно става ясно, че убийците всъщност са били петима.

Вестниците публикуват отвратителна снимка на мъртвото тяло на режисьора, а въпросите не спират:

"Защо отнеха живота му? Кой го направи?"

Отговорите на тези въпроси остават недоизяснени и досега, като така и не става ясно дали това убийство е политическо ("Аз съм марксист, който гласува за Комунистическата партия", дразни Пазолини обществеността), дали е хомофобско (режисьорът е открит в своята хомосексуална ориентация) или е в следствие на отмъщение, заради скандалното му творчество (последният му филм "Сало или 120-те дни на Содом" е забранен в десетки страни, заради потресаващите извращения и сцени насилие, които показва...)

Едно е факт: на погребението си, Пазолини е изпратен от огромна маса почитатели, а италиански вестник пише:

"Мястото му на човек, който поставяше въпроси, сега е празно".

Уилям Дефо се справя блестящо с ролята на Пазолини, като докарва дори физическата прилика с режисьора. Сценарият се концентрира основно върху последните - най-важните - 24 часа от живота на твореца, а филмът е изключително интересен от гледна точка на това, че показва съвременния поглед към тази болезнена рана от миналото на италианската и европейската култура, каквато представлява убийството.

И все пак, колкото и да е важно да си припомняме някои неща от историята, не е зле винаги да помним, ч едно е да гледаш филм за Пазолини, а съвсем друго - филм на Пазолини.

Горещо препоръчваме и двете.

Oще: италиански режисьор  италианско кино  италия  комерсиално кино  некомерсиално кино  пазолини  паоло пазолини  режисьор  режисьори  трейлър  уилям дефо  филм  филм за пазолини  филми  филми на пиер паоло пазолини  филм на пазолини 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.