Един български филм за всички, избрали си ролята на жертва | webcafe.bg
Filmcafe logo

Един български филм за всеки в ролята на жертва

Тодор Ковачев
29.03.2016, 23:54 (обновена 26.04.2016, 16:39)

1 от 3 снимки Назад Напред

каръци филм

От 1 април "Каръци" тръгва по кината и си заслужава да бъде видян

На кой въобще би му се гледал филм, който се занимава с „духовната самота и житейската безизходица на младия човек в България"?

Един от нашумелите нови български филми, „Каръци", опитва да се престори на мрачен и депресивен с черно-бялата си визия, но не бива да му се хващате. Шансът да ви развесели е много голям, поне докато не тръгнете да се замисляте на какво сте се смели досега - всъщност на своето собствено нещастие, пресъздадено на екрана по талантлив и проницателен начин.

Официалната премиера на „Каръци" беше снощи, а от петък той тръгва по екраните на лов за зрители, окрилен от вече спечелените престижни награди.

Сред тях са „Златен Свети Георги" на Московския кинофестивал и Голямата награда на „Златна роза", а кинокритиците го обикнаха и отличиха със собствени награди на „Любовта е лудост", на „Златна роза" и последно на София Филм Фест, където му дадоха приза за балкански филм.

По-важното от конкретните награди е, че в „Каръци" режисьорът Ивайло Христов успява да надгради над досегашните си ленти („Имигранти", „Приятелите ме наричат Чичо", „Стъпки в пясъка") и да обрисува едни живи персонажи, забавни най-вече със своята достоверност. Основно те са група ученици в малък български град, изградили собствена изначално сбъркана йерархия на взаимоотношенията и невиждащи никакви перспективи в битието си.

На пръв поглед главните герои са двама - непослушната ученичка Елена (Елена Телбис) и нейният съученик Коко (Ованес Торосян), който много иска да се влюби в нея, или по-скоро да стане хулиган по неин образец. Той се срамува от това, че е добро момче и че се грижи за болната си баба, докато родителите му работят в чужбина, а Елена също не иска да бъде положителен герой в живота, тъй като в нейната среда това е непрестижна и предварително обречена роля.

Началото на „Каръци" е до известна степен тромаво и набляга на сюжетни линии, сякаш взети от далеч по-лоши български филми (например със злата самотна майка на Елена и нейният отчайващ любовник). След първите 20-30 минути обаче самите герои сякаш взимат нещата в свои ръце и повеждат действието в правилната посока.

С лек диалог и автентични реакции персонажите разкриват своите наивни страхове и надежди, своята смешна агресивност, своите убеждения на загубеняци.

Появяват се приятелите на Коко като доброто и лошото ченге около него. Появява се и директорът на училището, типичният „лузър" на българската система - в институционална безизходица, смачкала характера му и поставила го между ученици, които ни най-малко не го зачитат като авторитет, и учителки, които пушат като двойкаджийки.

На сцената стъпва и една българска рок група от явно талантливи музиканти, които поне донякъде изживяват мечтата си за фенки, концерти, барове и алкохол, но същевременно осъзнават на какво ниско ниво се осъществява тя и колко са обречени да бъдат „ъндърграунд" до края на дните си. Те пристигат в малкия български град („Да не е паднала бомба", пита един от тях като вижда пустия централен площад) и успяват поне за една вечер да създадат и съсипят множество илюзии.

Да, героите са доста на брой и дори да изглеждат съвсем различни, обединява ги това, че виждат и себе си, и околните като напълно прецакани и без право на надежда. Това са хора, оставащи слепи за купищата щастливи съвпадения, които ги сполетяват, които ги събират един с друг, които даже на моменти спасяват живота им - и даже и това тълкуват като несполука, като подигравка от съдбата.

В крайна сметка не е преувеличено да се каже, че „Каръци" е сред най-хубавите филми за българския преход.

Защото героите на сценариста и режисьор Ивайло Христов не участват в никакъв преход, а просто представляват резултатите от него. С установените си сбъркани взаимоотношения и сбъркана представа за света, персонажите в „Каръци" са сред всички онези, които толкова обичат сами да се поставят на дъното и да се самоопределят като най-бедни и най-нещастни. Които не позволяват предците им да бъдат описвани като нещо различно от роби. Които чувстват, че е грешка да са родени именно тук, именно сега. По стечение на обстоятелствата споделят обща територия с околните, без в това да виждат някакъв смисъл. Не харесват останалите, не харесват и себе си, но и не смятат, че са способни да пребивават където и да е другаде - така самото им съществуване изглежда като някаква присъда.

„Каръци" е едно горчиво надсмиване над ролята на жертва, която всеки сам си избира, но от която в един момент осъзнава, че трудно може да се измъкне. Особено когато е достигнал до усещането, че да си карък е карма („Това сме го учили по литература", както казва един от приятелите на Коко). В ролята на жертвата човек хем няма нищо, хем има всичко за губене. Той озверява, защото не иска да бъде себе си, но няма кой друг да бъде.

Всъщност в рамките на филма героите си задават въпроса има ли въобще друга роля в живота, освен ролята на жертвата.

Отговор им дават трите изключения - лудата баба на Коко, отказала да пребивава в тази реалност и все бягаща към границата; едно момиченце, което не обича да му е весело, но също бяга от града към някаква неизвестна надежда; и барабанистът на рок групата, проявил воля да сложи край на лесните забежки и на баналните трепети на местните девойки.

След финалните надписи зрителят вероятно ще бъде спечелен на страната на героите, но и ще си е открил немалко прилики с тях, които няма да са му особено приятни. Така „Каръци" се затвърждава като коварен филм, който успява да заблуди на няколко пъти - той е жесток, но се прави на невинен, забавен е, но се прави на мрачен, казва ти обидната истина в очите и те кара да ти е кеф от това.

Затова и представлява преживяване, от каквото българското кино имаше нужда.

Oще: български филм  българско кино  герои  директор  екрани  елена телбис  жертва  забавен  загубеняци  златна роза  зрители  ивайло христов  каръци  комедия  мрачен  награди  невинен  нещастие  ованес торосян  отличия  персонажи  преживяване  премиера  преход  първи април  първоаприлски  роля  съдба  ученици  училище  филм  филми  хумор  черна комедия  черно-бял 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.05.2011, 14:18

1 Lola | 31.03.201621:01

Прекрасна статия .. Може би най-добрият анализ на филма, който съм чела до сега! Макар, че много не съм съгласна за началото Усмивка) Но на фона на цялостният прочит всички точки и парченца от пъзела си падат на мястото Усмивка
Препоръчвам горещо филма да се гледа, с две ръце..
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани