Колко добър е новият български филм "Жалейка"? | webcafe.bg
Filmcafe logo

Колко добър е новият български филм "Жалейка"?

Тодор Ковачев 14.06.2016, 21:07 (обновена 29.06.2016, 15:35)

1 от 3 снимки Назад Напред

Жалейка

„Жалейка” предлага поглед към селото и към младостта, който не е често срещан в българското кино. Филмът обаче прави недобро впечатление с някои фалшиви нотки и с мудното си развитие - ако беше късометражен като останалите 8 филма на Елица Петкова, вероятно би бил по-ритмичен, изчистен и претеглен

Премиерният български и не дотам български филм „Жалейка" (режисьорката Елица Петкова е българка, но филмът е направен под егидата на университет в Германия, където тя следва), е разказ за бунта на младите... но сякаш по-скоро на младите без кауза.

Лентата вече доста нашумя, и то не само у нас, стана победител в Международния конкурс на „София Филм Фест" през март, радваше се на голям интерес и възторжени отзиви при прожекциите си на фестивала, взе награда и на „Берлинале", а миналата седмица официално тръгна по българските екрани.

Плод на сценария на Петкова и на моментни импровизации на актьори и натуршчици, филмът разказва историята на младо 17-годишно момиче в едно забутано село с име на планина, Пирин. В това село е сниман и филмът „Писмо до Америка" от преподавателя на Петкова в Германия - операторът Рали Ралчев.

Селцето е една камара от мъртви къщи, прорязани от прашни пусти улици, почти обезлюдено.

Но недотам, че героинята Лора - чаровно момиче с отметната на една страна глава и коса, да няма и свой приятел. Момата не се дразни от донякъде недодялания вид на момчето, но всичко останало й противее. Красивият пейзаж наоколо, мръсните и шумни селски дворове, приказливите баби и лели, облечени като за фолклорен фестивал - всичко е омразно и тягостно за младата дива. Досадните напътствия, забележки и хокания на майка й я тормозят не защото не е свикнала с тях, а по-скоро защото не знае как да им отвърне. Лора не е приказлива, но лицето й говори, че е изпълнена с непротиворечиви чувства и мечти.

Тя копнее просто да я няма там. Дошло е нейното време - да смята, че светът я чака и е отворен за нея. И единственото, което е нужно да направи, е да се измъкне от тази тривиална селска, почти телевизионна наглед идилия, която прилича на някаква подигравка с всичките й въжделения. Но докато майка й я мъмри за щяло и нещяло, баща й не дава и дума да се изрече за заминаване. А Лора в мисълта си се е простила с всичко това, заличила го е от съзнанието си и отдавна духом не е в селото. Затова и смъртта на баща си приема безчуствено, с облекчение, благодарност и някакъв фатализъм - това за нея е просто знак на съдбата, още една пречка е паднала.

Тя не иска и да спазва ритуала на прощаване с мъртвите - да скърби, да закрива с черен шал богатото си деколте, да прикрива лицемерно колко е доволна, че главата на семейството вече не може да я спре и е дочакала заслужената си свобода.

Лора няма особена връзка със селото, където я е положила режисьорката. Докато една от бабите катери хълма с хубава протяжна песен на уста, недоволното и вечно докачено момиче е все със слушалки в ушите, за да се наслаждава на слабо известната, но доста приятна немска ъндърграунд група, Frau Duffner.

Като невероятен знак на съдбата идва фактът, че млад русоляв турист от Германия търси място за палатката си и слуша точно същата група. Очите на Лора светват, води го на любимото си място, след като преди това се е опитвала да го упъти. Но той, нищо неразбрал от обясненията й, е попитал дали има някой в селото да говори английски. „Аз", наивно е отговорила Лора и безкрайно е учудила немеца със самочувствието си.

Филмът откровено се присмива на нашата селска действителност и така внася един по-свеж за българското кино поглед към темата.

Но често това е реализирано неумело и непремерено. Бабите и лелите в това полузапуснато селце се държат противоестествено, а даже съществуващото иронично отношение към средата, към нейната закостенялост и обреченост, е малко надменно и повърхностно. Реакцията на главната героиня към смъртта на баща й е направо скандална и заради нея някои приписват на филма алюзии с едиповите комплекси, в края на краищата смъртта на бащата е задължителна и освобождаваща, а в случая го има като че ли и мисленото му убиване.

Проблемът обаче е, че става дума за филм, който търси някаква истинност и психологизъм в поведението поне на главната героиня, а всъщност й отрича всяко човешко чувство - освен това да иска да избяга от мястото, страната, дома си така, както ученик иска да избяга от час.

„Жалейка" е оповестяван като филм за младежкото бунтарство, изправящо се срещу закостенялата си среда.

Но това е само едно от възможните му тълкувания. От друга гледна точка, цялата несъстоятелност на главната героиня може да се разглежда като целенасочена критика именно срещу бунтарството без кауза - през цялото време със страшна сила виси въпросът какво въобще би правила Лора в големия свят. Така започнал като опит за убеждаване, че светът ни чака и трябва да му се порадваме, филмът постепенно ни внушава, че е по-добре да си стоим вкъщи, защото за нищо не ставаме.

Появилият се ореол около „Жалейка" до голяма степен се дължи както на наградата от „София Филм Фест", така и на специалния диплом от младежката програма на „Берлинале" (в категория Generation 14plus с филми, предназначени за подрастващи от 14 г. нагоре). Филмът обаче не е точно младежки, а е повече жалба по онези от младите, които знаят какво не искат, но не знаят какво искат - нещо присъщо за тази възраст, но не и привилегия.

Не може да се отрече, че филмът е заснет красиво и макар повечето актьори да стоят малко или много неестествено, Анна Манолова излъчва истинско очарование в главната роля - с възтежката си грация и отнесен поглед. Дори само с начина, по който гледа, тя обещава още филми, и то по-добри.

В този обаче селският бунт на героинята й е обречен и твърде наивен, Лора просто не изглежда подготвена за живота отвъд селото.

Ако трябва някъде да бъде потърсена надежда, тя е в по-малката й сестра, която се подчинява на майка си, но наблюдава и сестра си, безмълвно и замислено.

Oще: анна манолова  баби  без кауза  берлинале  бунт  бунтарство  бунтовник  българско кино  героиня  диплом  едипов комплекс  елица петкова  жалба  жалейка  младежи  младежко  награда  отличие  пирин  планина  по екраните  ритуал  село  софия филм фест  тийнейджъри  филм 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.