Филмът, който е по-култов дори от "Големият Лебовски" | webcafe.bg
Filmcafe logo

Филмът, по-култов дори от "Големият Лебовски"

големият лебовскиГолемият Лебовски
02.06.2016, 13:36 (обновена 11.06.2016, 21:08)

1 от 4 снимки Назад Напред

американски психар

Брадвата на Патрик Бейтман (Крисчън Бейл) е приета в пантеона на легендарните инструменти за убиване - редом до брадвата на Джак Торанс от "Сиянието", моторната резачка на Ледърфейс от "Тексаско клане" и касапския нож на Майкъл Майерс от "Хелоуин".

Преди 25 години литературният свят е похитен от сатиричната визия на младия автор Брет Истън Елис за суетата, емоционалната празнота и патологията на релефното юпи Патрик Бейтман.

Книгата на Елис „Американски психар" е метафора за нарцистичната природа на осемдесетте години - епохата на Рейгън и Гордън Геко. Романът вдъхновява грандиозен скандал, забрани, цензура, бойкоти и смъртни заплахи за автора си - 27-годишния гей от привилегировано републиканско семейство Брет Истън Елис.

По това време "Ню Йорк Таймс" открито призовава за погребването на книгата в гневно ревю, а "Лос Анджелис Таймс" пише: "Свободата на словото предпазва дори "Американски психар".

Детайлните описания на убийства на мъже, жени, деца и животни разтърсва литературните кръгове в САЩ. След като романът успява да преодолее първоначалния шок на публиката, съумява да се свърже с културата, да проникне в колективното въображение на поколението, а после и на следващото...

Екранизацията от 2000-ата година с безупречния Крисчън Бейл в образа на психопатичното юпи от Уолстрийт Патрик Бейтман извежда популярността му до нови измерения, а епохата на социалните мрежи, на мемите, гиф-четата и вайръл сензациите, циментира Бейтман като една от най-могъщите и потентни поп-културни икони на нашето време.

Репликата му "Трябва да върна малко видеокасети" става широко споделяна референция, а образа на Патрик с лице, изкривено в гримаса на маниашки смях, опръскано цялото в кръв, насища иконографията на Западния свят.

Брадвата му е приета в пантеона на легендарните инструменти за убиване - редом до брадвата на Джак Торанс от "Сиянието", моторната резачка на Ледърфейс от "Тексаско клане" и касапския нож на Майкъл Майерс от "Хелоуин".

"Не можеш да контролираш популярността на своята работа", казва Елис по повод 25-та годишнина от публикуването на романа си.

"Мисля, че 99% от писателите биха искали книгите им да са по-влиятелни отколкото всъщност са. Аз съм писал романи, които просто са изчезвали, никой не ги помни. "Американски психар" не е блокбастър с пропорциите на „50 нюанса сиво" или „Не казвай сбогом". Това беше експериментална книга, която писах в продължение на три години в края на 80-те и е изненадващо, че подобно произведение успя да намери такъв дълъг и интересен културен живот, наистина е забавно", обяснява Елис.

Днес "Американски психар" продължава да язди противоречивата си първоначална слава, но сякаш все повече хора го "схващат". Успяват да преодолеят шока от бруталните убийства и мъчения, за да разпознаят острата сатира на материализма и онова чувство за празнота, което те спохожда при непрестанното му преследване.

Елис описва Бейтман като продукт на конкретна епоха и място. Осмисля го като метафора за тогавашната "дендификация" на американския мъж:

"В началото на 80-те мъжете започнаха да се разкрасяват по начин, който беше немислим преди. Взимаха назаем елементи от гей културата и ги вграждаха в своя хетеро-свят - фитнесът, премахването на космите, ползването на козметични продукти.

Много от тях започваха да изглеждат като идеала от гей порното по това време. Може да проследите това явление в рекламните кампании за бельо на Calvin Klein, филма с Ричард Гиър "Американски жиголо", ренесанса на Gentlemen's Quarterly. Всички тези неща ми повлияха докато пишех и информираха "Американски психар". Точно тези нарцистични аспекти бяха много по-интересни за мен отколкото обстоятелството, че Бейтман може да е сериен убиец".

"Американски психар" притежава универсален чар и опасна гравитация, той притегля съзнанието с покана за гостуване в един финансово проспериращ свят на просторни апартаменти в минималистичен стил, гледки към красотите на Манхатън, фон от поп музика с почерпка на Фил Колинс, Уитни Хюстън и Хюи Луис, и преследване на идеала за физическо съвършенство.

И всичко това - потънало в най-абсурдно и безстрастно пролятата кръв.

Отначало Елис посочва собствения си баща като централно вдъхновение за Бейтман, но днес той е събрал куража да си признае истината.

Главният герой е самият писател.

Стремежът към козметично съвършенство, желанието да паснеш в едно общество, към което не искаш да принадлежиш толкова много, но в същото време оставяш неизследвани алтернативите и другите опции - това са нещата, които Елис усеща по онова време. Те се превръщат в градивен материал за фигурата на Патрик Бейтман.

Финалът на "Американски психар" е умишлено двусмислен и оставя вратата отворена за интерпретации. Дали наистина Бейтман е убил всички тези хора или насилието е само плод на извратеното му въображение?

Противоречията и парадоксите в природата на персонажа са част от неговия дълготраен ефект върху популярната култура. Идентификацията с отделни черти на образа е колкото лесна, толкова и травматична.

Всеки от нас има малко „Американски психар" в себе си. Но не бързайте обаче да вадите брадвата от мазето и да я използвате срещу някой, който има по-качествено изработена визитна картичка от вас.

Като за начало може да опитате с 1000-те коремни преси, с които Бейтман започва деня си.

А сега ме извинете, трябва да върна малко видеокасети!

Oще: американски психар  брет истън елис  големият лебовски  гордън геко  книгата американски психар  крисчън бейл  литература  патрик бейтман  убийства  филми с насилие  юпи 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

2 Nikkor | 02.06.201621:55

Наистита страхотен филм. И аз не го схванах когато го гледах за първи път. Реакцията ми беше - "егати постотията". Трябваше да го гледам пак за да разбера. Без да съм чел книгата - сега ми идва на ум, че трябва да я прочета - трябва да е наистина завладяваща. Невероятен Крисчън Бейл в ролята на Бейтман. Всъщност в каквато и роля да го видя, си е ...един от най-добрите на всички времена.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.01.2015, 20:57

1 Bacillus Bulgaricus | 02.06.201620:43

Де факто целия американски управленски "елит" е съставен от такъв тип индивиди. Просто взаимно се прикриват много добре. Самите им президенти са нещо подобно, дори самата "икона" Кенеди. Истината е фино загатната във филма True Detective и много подробно описана в книгата Thanks for the memories. Всичко в елита им е едно огромно смърдящо ***** увито в прекрасен демократичен целофан.
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани