Лачените обувки на българския зрител | webcafe.bg
Filmcafe logo

Лачените обувки на българския зрител

Драго Симеонов 08.06.2015, 12:02 (обновена 15.06.2015, 17:18)
"време разделно"

Да подреждаш филми по критерия "най-обичан" вещае разделение от само себе си. Но то може да бъде под знака на усмивката, младежкия бунт или любовта. Избереш ли да е увенчано от пропагандна патетика, напълно си заслужаваш усещането на самотна жертва.

„Кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какъв си."

Това знаменито прозрение прави в книгата си „Психология на вкуса" френският гастроном Бриля-Саверен, но сентенцията му далеч надминава скромните ограничения на небцето. Вкусът не опира само до стомашно-чревния тракт.

Храната, която поглъщаме, е опит да задоволим друг вид глад и е само част от по-обширното блюдо, наречено култура.

То е гарнирано с известна доза ирония, сантимент, пропаганда, патос, фалш, усмивка или драматизъм - съставките са по избор. Особено когато става дума за кино - сферата, в която човек спокойно би могъл да преяде с гарнитурата, убеден, че похапва най-фино гурме.

Затова и от психологическа гледна точка „кажи ми какво гледаш, за да ти кажа какъв си" е много по-вярно заключение - понеже ние и с хляб можем да минем, но зрелището е онова, което засища сетивата. В класацията на БНТ „Лачените обувки на българското кино" родният зрител ясно показа какво ястие предпочита най-много.

Подобно на героя на Чаплин в „Треска за злато" и при нас прегладнелият гласуващ трескаво си изяде чепиците, илюзорно убеден, че са creme de la creme, но това не бяха онези лачените от шедьовъра на Рангел Вълчанов (те са прекалено жилави за храносмилане), а

добрите стари патриотични цървули, по които лак няма, а единствено подправката на „историческата истина".

Тя никне свободно по поляните и се бере с лекота. Между другото, „истина" е термин, напълно чужд на явлението, наречено „великата илюзия", ама не го казвайте на никого, че ще ви намразят.

Не ни разбирайте погрешно, тук не говорим за художествени качества на продукта, актьорска игра или операторско майсторство, а за желанието да се себеизразиш чрез погълнатото.

Ястребовски гризна края на танцуващото хлебче (цитирайки отново Чаплин) и се задави; прасенцето на Пурко изяде всичко с гаранцията за превръщане в Малкия слон от Странджа планина, пък хилаво си остана.

И двете са чудесни метафори за филмова консумация от съвременния зрител.

Той обаче предпочете визията на традиционната богата софра насред поляната (онази с истината) и поробителския крак, сгазил погачата ни, за сметка на аромата на праскови, козята пастърма или балкантуристката трапеза на Миташки.

При всички случаи си оставаме гладни, ама само в този знаем със сигурност кой ни пречи да се наядем; а на нас винаги някой трябва да ни пречи.

Да оставим за малко вкусовите алюзии. „Лачените обувки на българското кино" е гениално заглавие, дори авторите му да не си дават сметка за това. То е намигване към сирачето Моне от песнопойката на уличния трубадур, чиято къща е изгоряла, барабар с роднините, но то си нахлузва лъскави ботушки, за да иде на война.

Малко или много, това е състоянието на родната кинематография, твърдо решена да води неравна битка с чуждите армии, въпреки бедността и мизерията си. Чифт лачени обувки и се чувстваме готови за подвизи, тъжна и неразбрана ирония, запратила лентата-кръстник на Вълчанов на опашката във финалното гласуване.

Парадоксално, но филмът-победител е най-добрата илюстрация на детинското ни усещане за конфликт на фона на врява, гърмежи и камбани в златни кубета (а понякога и чанове).

Пурко би се надсмял над наивността на това сираче, а Иво Обренович и Елисавета биха му обяснили колко безсмислено е разделението.

И все пак само чрез него очевидно можем да се самоидентифицираме. Ние (не само киното ни) не сме част от общото, ние сме нещо отделно и „Време разделно на българското кино" изглежда щеше да е по-адекватно, макар и доста по-печално име на инициативата.

Филмите са като жените - никой не бива да разбира, че друг някога е бил по-обичан, така че подобно класиране вещае разделение само по себе си.

Но то може да бъде под знака на усмивката, младежкия бунт или любовта. Избереш ли да е увенчано от пропагандна патетика, напълно си заслужаваш усещането на самотна жертва.

А в крайна сметка при сирачетата май всичко опира до това, не мислите ли? Те твърде лесно се лъжат, понеже си нямат никого.

Нали така, дедо Рангеле? Кажи нещо, дедо, кажи квото сакаш... Ама дедо мълчи, а ние пак тръгваме на война, пък макар и на кино.

Oще: filmcafe  българско кино  време разделно  господин за един ден  козият рог  крадецът на праскови  лачените обувки на българското кино  лачените обувки на незнайния воин  опасен чар  оркестър без име  патриотизъм  пурко  рангел вълчанов  режисьори  сценарий  тодор колев  топ 10 на любимите български филми  филми 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 23.08.2012, 10:53

10 Зеленото човече | 11.06.201513:34

малк като стреляне в тъмното се е получило
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

9 Крив Макарон | 09.06.201514:38

Научил съм се да уважавам чуждото мнение, и да не нападам на лична основа, но като чета някои коментари неволно се подсещам за една скорошна случка.
Значи нападна ме един човек на улицата, поради щото кучето му ме лае. И става така, че концепцията му за физическо въздействие нещо издиша. Тогава се включи и друг човек, който след като с известни трудностти стабилизира туловището си върху прелитащите му се крака, нанесе своя психологически удар. И вика:
- Абе ти май си педал, а?
Такива многоходови комбинации от рода: "идвам да те бия, ако нещо се обърка, поне ще те обидя" са нещо по принцип готино, ама само за тези, които толкова си могат. Благодаря за вниманието!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

8 boris | 09.06.201510:23

Нищо не разбрах от статията.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.04.2014, 22:35

7 тъп | 08.06.201522:23

не познавам автора, и доста съм се гаврил с някои негови изхвърляния. един път е познал, и на ти ненаказано добро!!! бой по канчето. персонаж "капита ..." умело предполага, как би се изказал драго, ако... и ни цака с мръсния хари. "е нема смисъл", отговорила старата ромка, като я питали: "със захар или със без"! Смее се Смее се Смее се
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 30.10.2014, 16:33

6 капита Силвър | 08.06.201521:41

"Не ни разбирайте погрешно, тук не говорим за художествени качества на продукта, актьорска игра или операторско майсторство, а за желанието да се себеизразиш чрез погълнатото."

Сиреч тъпият български зрител не е в състояние да оцени художествените качества на "продукта", актьорската игра или операторското майсторство, но той, Драго, той, разбира се, може.
Не можеш, драги ми Драго, не можеш. Кой знае какъв пасквил щеше да стъкнеш, ако зрителите бяха избрали "Господин за един ден" или "Опасен чар". Но при всички случаи българският зрител пак щеше да си остане тъп, а Драго - гений.
Аман от хлапета с претенции за интелектуалци.
Както се казва в един американски филм, който Драго със сигурност не е гледал, мненията са като з@дниците, всеки си го има. Въпросът е да решиш кога си струва да го споделиш, и кога да го запазиш за себе си. (Имам предвид мнението, а не...)
Най-добре е подобни мнения Драго да пази за себе си.
   

оценка

+2 -3

Регистриран на: 06.04.2014, 22:35

5 тъп | 08.06.201519:46

драго този път е точен, браво! очебийно всички номинирани и прононсирани филми, с нищожни изключения, са от татово време, а победилият гледа още по назад в историята. унижените и угнетените гледат само назад! а новите варвари само свалят торенти и не са чували за бг филм! и за да има черешка, т. нар. " интелектуален елит", понастоящем трескаво хвърля шалчетата, граби фалшиви ray ban целулоидни цайси, пуска неподкастрени бради, и се моли да покара малко дърварска косица на темето. Бесен Бесен Бесен
   

оценка

+2 -2

Регистриран на: 22.03.2012, 15:57

4 Шебек Хасан | 08.06.201518:57

Прав си Драго. И аз тва се чудя, защо тия прости българи не искат да прегърнат евро-атлантическите ценности, ами са се запънали като магарета на моста на историята и нещат да прекрачат в светлото бъдеще. Намига Едно време едни други изроди искаха да създадат "съветския човек", сега нови изверги се мъчат да направят "евро-атлантическия". Накрая и вторите ще се провалят, ама лошото е, че тоя път май ние няма да преживеем експеримента. Чуди се
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

3 Крив Макарон | 08.06.201516:04

Малко е тъжно, че има хора, които възприемат киното като буквалност. Може би някои от тях мислят, че Рени верно е курва, а Павката мъжкар. Това са хора, които не виждат герой, продукт на авторското въображение, а съдбата на истински човек, образ, които ги докосва, и те се припознават. И така киното се плъзва по плоскостта истина-измислица. Забравя се, че киното е лъжа, и на актьорите е внушено как да се държат. Представете си, чувал съм, че Йосиф Сърчаджиев дори са го мислили за турчин. Тава издава незрялост в българската публика, и почти детинска наивност. Можеше да кръстят класацията "Страстите на българското кино" и нещата да си дойдат по местата.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 18:49

2 conscience | 08.06.201515:41

Малко изхвърлена статия за Драго по много проста причина. Има сериозна разлика между любимия филм/храна и това, от което сме направени, т.е, това, което консумираме всеки ден. Така на мен любимата ми храна може да е патешко то магре на шеф Токев, но за вечеря да хапвам основно кренвирши. Анкета с въпрос "Коя е любимата ви храна" също едва ли ще изведе на чело най-консумираната храна. По аналогия с киното положението е същото, може "Кръстникът" да е любимият ми филм, но това не означава, че събота вечер засядам, за да го гледам за 4457-и път.
Като цяло се съмнявам анкетата да е представителна и от резултатите да могат да се направят каквито и да е изводи (особено как съдържанието на филма отразява днешната народопсихология). По-скоро бих седнал да коментирам изследване от типа - най-гледан/най-касов/ филм.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 13.04.2014, 16:09

1 Bulgarski_Colombiec | 08.06.201513:05

Това са Били Страшни Времена. Единствени май които не са били изцяло завладяни от Османлийите са били: Черна Гора, Влахия и може би Някой от Гръцките острови.
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани