Невероятно, но факт: с новата Бриджит Джоунс пада голям смях | webcafe.bg
Filmcafe logo

Невероятно, но факт: с новата Бриджит Джоунс пада голям смях

ема ивановаЕма Иванова
09.09.2016, 18:24 (обновена 05.10.2016, 07:40)

Ако през 2001 година, когато излезе първият филм "Дневникът на Бриджит Джоунс", някой беше казал, че след 15-години обърканата британска кака все още ще ни забавлява - вероятно щяхме да му се изсмеем в очите.

По пътя на логиката беше абсурдно да се очаква, че един нов филм за Бриджит Джоунс е възможно все още да е интересен и то през 2016-та, когато по екраните шестват фантастики, екшъни, нови версии на уестърни и на исторически саги... И пълни провали.

Е, "Бриджит Джоунс: Бебе на хоризонта" в никакъв случай не може да се впише в последната графа - напротив, филмът е глътка свежест сред заливащото ни отвсякъде тази година долнопробно кино с претенции и огромни бюджети.

Това е естествен, приятен и доста, доста смешен филм - с такова впечатление ще бъдете в началото на прожекцията, но и с такова ще излезете от киносалона.

Сценарият, за който основен принос има "майката" на Бриджит Джоунс - писателката Хелън Филдинг, е доста сполучлив, защото съдържа изненади, обрати и задължителната трансформация на героите, които "израстват" в течение на сюжета. От жена без мъж, Бриджит се превръща в жена с двама мъже; от строг и обвързан, бившият - Марк Дарси (Колин Фърт), се превръща в грижовен и свободен ерген; от консервативна, майка й става доста либерална и т.н...

Въпреки че от самото начало се досещаме кой евентуално би могъл да бъде бащата на бебето на Бриджит (защото да - тя е бременна!), все пак напрежението от вероятното разкриване на истината ни държи до края, който е интересен и емоционален (е, разбира се с неизбежния за жанра сълзлив оттенък)...

За Бриджит просто не е нормално да си направи ДНК-тест, с който да разбере кой е бащата - не, тя трябва да научи всичко по трудния начин. Или, ако перифразираме една от паметните й реплики във филма:

"На 43 години е време да загърбя всички глупости в живота си. И е време за нови".

Изиграна отново от Рене Зелуегър, Брижджит Джоунс продължава да се държи идиотски, без да разочарова нито за миг феновете, които я помнят като "бухтичката" от началото на 30-те й години. Но доста неочаквано, това днес се оказва крайно интересно поведение на фона на доминираното от сериозни женски роли световно кино.

Всъщност персонажът на самотна жена, която вместо да затъне в депресия и плетки, отива на младежки фестивал (където, разбира се, не разпознава Ед Ширън) е абсолютен прецедент. Жените-клоуни рядко успяват да привлекат интереса на публиката и като цяло са доста несигурна инвестиция за което и да е филмово студио.

Голямото изключение от правилото обаче не само че успява да се подиграе с напредването на възрастта, но и успява да запази детето в себе си в името на комедията. А това е толкова готино, че в началото дори шокира.

Но тънката самоирония, умереността, която така и не прекрачва добрия тон (за разлика от някои сцени в първите два филма) и не на последно място - прекрасните физиономии на Зелуегър, която се пули, мръщи, хили и гледа глупаво все така достоверно, както преди 15 години - не ни позволяват да останем твърде дълго смутени.

Новият филм за Бриджит Джоунс е глътка свеж въздух и по друга причина, а именно, че е насочен към широката, но пренебрегвана група зрители, които не са във възрастовата група 12-25 години.

Филмът също така съдържа асоциации и намигвания към първите две заглавия за Бриджит Джоунс, а това все пак е добра стратегия за привличане на аудитория, която поне да си спомня началото на века.

Разбира се "Бриджит Джоунс: Бебе на хоризонта" действа като балсам за душата и на още една редовн пренебрегвана от продуцентите прослойка самотни жени и майки, които отлагат раждането за по-късно. Без да толерира откачения начин на живот на Бриджит, все пак филмът достатъчно ясно подчертава, че тя не е точно средностатистическата жена... по ред причини. И в същото време показва как героинята може да бъде пример за човек, който не взема толкова на сериозно живота си: нито в личен план, нито в кариерен.

Прекрасната актьорска игра не се ограничава единствено до ролята на Рене Залуегър.

В средата на 50-те си години Колин Фърт е все така готин, както и преди. Също толкова на място в ролята на Джак - собственик на суперуспешен сайт за запознанства и гадже за една нощ на Джоунс - е и Патрик Демпси.

Двамата бъдещи татковци се съревновават по мъжки за сърцето на една жена, но и на едно бебе, а това е допълнителна причина, поради която филмът ще се стори близък и забавен и на мъжете.

С една дума: великолепната Ема Томпсън, която се вживява в ролята на гинеколожка-съучастник на обърканата бъдеща мама, среща абсолютно равностойни екранни партньори в тази романтична комедия. Която (и само ако се абстрахираме от лигавия тийнейджърски саундтрак) спокойно може да бъде наречена "комедия на годината" - поне след всичко, което видяхме на екраните дотук през 2016-та...

"Бриджит Джоунс: Бебе на хоризонта" е в кината от 16 септември.

Oще: бриджет джоунс  бриджит джоунс  бриджит джоунс: бебе на хоризонта  ема томпсън  нов филм  патрик демпси  премиера  премиерно заглавие  ревю  филм  хелън филдинг 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

1 e-mil | 10.09.201619:11

"... глътка свеж въздух... насочен към широката, но пренебрегвана група зрители, които не са във възрастовата група 12-25 години."

Глупости!
Очевидно изобщо не сте забелязали тенденцията с увеличаващи се филми за т.нар. "трета възраст". Youth, Last Vegas, The Second Best Exotic Marigold Hotel, Gran Torino, The Bucket List, Still Alice, The Intern ... има дори екшъни като RED и The Expendables. Това е увеличаваща се тенденция за която всички говорят. Как е възможно да сте я пропуснали?

А отделно има огромен брой романтични филми, които са ориентирани за възраст над 35. Ми то е достатъчно да погледнете списъците на големите фествиали. А те са само върхът на айсберга на масовата кинопродукция.
Впрочем за последните 15 години в САЩ броят на редовните кинозрители на възраст над 50 години се е увеличил с поне 70%. Това да ви прилича на пренебрегвана публика?
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани