Sicario - мексиканска нарковойна, американска несправедливост | webcafe.bg
Filmcafe logo

Sicario - мексиканска нарковойна, американска несправедливост

Filmcafe 06.10.2015, 14:23 (обновена 08.10.2015, 17:47)
sicario, сикарио, емили блънт

В Мексико "sicario" означава наемен убиец. Филмът на Денис Вилньов е с участието на Емили Блънт, Джош Бролин и Бенисио дел Торо и разказва за идеалистичен агент от ФБР (Блънт), която е привлечена на служба от двама правителствени агенти (Бролин и Дел Торо) и става част от отряд, чиято мисия е да ликвидира боса на голям мексикански наркокартел.

Българската премиера на филма e на 9 октомври, но вече имаше няколко предпремиерни прожекции. В САЩ е по кината от 18 септември.

Вилньов се нареди след големите имена в киното, след като „блесна" с шедьоври като "Incendies" (2010), "Prisoners" (2013), и "Enemy" (2013).

Макар да смятаме, че "Sicario" трудно може да се мери с тях (особено с „Incendies"), филмът е великолепен и брутално напрегнат екшън трилър с отлични и нюансирани изпълнения.

Емили Блънт се представя чудесно в най-голямата си мейнстрийм роля до момента, не без сериозната подкрепа на Джош Бролин и Бенисио дел Торо.



Филмът е типично „попкорн" развлечение, но с амбицията да носи важно послание - нарковойната е превърнала Мексико в зона на военни действия, а иначе добри хора - в чудовища. Напереният и самонадеян агент на ЦРУ (Джош Бролин) и сенчестият бивш прокурор (Дел Торо) символизират именно онзи сериозно критикуван американски подход към престъпността, който цели да постигне ред чрез беззаконие.

"Sicario" сам по себе си е мощно обвинение срещу неморалната политика, която превръща добри хора в злодеи, а истинските злодеи - в завършени чудовища.



Филмът на Вилньов се гмурка смело в ада на земята, зоната на смъртта: онова Мексико, което принадлежи на картелите, където магистралите са "украсени" с обезобразени трупове и насилието е единственият инструмент между конкурентните наркобарони.

"Sicario" поставя въпроси от типа: Дали ДЕА не работи нелегално извън границите на САЩ? Дали ЦРУ не прави същото вътре в тях? Вилньов е създал правдоподобна ужасяваща морална пустош, в която "добрият" отбор бавно възприема методите и манталитета на "лошия".

Заедно с "Prisoners" и номинирания за "Оскар" "Incendies", "Sicario" образува трилогията на Вилньов за политиката на отмъщение и стойността на човешкия живот. Но докато тези по-ранни филми са по-панорамни по обхват и структура, "Sicario" се разгръща почти изцяло през очите на главната героиня Кейт (Емили Блънт). Нейната работа е да протестира и да задава правилните въпроси, в търсене на някаква справедливост.

Героят на Дел Торо - Алехандро, е непримирим, с вълчи инстинкт и свръхестествено спокойствие на хищник в засада. И все пак той също потреперва в съня си, разкрива проблясъци на очукан от живота човек, който прави не каквото трябва в името на това, което би трябало да се случи.



Началната сцена, в която екип на ФБР открива десетки трупове, онази на границата между Мексико и САЩ, както и преследването в тунел за пренос на дрога са кинематографичните козове, които Вилньов е изиграл повече от добре. Иска ни се сценарият да беше по-силен, а фразите на някои от героите - особено този на Джош Бролин (когото много харесваме, особено след „No Сountry for Оld Мen"), да бяха по-дълбоки и да не звучаха като ведомствени лафове.

До някаква степен "Sicario" създава усещането за един от последните уестърни: напрежение, жестокост, уловени в капана в периферията на нацията. Героите са въвлечени в битка, която не може да бъде спечелена.

Oще: sicario  бенисио дел торо  дени вилньов  денис вилньов  джош бролин  емили блънт  мексико  нарковойна  наркотици  премиера  сикарио  филм  филми 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.