Зад волана на перверзния шедьовър "Катастрофа" | webcafe.bg
Filmcafe logo

Зад волана на перверзния шедьовър "Катастрофа"

Големият Лебовски 27.02.2016, 11:09 (обновена 12.03.2016, 12:27)

1 от 3 снимки Назад Напред

катастрофа

Един от най-опасните филми на всички времена "Катастрофа" навърши 20 години

Насилието по пътищата български е магистрална тема с много тревожни отбивки и превишена емоционална скорост. При нас осмислянето на ескалиращата асфалтова агресия борави с иконографията на бандитизма и битовата мизерия - мутри, батки, бой, пияни шофьори, младежи без книжка, избиване на провинциални комплекси върху педала на газта.

През 1996-а година мрачният кино гений от уредената и просперираща Канада Дейвид Кроненбърг предложи радикално различен ракурс към темата за автомобилните колизии в своя екстремен шедьовър „Катастрофа".

Тази година легендарното вече произведение на „Херцога на кръвта" Кроненбърг става на две десетилетия, което е само една от 69-те причини, за да си припомните това вълнуващо, извратено и прекрасно филмово бижу.

Ако ще го гледате за пръв път, се чувствайте късметлии, защото ви предстои среща с едно от най-необикновените и внушителни кинематографични изследвания на по-тъмните участъци от човешката психика, доминирани от страстното танго на Ерос и Танатос.

Филмът е британско-канадска екранизация по едноименната книга от 1973-а на прочутия майстор на катастрофичните истории и пейзажи Дж. Г. Балард.

„Катастрофа" разказва за група от хора, които получават сексуално удовлетворение, гледайки и участвайки в автомобилни инциденти. Те преследват своите травматични оргазми с цената не просто на глоба за превишена скорост, а в постоянна опасност от осакатяване, обезобразяване и смърт.

Парафилията* на персонажите мотивира някои от най-крайните картини, запечатвани на целулоид.

Кроненбърг поставя странни сексуални ситуации, в една от сцените мъж прави секс с рана с формата на вулва, намираща се на задното бедро на жена, пострадала умишлено в катастрофа. Освен с телесни деградации в най-добрите традиции на Дейвид Кроненбърг, филмът е зареден с авангарден анти-еротизъм.

За да сработи смелата концепция, „Поквареният Дейв" е събрал безупречен актьорски ансамбъл в лицата и телата на Джеймс Спейдър, Елиас Котеас, Дебора Кара Ънгър, Холи Хънтър и Розана Аркет.

Котеас играе може би най-болният от всички персонажи - Вон. Той фетишизира автомобилната смърт и може да получи истинска сексуална възбуда само ако участва в екстремно ПТП.

Вон обяснява философията си така: „Интересувам се от преобразуването на човешкото тяло чрез модерната технология. Катастрофата не е акт на разрушение, а е съзидателно и оплождащо събитие, посредничещо на човешката сексуалност с интензивност, която е невъзможна под друга форма".

„Катастрофа" в никакъв случай не трябва да се бърка със „Сблъсъци" на Пол Хагис - един от най-надценените носители на „Оскар" за най-добър филм, излязъл през 2004-а.

И двете творби имат едно и също заглавие на английски - Crash. Филмът на Кроненбръг обаче е хардкор кино мастърклас, а този на Хагис - банална социална мозайка със скучни образи и пешеходни конфликти.

„Катастрофа" е аморален, студен, клиничен и дистанциран поглед върху възбуждащото авто-разрушение, а „Сблъсъци" е дидактичен, болезнено нравоучителен опит за пласиране на „правилни" политически коректни послания.

„Катастрофа" е опасен филм във всяко отношение. Все пак може да го гледате и без колан.

Притеснителното визуално обвързване на сексуалния нагон с акта на насилие и разрушение е в основата на грандиозните международни скандали, които съпътстват разпространението на кроненбъровия опус през 1996-а година.

Във Великобритания „Катастрофа" получава сертификат „18" и е забранен в Уестминстър в Лондон, което означава, че не е можело да бъде прожектиран никъде в Уест Енд.

В САЩ филмът е разпространяван в два варианта - със силно ограничаващия сертификат NC-17, слаган често на порно филми и с по-щадящата категоризация R, забраняваща на лица до 17 да гледат филма на кино.

Рекламните стратези използват скандалната слава, за да засилят нишовия маркетинг и измислят слогана: "Най-противоречивия филм от години насам".

„Катастрофа" „се радва" и на силно лимитирано разпространение в Австралия, а дори орязаната версия е брандирана с тежката категоризация „R18 +". В Долната земя справедливостта възтържествува малко по-късно, когато филмът на Кроненбърг излиза нецензуриран на видеокасета. Днес може да бъде намерен и на DVD, разбира се.

В Италия филмът е подложен на систематични медийни атаки от „Ла Република" и „Кориере дела Сера". Критици от второто издание публично призовават върнат наградите си в Кан на журито. Филмът е осъден от общината в Неапол като вреден и опасен, но в крайна сметка получава разпространение.

„Катастрофа" силно поляризира критиците и фестивалните журита. Филмът е номиниран за топ отличието на фестивала в Кан „Златна палма", но печели Специалната награда на журито като форма на компромис след противоречивия фурор, предизвикан от премиерата на Лазурния бряг. В едно интервю години по-късно Кроненбърт с диаболична усмивка си спомня как половината зала в киното в Кан се изнесла възмутена преди края на филма.

„Катастрофа" държи неофициалния рекорд за най-много излезли си хора от официална премиера в Кан преди постижението да бъде подобрено от печално известната прожекция на шок-провокацията на Гаспар Ное „Необратимо" през 2002-а.

Филмът е високо оценен от критиката в родната си Канада и печели шест от наградите на местната кино и телевизионна академия, включително призовете за режисура и сценарий, отишли при маестро Дейвид Кроненбърг.

Порнографската индустрия го припознава като „свое произведение" и през 1998-а „Катастрофа" печели в категорията за „Най-добър алтернативен филм за възрастни" на наградите на хард журнала Adult Video News, който през 90-те е описван като „Билборд" за света на порното".

Най-популярният критик по това време Роджър Ибърт дава резервирано положителна оценка на и пише, че филмът е „като порно, създадено от компютър, съчетал огромно количество информация за секса с любовта на хората към колите в някакъв погрешен алгоритъм." Ибърт завършва ревюто си с думите: „Резултатът е предизвикателен, смел и оригинален - дисекция на механиката на порнографията. Възхитих му се, но не мога да кажа, че го „харесах".

През 2000-а година в анкета на The Village Voice сред критици „Катастрофa" е обявен за 35-ия най-добър филм на 90-те години на миналия век. Подобна класация на елитарното френско списание „Кайе Дьо Синема" отрежда на шедьовъра осмо място, което не учудва никого, защото изданието още през 1996-а обявява „Катастрофа" за филма на годината.

Днес „Катастрофа" се смята за един от най-съвършените и качествени филми за последните 30 години с огромно влияние върху арт киното и независимите режисьори.

Но може би най-важната оценка за Кроненбърг не идва от критици, а с думите на колега. Мартин Скорсезе класира „Катастрофа" на осмо място в личния си топ 10 за най-добрите филми от 90-те години.


* парафилия (от гръцки: para [παρά] - с отклонение и -philia [φιλία] - приятелство, означаващо любов; още:девиация, парапатия, парерозия, сексуална парастезия, перверзитет) е биомедицински термин, използван впсихиатрията, сексологията и психологията, за да означи сексуалната възбуда, фантазии и поведение, постигани чрез и включващи основно неадекватни обекти, ситуации или индивиди.

Oще: crash  възбуждащи сцени в киното  големият лебовски  дебора кара ънгър  дейвид кроненбърг  джеймс спейдър  елиас котеас  еротика  катастрофа  кино насилие  кино шедьоври  най-добрите филми с насилие  най-добър филм  опасност  розана аркет  секс сцени  филмът катастрофа 1996 г.  холи хънтър 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани