Филмовият трибунал на Иглика Трифонова | webcafe.bg
Filmcafe logo

Филмовият трибунал на Иглика Трифонова

Тодор Ковачев
09.04.2016, 22:30 (обновена 01.05.2016, 16:29)

1 от 7 снимки Назад Напред

прокуротът защитникът бащата и неговият син

Френската актриса Ромен Боранже в ролята на прокурор Лагранж. Героите във филма са доста, но всеки има своята индивидуалност и своето значимо място в историята - а актьорите (основните от тях известни имена с международен статут) влизат в своите роли по естествен и непринуден начин

Нов български филм, и то не какъв да е - рядко се случва нашето кино да действа с такъв обхват, да борави с такива големи теми, да реализира копродукция, заснета в три различни държави изцяло извън България, и да постигне краен резултат на европейска величина.

Вероятно вече сте чули за „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" на режисьорката Иглика Трифонова.

Световната му премиера се състоя през ноември 2015 г. на фестивала Black Nights в Талин, след това филмът откри София Филм Фест през март, от края на миналия месец вече е по българските кина, а от този петък започнаха и негови прожекции в Пловдив и Благоевград.

Един от подчертано значимите филми от новото българско кино, той ни отвежда в съдебната зала, където главният прокурор на Международния трибунал за войната в бивша Югославия, Катрин Лагранж, призовава като свидетел Деян - младеж от отдалечено босненско селце. Момчето има присъда в Босна за участие във военни престъпления, а в Хага се явява като ключов свидетел срещу високопоставен сръбски военен.

Показанията на Деян обръщат хода на делото и за всички изглежда, че то ще завърши със справедлива присъда за военнопрестъпника и ще бъде първата голяма победа за трибунала. Но адвокатът на обвиняемия - шведът с явно забележителна кариера Михаил Фин, усеща, че има нещо нередно и започва собствено разследване в далечната и непозната за него Босна.

Хубави съдебни филми има много, такива за войната в Босна също, но този започва там, където повечето от тях свършват. Всъщност темата за престъпленията вълнува Иглика Трифонова отдавна, още от документалния й филм „Разкази за убийства" (1993), оказал своя принос за премахване на смъртното наказание в първите години след 10 ноември.

Впоследствие режисьорката се насочи към игралното кино и направи „Писмо до Америка" и „Разследване", а в новия си филм се хвърля още по-надълбоко и разглежда престъпления, извършени от цели народи и режими.

Зад тях обаче отново стоят конкретни хора със своята съвсем конкретна вина, а Трифонова ги изследва не осъдително, а като документалист-наблюдател, със своя документален стил на водене на киноразказа.

В „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" няма излишни претенции и назидателност, няма опит за опростено представяне на реалността и предлагане на някакви лесни решения. Има изразена авторска позиция относно истината като нещо сложно и нееднозначно, но все пак реално съществуващо и съдбовно необходимо. Има я и емоцията, стаена и овладяна, но ясно доловима.

Как е успяла Иглика Трифонова да реализира този проект, отнел й 10 години работа? Пред Webcafe.bg тя разказа за досегашния път на филма и разкри няколко основни предпоставки за успешното му осъществяване.

Изработването на сценария

Започнал като проект от форума за копродукции Sofia Meetings, „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" даде заявка за сериозен успех още през 2011 г. Тогава на фестивала в Кан той спечели наградата ScriptEast за най-добър сценарий в Централна и Източна Европа на името на големия полски режисьор Кшищоф Кешловски.

Филмът е базиран на истински казус от трибунала в Хага. „Нарекохме я история за едно съвременно жертвоприношение, защото до ден днешен цивилизацията съществува по този начин. Възможно е един човек да бъде принесен в жертва в името на големите идеали, голямото право", казва Трифонова.

Тя работи по своя сценарий дълго и внимателно. За да се осмели да направи филма са й трябвали 2-3 години четене, не само на материали за Босненската война. Разказва, че пръв път се заровила в голямата политика, макар че политиката не е най-важното във филма.

Изчела е целия Иво Андрич, както и съвременна босненска литература, запознала се е обстойно със събитията около клането в Сребреница от 1995 г. Обяснява, че е била длъжна да подходи така, заради целия риск в това да дръзнеш да разказваш една чужда история на един друг народ.

Сценарият е сложен и разгърнат на няколко нива, но отделните персонажи не са пренебрегнати. Героите не са никак малко, а даже тези с по-малка роля в събитията успяват да добият своя ясна индивидуалност.

Екипът и вглеждането в детайлите

След като показала филма, Трифонова получила и такива отзиви: „Разбираме, че не сте имали много пари и затова сте направили трибунала по-малък". Всъщност трибуналът бил направен по-голям, отколкото е всъщност, за да изглежда на кадрите с реалната си големина. „Направихме го по-голям с по метър и 70 в двете посоки, за да изглежда такъв, какъвто е - чисто операторски заради обективите беше много добре сметнато", казва Трифонова.

Мащабите на трибунала наистина са такива и той не изглежда кой знае колко бляскаво - а Трифонова си представя как в някой холивудски филм биха го пресъздали далеч по-впечатляващо и внушително. За нея обаче е много важна автентичността, а изработването на детайлите е било приоритет на всички, участвали в създаването на филма.

„Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" е копродукция с изцяло българско ядро на екипа - продуцентката Росица Вълканова, оператора Рали Ралчев, монтажиста Тома Вашаров, Теодосий Спасов, направил музиката. „Ти не можеш да получиш от екипа си пълния им капацитет, а има страшни професионалисти в българското кино, наистина страшни, ако ти не си напълно наясно какво искаш. И предварително не си им дал възможност те да си свършат работата".

Да, Иглика Трифонова говори само със суперлативи за своя екип, раздал се „без остатък" и показал съпричастност с каузата на филма.

Работата с актьорите

Филмът е копродукция на България, Холандия и Швеция и е сниман в три държави - Швеция, Холандия и Босна. Актьорите са от още повече различни националности, така че на снимачната площадка се говорело на 5-6 езика. От българска страна имаме поредните забележителни роли на Ованес Торосян (като ключовия свидетел) и на Красимир Доков (като сръбския подсъдим).

Предизвикателството пред актьорите е огромно, тъй като на повечето им се налага да играят на чужди езици, а някои от тях познават твърде бегло историята, на която е базиран сюжетът. За шведския актьор Самуел Фрьолер например (който играе адвоката) Балканите били нещо далечно, но в течение на снимките той страшно обикнал Босна и България.

Как актьорите ще възприемат готовия филм е била особена тревога на режисьорката. „Това беше моят малък трибунал", казва тя. Изключителна значимост носи положителната оценка на босненеца Изудин Байрович, приел да изиграе ролята на бащата в чуждестранен филм, разглеждащ събитията в Босна. „Тези хора влагат себе си, лицето си, чувствата си, за да го направят и после ми е изключително важно те да харесват филма. Особено тук е такава отговорност!"

Връзката със зрителите

„Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" случи да тръгне по екраните в интересни времена. Точно на 24 март, когато беше премиерата в Амстердам, излезе присъдата на Радован Караджич. В същия ден почина Йохан Кройф, който макар и косвено, има своето важно място в сюжета на филма.

Тези обстоятелства спомагат филмът да се възприема още по-емоционално, което обаче не е новост за Трифонова. Тя е свикнала през годините да получава въодушевена обратна връзка от зрители - и въпреки това все още изпитва притеснения как ще се приеме всеки нов неин филм, и все не успява да го изгледа открай докрай на която и да е прожекция с публика. "Опитвала съм максимум до 20-ата минута", обяснява тя, „Един филм става такъв или онакъв, когато го гледа публиката".

За „Прокуротът, защитникът..." притесненията са й, че българските зрители ще кажат „Добре де, какво общо има това с България?" Същевременно в чужбина публиката не престава да я изненадва приятно. Тя разказва за един човек, причакал я да говори с нея и да похвали филма след прожекцията в Хага. Оказал се самият главен адвокат на Радован Караджич Питър Робинсън. Той бил грабнат не само от историята баща-син, но и от някои терзания на адвоката от филма - които признава за много автентични.

Сега „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" продължава борбата да си спечели още и още зрители.

Той има всички шансове, не само заради качествата си, а и защото темите за престъплението, наказанието и стойността на истината сякаш стават все по-актуални.

„Явно много съм обичала идеята да направя този филм, за да ме държи 10 години", казва Трифонова. Тя си е задавала въпроса как може човек 10 години да се занимава с едно нещо и признава, че и за самата нея не е докрай ясно какво успява да я задържи. Но киното е любов, за която не е нужно да има логично обяснение.

За щастие, няма да е нужно да чакаме с години следващия неин филм. Той вече е почти готов, но се занимава с други теми и там тя си е позволила повече импровизации - след стриктното заснемане на „Прокурорът, защитникът..." е имала нужда от тях.

„Изключителен кеф, коренно различно", описва тя новия проект, който вероятно ще бъде показан за пръв път някъде през есента.

А хубавото българско кино заработва на все по-високи обороти.

Oще: автентичност  адвокат  балкани  босна  българско кино  вина  военни престъпления  война  години  детайли  държави  езици  екип  запад  зрители  иглика трифонова  истина  история  копродукция  лъжесвидетел  подсъдим  престъпления  присъда  проект  прокурор  прокурорът защитникът бащата и неговият син  публика  радован караджич  разкази за убийства  рали ралчев  режисьор  режисьорка  роля  росица вълканова  сребреница  сценарий  съд  сърбия  трибунал  филм  филми  хага  югославия 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.