Смущаващ телевизионен шедьовър | webcafe.bg
Filmcafe logo

Смущаващ телевизионен шедьовър

лебовскиFilmcafe
17.06.2017, 18:10 (обновена 05.07.2017, 16:15)
Историята на прислужницата

Гениалното послание на Атууд в романа е политически коментар колко е важно обществото да гледа критично на управлението

През декември 2012 година млада жена в Ню Делхи отива на кино с приятел. На прибиране се качва в автобус, за да се прибере вкъщи. В превозното средство тя бива безмилостно нападната и изнасилена от група мъже. Жената умира от травмите си, а случаят вкара Индия във фокуса на световна дискусия за културата на изнасилвания, която обвинява жертвите - труден за разбиране социален феномен, в който облеклото или поведението на пострадалата биват взимани предвид, а не ужасът, който насилниците й причиняват.

Същата тема виждаме пренесена в малко по-различен контекст в първи сезон на сериала „Историята на прислужницата" (Hulu/HBO), чийто последен епизод беше излъчен тази седмица. Там млада жена на име Джанин, станала жертва на групово изнасилване, бива поставена на стол в средата на стая, докато други жени я сочат с пръст и я обвиняват за това, което й се е случило. Това е само един от примерите за ужасния свят от сериала по книгата на Маргарет Атууд, които напомнят за случки от съвременния свят.

Индия не е единствената държава, където е нормално да се съди за морала на жените по това как са били облечени преди изнасилването; почти всяка дискусия за сексуалния тормоз в САЩ или Европа включва и това как е била облечена жертвата. Това е ситуация, която предизвиква обясним дълбок гняв, и сцената, в която бъдещите "прислужници" биват учени да вярват, че приканват мъжете към сексуален тормоз, е достатъчна, за да вбеси всеки.

С умело вплетени елементи на съвременното общество, този политически ангажиран шедьовър в крайна сметка отправя сериозен коментар каква трябва да е ролята на жената в обществото, като същевременно предизвиква гадене поне по няколко пъти на епизод.


Жената е машина за правене на бебета, чиято роля е единствено да служи на мъжете. Това е реалността за героините на сериала. Ако жена е „фертилна", но не е омъжена за човек от висок социален слой, то тя става „прислужница" - предмет за изнасилване, мъчение и дори убийство.

Сериалът представя пуритански култ, наел се със задачата да прочисти и спаси света. Той превзема властта в САЩ и отнема правата на жените, слагайки ги в съответните категории.

Въпреки че книгата, по която са създадени епизодите, е написана в средата на 80-те години, днес тя изглежда така, сякаш надниква в бъдещето. Дори в настоящето.

Въпреки че идеята за „прислужници" изглежда невъзможна за хората от развитите общества, то подобни култове всъщност съществуват.

Доказателство за това е историята на Хана Етингер - най-голямо от девет деца в семейство, възпитавано в религиозен култ. От нея се очаква да помага на майка си в отглеждането на своите братя и сестри, да готви и чисти, докато бащата излиза навън, за да пазарува.

Основното й задължение като част от сектата Куивърфул е да роди на мъжа си деца.

В Куивърфул правилата на живот се основават върху Библията на крал Джеймс, според която колкото повече деца има един мъж, толкова по-високо стои пред Бога. В тази общност жените нямат право да ползват имейл или да имат банкова сметка, нито да напускат дома си без разрешението на мъжа (дали Атууд е знаела за тази секта?). Основно правило в общността е да имаш деца, да ги отгледаш в агресивно консервативна вяра, за да бъдат те дори по-истински вярващи и да доведат до културна революция в името на Бога.

Всеки ден Хана ходи в малък колеж в Западна Пенсилвания, където получава напътствия за волята на Бог, ролята на жената и факта, че тя живее в мъжки свят. През 2010 година неин учител им дава да прочетат „Историята на прислужницата" от Маргарет Атууд, която да ги шокира с отричането от всичко, в което вярват. Вместо това обаче книгата показва на Хана, че има и различен свят, в който жените се борят за правата си и живеят собствения си живот.

Именно романът на Маргарет Атууд става повод за това Хана да напусне сектата и да се спаси от култа. Тя се развежда с мъжа си, разделя се със сектата, прекъсва връзките с баща си и си татуира известната фраза от романа: „Не позволявай на копелетата да те смачкат".

Днес тя има собствен блог, интересува се от икономическа политика и учи магистратура.

Признава, че й е трудно да свикне с това да има собствени идеи, без дори да знае какво харесва, но това е по-добре от половинчатия живот, който е водела преди. Онлайн могат да се намерят историите на десетки жени, преживели подобни кошмари в секти, които поставят мъжа на първо място, а жената - в ролята на негова функция без права.

Такава е и историята в романа на Маргарет Атууд. Тя дава примери за ужасяващи наказания, на които жените са подлагани, след като религиозният закон става водещ. Например окото на Джанин е извадено заради ползването на оскърбителен език; тя е обвинена за това, че е станала жертва на изнасилване. Тези методи унищожават всякакви аспекти на личността и индоктринират тези жени в новото им социално предназначение. Както казва леля Лидия: "Нормалното е просто това, с което сте свикнали - и скоро това ще е нормално."

Целият сезон разглежда темата за жените и тяхното място в обществото. Ако в първите епизоди всичко изглежда така, сякаш мъжете са виновни за тази ситуация, а жените биха се разбунтували, ако могат, то шести епизод показва една напълно различна картина.

Серена Джой, съпругата на командира, има водеща роля за завръщането към християнските традиции. Не само това - някога тя дори е написала популярна книга по темата - "Мястото на жената" - разказ за потребността от жените да се оттеглят от обществения живот в полза на личния, да съществуват предимно като майки и да се "връщат" към женски домашни задължения.

В друг епизод пък виждаме възхода на консервативния режим и въздействието му върху главната героиня Офред и приятелката й Мойра - те тичат с изрязани потници в парка, което им навлича ядосани погледи и оскърбителни думи. Това е само един от примерите за промяна в отношението към жената. Тези събития в сериала отразяват съвременни проблеми на културата на изнасилвания - обвиняването на жертвите, определянето на жените като "леки".

"Историята на прислужницата" е мъчителен поглед към бъдеще, в което правата на жените са отнети и ценността им се определя от това доколко функционира тяхната репродуктивна система. Това, което прави сериала шокиращо адекватен, е как появата на тоталитарната власт се заражда под прикритието на грижа за обществената безопасност: в епизод 3, докато се оплаква от абсурдното отнемане на социалните й права, Офред говори за това как военното положение е било въведено, "за да ни защити от тероризма."

Гениалното послание на Атууд в романа е политически коментар колко е важно обществото да гледа критично на управлението. Колективната параноя на съвременното общество по отношение на тероризма все повече спомага за разширяването на държавната сигурност, като постепенно ограничава граждански свободи и прави възможно бъдеще като това, показано в "Историята на прислужницата".

В крайна сметка сериалът е политически шедьовър, разкриващ въпроси за очакванията на обществото към жените и нуждата обществеността да подхожда критично към действията на правителството. "Историята на прислужницата" е най-важният сериал на годината, обсъждащ теми табу.

Както пише Атууд в романа, "Нищо не се променя мигновено: в постепенно нагорещяваща се вана ще се свариш до смърт, преди да го усетиш."

Затова - Nolite te bastardes carborundorum.

Oще: елизабет мос  история на прислужницата  маргарет атууд  офред  сериали  телевизия 


Още от Сериали

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани