Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На тези стадиони не сте добре дошли

Бока... Ултрасите на синьо-жълтите превръщат в ад стадиона, особено на дербитата с Ривер Плейт. "Ла Бомбонера" е последното място, където бихте искали да гостува отборът ви.
Гледката на стадиона на Бока е впечатляваща.
Да отидете на "Мала Маракана" в Белград е приключение, което се помни.
Особено гледката на Северната трибуна, където са ултрасите на Звезда.
А дербитата с Партизан са огнен ад, който по правило завършва с много ранени и арести.
ПАОК има една от най-лудите агитки в Гърция, а това е изключително сериозна класация...
Дербитата с Арис в Солун от години се играят без гостуваща публика, за да се избегне каквото и да е кръвопролитие. Атмосферата обаче пак е гореща. Снимка: PAOKWorld.com
Дербитата с Арис в Солун от години се играят без гостуваща публика, за да се избегне каквото и да е кръвопролитие. Атмосферата обаче пак е гореща.
На мач в Турция, когато играе Бешикташ...
Феновете на тима са най-малко в сравнение с другите два гранда от Истанбул - Фенербахче и Галатасарай, но са луди и не отстъпват по нищо. Снимка: Getty Images
Феновете на тима са най-малко в сравнение с другите два гранда от Истанбул - Фенербахче и Галатасарай, но са луди и не отстъпват по нищо.
Ултра Аслан, крайната групировка на Галатасарай, е отговорна за зрелищните хореографии.
Новият и модерен "Тюрк Телеком Арена" обаче не може да се мери по атмосфера с ужасяващия "Али Сами Йен" - стария стадион на Галатасарай. Там гостите трепереха, посрещани от плакат "Добре дошли в ада".
Най-голямото знаме в света бе опънато на трибуните на "Сентенарио" в Монтевидео от феновете на Насионал.
Новият "Маракана" в Рио - красавец, но вече не със същата атмосфера, каквато генерираха 140 000 на старата арена.
На "Анфийлд" също е трудно да се гостува, но публиката е щедра на аплодисменти за гостите, ако надиграят нейния тим. Изключенията са две - Манчестър Юнайтед и Евертън, мачовете с които са колизеум на омразата.
Трибуната "Коп" е една от най-красивите гледки в европейския футбол.

Когато говорим за домакинско предимство във футбола, винаги считаме, че отборите, играещи в позната атмосфера и пред повече свои привърженици имат един допълнителен коз, така нареченият 12-ти играч.

Има обаче някои стадиони, които са истински ад за всеки гостуващ отбор. Публиката там е не само 12-ти, но и 14-ти, 15-ти и 16-ти играч, а атмосферата за чуждия тим е повече от враждебна. Затова в следващите редове ще направим разходка до футболните арени с най-наелектризираща атмосфера, предизвикващи безсъние и стрес у всеки, на когото предстои визита там.

Балканите са едно от най-горещите футболни места в света. В Сърбия, разбира се, това е стадионът на Цървена звезда, познат като „Мала Маракана". Изграден като дом на несъществуващия вече СК Югославия, стадионът е приемал през годините свирепи сблъсъци на клубни и национални отбори, а дербитата между Цървена звезда и Партизан са пословични с ужасиите, на които са способни най-крайните членове на двете агитки. Официално най-посетеният мач е между „Звезда" и унгарския Ференцварош, полуфинал от турнира за „Купата на носителите на купи" през 1975 година, когато са продадени 96 070 билета. Според очевидци обаче на трибуните са присъствали около 110 000 привърженици.

Гръцките фенове не отстъпват по темперамент на сръбските, особено тези на ПАОК. „Черният ад", както е известен стадион „Тумба", е място, на което не бихте желали да играете футбол срещу отбора на домакините. А всяко доближаване до митичния „Вход 4", където се намират най-буйните фенове от фракциите West Side Hools и PAOK Salonica Hooligans се превръща в истинско изпитание на психиката. Тези хора са изключително вещи в боравенето с всякакви пиротехнически средства, което допринася още повече за образа на „Черен ад".
Няма как да пропуснем Турция и най-вече стадионите на двата гранда от Истанбул - Галатасарай и Бешикташ. Домът на Бешикташ - „Иньоню",в миналото е бил дом и на другите два големи отбора от града - Фенербахче и Галатасарай. От 1998 година насам обаче Бешикташ е пълновластният домакин, а гостуванията там, особено в Евротурнири и още по-особено на английски отбори се превръщат в истинска футболна (и не само) война. Преди години Манчестър Юнайтед бе посрещнат с поздрав от близо 130 децибела от трибуните, а вратарят Бен Фостър си спомня: „Беше ужасно. По едно време през второто полувреме не можех да чуя дори мислите в главата си...".

Бившият стадион на Галатасарай - „Али Сами Йен", също предлага „екстри" на гостите си, най-вече в озвучаването. Дълго време съоръжението, което бе дом на отбора до 2010 година, държеше световния рекорд за най-шумен стадион с регистрираните 131.8 децибела през 2011 година. Този рекорд вече не е валиден, но феновете на отбора могат да се утешат, че той беше отнет от отбор по американски, а не европейски футбол - Сиатъл Сийхоукс. Последният рекорд пък беше поставен преди няколко месеца от феновете на друг тим от НФЛ - Канзас Сити Чийфс - 142.2 децибела (!).

Балканите обаче не са единственото място, където феновете правят невероятна атмосфера. Италия е страна, която обожава футбола, но феновете на Наполи директно могат да попаднат в категорията „фанатици". Стадион „Сан Пауло" е един от най-големите в страната и неразривно свързан с изпепеляващата футбола любов между Диего Марадона и привържениците на местния гранд. Най-известният мач в историята на стадиона е полуфиналът на Световното първенство през 1990 година, когато там играят Италия и Аржентина. Преди срещата иконата Марадона призовава любимите си привърженици да подкрепят Аржентина, но те отговарят с транспарант  с надпис „Марадона, Неапол те обича, но Италия е нашата родина". Аржентина печели мача след изпълнение на дузпи, а победната е вкарана от... Диего Марадона.

Най-верните привърженици в германския футбол обитават сърцето на минната индустрия на страната - долината Рур. Едно от най-горещите дербита е между Борусия Дортмунд и Шалке 04, а когато срещата е на стадион „Сигнал Идуна Парк" в Дортмунд, то екшънът е гарантиран. Хиляди електрическо жълти фланелки заливат града по пътя към стръмните трибуни. Преди години то получи признанието за стадиона с най-добра акустика в Европа.

Тръгвайки на запад няма как да не се отбием в града на Бийтълс - Ливърпул, където едноименният клуб се радва на може би най-отдадената публика на Острова. Въпреки липсата на много трофеи в последните години, ръководството и футболистите на Ливърпул могат да се гордеят с безрезервната подкрепа, а когато легендарната трибуна „Коп" подхване химна на клуба „Никога няма да бъдете сами", червените екипи сякаш биват разкъсвани от поникналите криле на играчите на мърсисайдци.

В Европа има и други стадиони с великолепна футболна атмосфера, но за края на нашата разходка ще се отбием до Южна Америка, където също има няколко емблематични стадиона. Освен до болка познатата „Маракана" в Рио де Жанейро, други със сериозна слава са уругвайския стадион „Сентенарио" и „Ла Бомбонера" в Аржентина.

Първият е арена на едно от най-горещите дербита на континента между Насионал и Пенярол -мач, надхвърлящ далеч спортните измерения със своята политическа натовареност. С уникалния си дизайн и още по-уникалната си публика пък „Ла Бомбонера", дом на Бока Хуниорс, може да изкара от концентрация всеки гостуващ футболист, треньор или фен. Благодарение на формата на трибуните, наподобяваща буквата "D", акустиката на „Ла Бомбонера" създава футболна атмосфера от най-добро качество.

На тези стадиони гостите не са добре дошли.

Но си заслужава да ги видите наживо.

 

Най-четените