Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как дългата ръка на Русия се бърка в Европа

На 24 март, когато до френските избори остава само месец и тя има реален шанс за победа в надпреварата, льо Пен се срещна с руския президент Владимир Путин по време на пътуване до Москва. Снимка: Getty Images
На 24 март, когато до френските избори остава само месец и тя има реален шанс за победа в надпреварата, льо Пен се срещна с руския президент Владимир Путин по време на пътуване до Москва.

Русия се превърна във вечния виновен, след като американски политици я обвиниха в намеса в президентските избори през 2016 година, на които беше избран Доналд Тръмп. Хакнати имейли, тайни срещи, разследвания - всичко навежда на мисълта, че Владимир Путин не е приятелски настроен партньор на Запада.

Във важна година на избори в Европа, политическите лидери във Франция, Германия и други държави също гледат неспокойно през рамо, пише Би Би Си.

Из целия континент дългата ръка на руската държава беше забелязана в серия от кибератаки срещу правителства и държавни институции, във феномена на "фалшивите новини" и дезинформацията, и в целенасоченото финансиране на опозиционни групи.

Доколко реална е заплахата и каква форма приема тя? И дали обяснението за нея може да бъде открито в думите на председателя на генералния щаб на Русия генерал Валерий Герасимов, който писа във военно издание през 2013, че "самите правила на войната са променени"?

Какво е толкова новото в информационната война?

Опитите да контролират информацията отдавна са част от арсенала на много могъщи държави.

И все пак координираната кампания на Русия да развива техники на информационна война и невоенна интервенция в последните години са нещо ново.

"В различни етапи от първата и втората чеченска война, и от войната с Грузия през 2008, Русия установи, че не може да влияе на глобалното обществено мнение или мнението на противниците си на оперативно или стратегическо ниво, и в резултат на това направи сериозни промени в системата си за информационна война", коментира Киър Джайлс от Conflict Studies Research Centre.

"В грузинската война те откриха, че за да повлияят на световното обществено мнение и пълноценно да се възползват от Интернет, трябва да започнат огромна кампания за привличане на лингвисти, журналисти, всички, които могат директно да говорят на населението на други държави като цяло".

Какви техники са налице?

Многобройни кибератаки в Европа се свързват с руски хакерски групи - и много от тях са мащабни и ефектни.

През 2015 френската телевизия TV5Monde беше свалена от ефир и системите й бяха почти унищожени.

През същата година руската хакерска група APT28 беше обвинена в мащабно хакване на данни от депутати в долната камара на германския парламент, при което са били откраднати 16GB данни. Оттогава ръководителят на вътрешното разузнаване на Германия говори за "хибридна" реска заплаха за изборите през септември 2017, в които Ангела Меркел ще търси подкрепа за четвърти мандат на канцлерския пост.

Друга кибератака срещу България през октомври 2016 беше описана от българския президент Плевнелиев като най-сериозната и целенасочена атака, извършвана в Югоизточна Европа.

Този тип хакерски атаки се извършват от поне 10 години, когато Естония, кибер-пионер и бивша членка на СССР, беше засегната от огромна атака за отказ на достъп, при която уеб сайтовете се правят недостъпни с потоп от заявки.

Потенциалната сила на атаката срещу интернет инфраструктурата на държавата стана очевидна, след което говорител на естонското министерство на отбраната сравни атаките с тези, извършени срещу САЩ на 11 септември 2001 г.

Хакването е проблем не само в киберпространството, то може да има огромни последици и офлайн. Хакерска атака срещу украинска електроцентрала през 2015 доведе до дни липса на електроенергия в голяма част от страната.

Подпомагане на опозиционните партии

Висши руски политици отдавна поддържат контакти с националистически и често антиевропейски партии в Европа.

Във Франция крайнодесният "Национален фронт" на Марин льо Пен получи заем от 9 млн. евро от руска банка през 2014 г. На 24 март, когато до френските избори остава само месец и тя има реален шанс за победа в надпреварата, льо Пен се срещна с руския президент Владимир Путин по време на пътуване до Москва.

През февруари лидерът на крайнодясната националистическа партия "Алтернатива за Германия" (AfD) Фрауке Петри разговаря в Москва с депутати, близки до Путин, и с руски националисти.

В Австрия крайнодясната "Партия на свободата" неубедително отрече да е получавала пари от Москва, след като подписа споразумение за сътрудничество с "Единна Русия" на Путин.

Всъщност не само десницата е замесена в подобни скандали. Във Франция и Германия и водещи крайнолеви групи имат силни връзки с руската държава, както твърди изследване на Атлантическия съвет.

Фалшиви новини и дезинформация

Няма нищо ново в дезинформацията - умишленото разпространение на неверни твърдения.

Вече има и "фалшиви новини" - неверни или подвеждащи публикации, често произлизащи от слабоизвестни периферни уеб сайтове, които твърдят, че осигуряват алтернатива на "лъжливите" масови медии.

Американските президентски избори се прочуха с отражението върху тях на фалшивите новини, и такива са налице и в много европейски държави.

Когато руските сили нахлуха в Крим през 2014, лидерите, които поеха управлението след свалянето на дотогавашния президент Янукович, бяха представяни като фашисти, което според руснаците "оправдава" интервенцията им. Публикациите съдържаха малко зрънце истина, за да бъдат убедителни. Лидерите не бяха нито "фашистка хунта", нито "напълно лишени от какъвто и да е досег с фашистки организации", както коментира Дейвид Стърн от BBC по това време.

Седмици преди италианския референдум, на практика сложил край на мандата на премиера Матео Ренци през декември 2016, финансираната от Кремъл телевизия Russia Today (RT) излъчи митинг по Facebook Live от римския "Пиаца дел Пополо".

"Протестите срещу италианския премиер заляха Рим," обяви телевизията пред стотици хиляди зрители. Всъщност митингът беше в подкрепа на Ренци.

В Германия 13-годишно момиче на име "Лиза" казало на полицията, че е изнасилено от хора със "средиземноморски външен вид" през януари 2016. Руската държавна телевизия се зае с темата и я отразяваше ожесточено, като провокира антиемигрантски протести срещу канцлера Ангела Меркел.

По-късно беше доказано, че цялата история е измислена и Берлин разкритикува Москва, че прави политически капитал от случая.

Стратегията на Москва се налага от финансирани от Русия новинарски медии като RT и Sputnik, а в социалните медии - от армия от "интернет тролове".

ЕС дотолкова се опасява от руска дезинформация, че създаде специална експертна група, която има изричната задача да се бори с "продължаващите кампании за дезинформация от Русия".

Можем ли да бъдем сигурни, че Русия стои зад всичко това?

Русия естествено отрича. Руският президент Владимир Путин заяви, че твърденията на американското разузнаване за намеса са абсурдни и безотговорни. Външният министър Сергей Лавров дори обвини ЦРУ, че са се представили за руски хакери.

Според Киър Джайлс, Русия "все по-малко се интересува от това да прикрива следите си". Намесата й в изборите в САЩ беше в известна степен открита, заявява той, и руснаците охотно позволиха на десетки западни журналисти да посетят нашумяла "ферма за тролове" в Санкт Петербург.

Това по негови думи "донякъде се дължи на усещането за неотложност, доколкото назрява следващият конфликт".

Висш представител на ЕС коментира, че кампаниите за дезинформация не винаги са реализирани по нареждане от върховете. "Не всяко тяхно действие е организирано и координирано директно от Кремъл," заяви той.

"Стратегията е да се създаде екосистема, която в основната си част действа почти независимо", като хората в нея са финансово мотивирани или получават косвено финансиране от руски организации.

В случая с "изнасилването на Лиза" в Германия, публикацията е тръгнала от малък местен блог, не от Москва.

И все пак е показателно, коментира представителят на ЕС, че журналистите, занимаващи се с пропаганда, биват наградени с руски държавни ордени - включително 300 журналисти, отразявали анексирането на Крим от Русия, и 60, които отстояват прокремълски тези з Сирия.

Какво се опитва да постигне Русия?

За някои критици отговорът е просто "власт и влияние".

Путин и неговите съюзници са създали "образа на външния враг от Запада... търсенето на този образ е било налице, но неактивно - Путин го събуди," казва Андрей Колесников от московския център "Карнеги".

"Целите му са да бъде световен лидер, но действащ по свои собствени условия."

Други са по-нюансирани в коментарите си.

Според Мария Липман, въпреки че антизападните нагласи в Русия се насърчават от държавата, нагласата на крепост под обсада "не е непременно необоснована". Тя изтъква санкциите, наложени от САЩ и ЕС, "опиращи се на тезата за наказване на Русия, така че икономиката й да пострада".

Мнозина свързват влошаването на руските отношения с Европа с Оранжевата революция в Украйна през 2004-2005 г., приемана в Москва за "смяна на режима", през газовите войни на Русия с Украйна, конфликта й през 2008 с Грузия до кризата и конфликта в Украйна. В крайна сметка анексирането на Крим през 2014 доведе до налагането на санкциите.

Според Гонзало Позо Мартин от Стокхолмския университет, основната тежест на санкциите е била усетена най-болезнено в Русия, и е съвпаднала със спадането на цените на петрола.

Той твърди, че "сближаването" на Русия с крайната десница в Европа е форма на натиск заради санкциите и безизходното положение в източна Украйна. Той обаче същевременно смята, че Кремъл инвестира в дългосрочен план в идеята за по-податлив, по-малко "Атлантически" Европейски съюз.

Не само че това би засилило руското влияние, но и "би позволило на Русия по-голям контрол над бившите й постсъветски съседи", коментира той.

 

Най-четените