Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дневникът на един футболен хулиган

Отварям нета и виждам, че ония хърватски бастуни са ми писали, ако мога да отида при тях на европейското. А така, бе батко. Най-накрая малко екшън. Ония ще ритат топка, аз ще ритам тикви. Снимка: Getty Images
Отварям нета и виждам, че ония хърватски бастуни са ми писали, ако мога да отида при тях на европейското. А така, бе батко. Най-накрая малко екшън. Ония ще ритат топка, аз ще ритам тикви.

Хайл на всички ви! Казвам се К., викат ми Гнидата и съм футболен хулиган. Не некакво жалко фенче, не привърженик, не женчо-запалянко, а професионален стадионен "трабълмейкър", ако го чаткате английския. Ако не - обратно в Африка, ха-ха.

На 28 години съм, от София, от Зона-та и се занимавам с бомбички, бомбене, трошене, пленяване на знамена и тормоз над ушеви и черни от 11-годишен. Пия, козя, щавя, тупам и се татуирам. През гредата ми е за вашите чувства и правила.

Седем сезона бях в агитката на "Левски" и ме знаеха като "Рогатия лош", после се "трансферирах", станах ултрас на ЦСКА и там ми викаха "Острия черпак". Биха ме много, но ме приеха.

Сега, батко, не ми дреме за отбори. Дори "Лацио" не ги следим от известно време.

Сега просто ме кефи да чупим. Яд ме е, че не съм на европейското. Имах оферта да се врежа в една от хърватските агитки, ама нещо не станаха нещата на тоя етап и съм като цигане пред лъскава витрина - само гледам и точа лиги.

Журналетата нещо драскат много глупости за футболните хулигани и затва реших да ви разкажа как минава една моя седмица, да не вервате на некви продажни писарушки.

Тия редакции си просат некой друг камък, въпреки, че са ми пускали снимката поне 15 пъти на спортна страница и два пъти у криминалните хорники. Но са сичко е у нета, така че да почваме.

Понеделник

Ставам в 11, пускам компа и отварям едно бире. В хладилника от снощи са останали три кутийки и три-четвърти дюнер. Снощи пихме до късно и играхме карти с Жиги Свастиката и Дебелия.

Изпивам биричките и отивам до "Гадното" - квартално барче, на две преки от тавана, на който живея. Там вече са Наркоса и оня мизерник Тишката дето нещо ми се прави на оборотен последно време. Пием с тях по два джина, дърпаме един тлъст чадел и планираме атаката над един келеши, които май искат да играят сериозно.

Пием още сума си часа и вече съм в идеална форма.

През "Гадното" минават две познати пачавретини от агитката. Лято е, тия са с по една носна кърпа на сочните телца и нещо май ме фиксират.

Праскам един десен през мутрата на Тишката, за да им привлека вниманието, а той и без тва ме дразнеше. Започва въргала, а докато съм на земята и се браня от меките юмруци на оня поглеждам с крайчеца на окото към гълъбчетата - едната ме гледа и се усмихва. Всичко е ясно.

Вторник

Нощеска добре се помлатихме с оня главун Тишеца. Ставам и почти нямам демидж. Свивам един бърз коз, две бири и съм готов за екшън. Отиваме с Неандерталеца, братчет ми Мони, Свинята и Дани Тъпия на некъв простест пред БФС.

Едно време много се палех за тия глупости, но сега ми е през свастиката за политическите им простотии. Но това не значи, не нема да метам камъни и да храня Ушев. Да си имаме уважението. Делкаме си една бутилка ракия с тия в беседката зад блока и се спускаме към центъра.

Там вече ври и кипи, има робокопи, жандармерия, ченгели секакви, камери, у-у-а-а. Неандерталеца им е набрал след последния арест и директно скача в кордона с бойни викове. Надъхваме се, но се налага да се отдръпнем след като некъв от робокопите директно го сваля с палка през тиквата. Неандерталеца пада с разбита кофа, а нас ни арестуват.

Сряда

Тоя път си прекарахме почти добре в районното. Никой не го сложиха "на трамвая", видях сума ти познати.

Джони "Рифенщеала", който беше един от най-свирепите скинове на 90-те и се мъкнеше постоянно с едно немито шило, сега е станал травестит и бачка на "Македония". Баси промяната, не мога да повярвам. С перука, гримче, червосан, рокличка, некви 15-санта платформи. Джони, батко. Верно, че по едно време беше на хероин, ама чак така да се наиграе. Вика ми, че сега е Джина... цъ цъ цъ. Джони, батенце!

Четвъртък

След няколко пиянски дена и малко ръждиво кесане при Ушев, е време за тренировка. Кофички и лостове, после зала. Смазах се. Вече правя кофички с тежест на колана и почнах мъртва тяга. Натрупал съм, батенце. Като си стегна бицепса и все едно Мусолини се разхилва, така се разтегля татуса.

Напомпан и озверял в жегата, пускам се към "Гадното", заслужил да се изкъпя в бира. Кроманьонеца, Тарабата и братчеда ме чакат. Пием зверски и налитаме на некви лъснати калмуци, които си мислят, че може да минат през квартала, без да платят кръвен данък.

Летят столове и чаши, юмруци и маси, аз праскам единия глиган с празна бутилка бира през кофата, тоя освирепява и се хвърля като копие в мен, двамата политаме към прозореца на "Гадното" и се приземяваме в пръски кръв, слюнка и прах от стъкло.

Петък

Копеле, копеле, къв тежък махмурлук. Поне потренирахме добре с ония за утрешната атака. Две бързи бири и съм като нов. Имам повърхностна прорезна рана отстрани по ребрата и минава точно през фейса на фюрера.

Имам среща с Рамапитека и Светльо Пиночета да обсъдим бойната стратегия за събота. Ония киртаци се събират в кафето "Екстази", групата им наброява около десетина човека, повечето са пишлигари с фешън дрешки и прически. Нежни гъзарчета, които копнеят за лакът в сурата.

Ние сме пет човека и ще ги издебнем привечер. Минаваме през тях като природно бедствие, а ако сме късметлии може и да им отнесем жените. Както са правили племената едно време, батенце, а не като сега - чатове, тиндъри-минтири и срещи на по коктейлче. "Идвай тука и не се прави на интересна, ма". Това ни е играта.

Събота

Събираме се в "Гадното" и почваме да пием. Джин с тоник, водка с бира и кебапчета за енерджи. Не съм се чувствал толкова надъхан, откакто нахлухме в една вражеска агитка преди две години и пленихме поне дузина знамена. Въоръжен съм с бокс и гняв. Ония фешън лекета се мислят за корави, но не знаят май какво е да те бие пиян скин. Манекенчета мамини, ходили са по молове, докато ние сме се трепали по мачове.

Пияни на тъпанар, тупаме по две черти за адреналин и се понасяме към кафето на врага.

Прецакахме се - вместо фешън лекенцата, там са се събрали некви лошите чичаци. Нищо и те ще свършат работа, а и са по-малко. Хвърляме се в атака, като на Шипка, батенце.

Некъв маймун ме посреща с тупаница, аз залягам и му праскам един зад врата, оня пада, но в същото време усещам ритник в челюстта.

Асфалтът ме посреща и прегръща лицето ми. Опитвам се да стана, да се изправя, но лошия чичак ме просва отново по очи с тупаница малко над носа. Вкусвам от кръвта си и издивявам. Скачам на крака.

Чичаците ги няма, някой май е викнал полиция. Чуваме сирените и се разбягваме. Правим среща на сигурно място и решаваме да довършим вечерта в центъра с три спрея и пет литра пиво.

Неделя

Главата ме цепи на копеле, май имам счупен пръст, но се чувствам доволен и жаден. Снощи сме напраскали поне 20 свастики по центъра. Некви ни гониха, после срещнахме една дружеска агитка и пихме с тях до четири сутринта.

Отварям нета и виждам, че ония хърватски бастуни са ми писали, ако мога да отида при тях на европейското. А така, бе батко. Най-накрая малко екшън. Ония ще ритат топка, аз ще ритам тикви.

Има 92 лева капитал, което значи, че ми трябва още кеш да замина. Така е, копеле, повечето добри неща са с пари. Само боят е безплатен кеф.

 

Най-четените