Живея във Великобритания. Там подготовката за вота за независимост на Шотландия изглежда, че трае цяла вечност. Обсъжда се всеки въпрос и аспект - банки, пенсии, валута, атомно оръжие - а шотландците дори няма да гласуват по-рано от септември тази година.
Затова вероятно би трябвало да се възхитим на Крим, където датата на референдума бе определена на 6 март, той вече се случи на 16 март- и вече имаме резултати, в които около 96% от хората подкрепят присъединяването към Русия. Световните избирателни власти със сигурност гледат възхитени: как е възможно да се организира толкова бързо референдум?
Каква е тайната на успеха на Крим? Можем ли да го възпроизведем в нашите собствени държави?
Да, ако следвате тези три прости стъпки
Първо, внимателно обмислете формулировката на бюлетината за референдума. В Крим бе избегната дихотомията да/не, традиционно предпочитана от организаторите на референдуми, и вместо това бяха предложени два варианта за отговор: Желаете ли да се присъедините към Русия? Или желаете Крим да стане независим, връщайки се към (неуспешната) конституция от 1992?
Тъй като няма никакви признаци някой в Крим да желае да бъде независим, реално изборът е от само един вариант, без никакъв начин да се гласува срещу него. Урните с бюлетините са прозрачни и видях стотици бюлетини. Всички без една-единствена бяха отбелязани в полза на предложението за присъединяване към Русия (при единственото изключение гласуващият случайно беше отметнал и двете полета).
Ако гласуващите имаха шанса да гласуват за оставане в Украйна, сигурно би имало риск те да изберат и тази опция. Така че урок номер едно: формулировката на въпроса е от решаващо значение.
Да минем към втората тайна на успеха в Крим: нужно е добро, силно насочване от правителството. Не можете да влезете в парламента в столицата Симферопол, за да питате народните представители как да гласувате, защото той е заобиколен от крайно необщителни руски казаци, държащи в ръка камшици. Но и запитването не е необходимо.
От покрива на сградата се вее руско знаме, а в двора има още един огромен бяло-синьо-червен трикольор. В случай че гласуващите са пропуснали това послание, билбордове, на които е изписана датата на референдума и се провъзгласява, че Крим "ще бъде заедно с Русия" се намират край всички магистрали на полуострова.
Някои избирателни пунктове - като този в селцето Арпат - удобно са разположили на масата агитационни материали. Една брошура съдържа списък в стил BuzzFeed "10 причини, поради които да сме с Русия."
Те варират от духовни обяснения ("В многовековната ни история, десетки хиляди синове на Русия са жертвали главите си, за да ни дадат свобода") до практически ("Пенсиите в Русия са почти два пъти по-високи от тези в Украйна") и реторични ("В момента кримският народ има шанса да възстанови историческата правда").
Надали е изненада, че по случайност няма брошури, подкрепящи конституцията от 1992
Естествено, има риск, ако бързо организираш референдум за 10 дни, задавайки очевидно насочващ въпрос, без разрешение на централното правителство, хората извън страната да подлагат на съмнение легитимността му. За да се справите с този проблем, са ви нужни международни наблюдатели.
И отново Крим показва как се правят нещата. Това е урок номер три.
Мястото да намерите наблюдатели е в Европа - многобройните нива на администрация - местна, регионална, национална, европейска - осигуряват изобилие от хора с впечатляващо звучащи титли и много свободно време. В самолета до Симферопол летях с няколко членове на фламандския парламент, които сравняваха кримския референдум със собственото си желание да се отърсят от дразнещото белгийско иго.
"Дали нещо е законно или незаконно няма значение, защото всяка страна има правото да обяви независимостта си. Когато една нация желае да е независима или желае да съществува самостоятелно, трябва това да й бъде разрешено," казва Франк Крейелман, докато чакаме за самолета в Москва.
Той споделя, че е поканен като наблюдател на референдума от организация, наречена EODE, въпреки че не може да си спомни какво точно означава съкращението - "Евразийски демократичен нещо си нещо си".
EODE реално означава Евразийска обсерватория за демокрация и избори, като тя декларира на уеб сайта си, че споделя ценностите на "настоящите лидери на Русия и В.В.Путин". Очевидно организацията е успяла да убеди цяла група европейци, смятащи се за важни личности, че е някаква порядъчна организация - и сред тях изненадващо дори е Фабрицио Бертот, италиански евродепутат.
"Не отговарям за нищо в организацията, те просто ме поканиха. Само съм чувал името им - и това е достатъчно. Те са "евразийска обсерватория", така че аз съм тук, за да наблюдавам какво се случва," коментира той, след като дава пресконференция пред тълпа от руски телевизионни журналисти.
И какъв е изводът от наблюдението му?
"Условията, при които се провежда референдумът, са напълно демократични," заявява той пред руски телевизионен канал.
Лидерите на татарите, които понастоящем представляват около 15% от населението на Крим, въпреки че всъщност са първоначалните жители на тази територията, обявиха бойкот, заявявайки, че референдумът е противоконституционен - позиция, споделяна от всяко правителство в света, с изключение на Русия, Сирия и Северна Корея.
В избирателна секция в училище в предимно татарския регион Каменка, местните власти отказаха да разкрият пред пресата колко души са се явили да гласуват, и отказаха да обясняват факта, че за 3-те часа, в които бяхме там, в секцията не влезе никой.
"Просто е обед, така че няма никой в момента. А и днес е неделя, хората си почиват, заети са вкъщи, имат домакинска работа," заяви Александър Овценов, зам.-председател на комисията.
Бойкотът предизвиква известни неудобства, но не се притеснявайте - той реално няма значение, заради вниманието, отделено на формулирането на въпросите в референдума.
Татарите реално нямат вариант да гласуват, че желаят да останат в Украйна, така че не могат с нищо да повлияят на крайния резултат. Което оставя последната дума на Лариса Шмельова, пенсионирана учителка по музика, която идва да гласува в централен Симферопол рано сутринта.
"Гласувах за Русия, защото тя е моята родина. Тя е моят дом, там съм била родена през 1946 г. Връщаме се у дома най-после, слава Богу," казва тя, след като пуска бюлетината с дъщеря си Кристина. Още преди избирателните секции да са затворили, празненствата вече са започнали.
