Френски топмениджъри изявили готовност да платят еднократно по-висок данък заради тежката икономическа ситуация. Откритото им писмо идва като по поръчка: Франция вече обяви, че въвежда извънреден данък за богатите.
Шестнайсетте френски мениджъри, обявили в петицията, че искат да помогнат за преодоляването на тежката криза, следват примера на американския милиардер Уорън Бъфет.
Ето какво пише по този повод експертът по въпросите на мениджмънта Райнхард К. Шпренгер на страниците на "Ди велт":
Мултимилардерът и третият най-богат човек на Земята иска да плаща повече данъци. Седемте милиона долара, които платил миналата година, били твърде малко, смята Уорън Бъфет.
Той и неговите супербогати приятели били предостатъчно дълго глезени от дружелюбно настроения към милиардерите Конгрес. Предвид на тежката криза данъците на богатите трябвало да бъдат увеличени. "На политиката не й трябват повече пари "Има нещо в тази работа!"
Намирах се в САЩ, когато Бъфет публикува статията си в "Ню Йорк Таймс". "Това ще се чете в Германия по-внимателно, отколкото тук", каза американският ми събеседник. "Защото вие оттатък океана за пореден път сте по-разочаровани от нас".
Точно така и стана. Почти нямаше вестник, който да не пише на видно място за самобичуването на Уорън Бъфет. Лайтмотивът беше: "Я виж ти! Щом някой като Уорън Бъфет иска да изкопчи от богатите повече пари, значи има нещо в тая работа".
Така нещата си идват на мястото: безчинстващи младежи в Лондон, протестиращи работници в Рим, нарастващи симпатии за левицата в Германия. И всички се присъединяват към хора, обявяват се за нова офанзива за преразпределение: максимална данъчна ставка, данък наследство, данък финансови пазари.
В случая е добре дошло, когато в лицето на Уорън Бъфет се появи супербогаташ, който издига искане за по-високи данъци за богатите. Значи, време е правителството да се заеме сериозно със справедловото разпределение на тежестите.
Критиката срещу капитализма прелива в гражданска добродетел, коктейлът от перманентен финансов дефицит на държавата и социалната завист се удостояват със званието "етика на солидарността". Само че почти всичко в искането на Бъфет е сбъркано.
Няма нужда от принуда
Никой не пречи на г-н Бъфет и такива като него доброволно да предоставят на държавата част от парите си. За целта не е нужен данък, няма нужда свободата да се заменя с принуда. Радостта да се дава не трябва да замества нуждата да се взема.
Достатъчно е богаташът целенасочено да използва парите си за специфични благотворителни цели и тези пари да бъдат по-полезни от парите, изтичащи от капилярите на системата за преразпределяне.
Колкото повече пари се помпат в апарата за преразпределяне, толкова повече той расте и започва да изразходва сам парите, които би трябвало да намаляват дълговете. Държавният апарат никога не се свива, той си остава и след като кризата отдавна вече е забравена.
Повече средства корумпират политиката
Не е нужно превъзпитание чрез по-големи фискални постъпления. Както получателите на социални помощи бавно, но сигурно влизат в екзистенциалната роля на "получаващи" и не се чувстват повече длъжни да правят нещо в отговор, така и повечето средства корумпират политиката.
Политиците се правят, че харчат "техни си" пари и тайничко подкопават понятието "частна собственост". Целият досегашен опит показва, че когато политиката има много пари, тя е склонна към разхищения. И обратното, когато има малко пари, полага грижи за ефективност.
Проблемът на държавата не са приходите, а разходите. Държавата получава достатъчно пари, за да върши основната си работа. Но тя постоянно надхвърля правомощията и обещанията си за всеобщо благосъстояние. Така политиката се насочва срещу държавата. А гражданите остават безучастни зрители, защото с удоволствие експлоатират социалните системи.
Суетен жест
Проблемът не е, че г-н Бъфет плаща твърде малко данъци. Проблемът е, че неговите подчинени плащат твърде много. Те плащат толкова много, защото не разполагат с възможностите на Бъфет да избягват облагането чрез скъпоструващи консултанти, навръзване на фирми в мрежа, местене на печалбите като шахматни фигури и пр.
И какво остава? Само един фойерверк. Суетен жест на един петдесетократен милиардер, който се възхищава на собствения си алтруизъм. Той изтъква хуманните си намерения, но е сляп за последствията. А последните биха оказвали въздействието си и много след като г-н Бъфет премине в отвъдното. Тук и сега идеята му води до никъде.
