Напук на САЩ, напук на Европейската комисия, напук на еврокомисаря по търговията Карел де Гухт, напук на корпорациите, напук на службите и властите по цял свят...

Европейският парламент, с 478 на 39 гласа и 165 "въздържали се", отхвърли ратификацията на Търговско споразумение за борба с фалшифицирането между ЕС съюз и неговите държави членки, Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мексиканските съединени щати, Кралство Мароко, Нова Зеландия, Република Сингапур, Конфедерация Швейцария и САЩ. Известно като АСТА. И дори не изчака решението на Съда на ЕС, както ги посъветва отговорният за АСТА г-н Де Гухт...

Чудесно е, че правото на ЕС е с приоритет пред националното ни законодателство. Наистина е голяма победа, че АСТА не успя да стане част от европейското законодателство. Сега българският парламент трябва да вземе решение - предвид спряната до произнасянето на ЕП ратификация на подписаното, макар и "под условие", от България споразумение.

Новината за отхвърлянето на АСТА идва заедно с други наши български победи - за спряното застрояване на Морската градина във Варна, благодарение на гражданските протести там, и на Витоша и други планински курорти - благодарение на "орлетата" от Орлов мост.

Да се зарадваме ли? Да. Да бъдем ли нащрек? Да. Предвид промените, които се подготвят в Наказателния кодекс.

Отхвърлянето от Европейския парламент на споразумението за известно време ще спре попълзновенията на която и да е власт по света за нерегламентиран контрол на комуникацията в Интернет - под прикритието на борба с пиратството.

Защото, в ръцете на (не)демократична власт, с уклон към полицейщината, АСТА би била страшно оръжие. Под законово обоснования предлог за "съмнително съдържание" АСТА щеше да се използва за натиск върху интернет доставчиците да "докладват" за потребители. Т.е. да регламентира подслушването, следенето, контролиранете на всичко, което се случва в Интернет. Какво ли би направил Цветан Цветанов и хора като него с АСТА в кобура? Как какво - информационни масиви за рекет и изнудване.

Въпреки че те и сега се пълнят достатъчно с това, което събира техниката за подслушване, с която задължиха мобилните оператори и хилядите СРС-та. Но в случая е в сила максимата "Колкото повече, толкова повече".

Ако АСТА беше задействана, интернет за всички нас щеше да поскъпне поради причината, че провайдърите щяха да бъдат задължени да филтрират трафика за "нелегално съдържание". Кристално ясно е, че стойността на филтрите ще се калкулира в цената.

Наясно сме с опасностите. Но не това е важното. Важното е, че на 26 януари т.г. българският посланик в Япония заедно с още 21 свои колеги от държави-членки на ЕС подписа от името на България споразумението, след като българското правителство реши да се присъедини към АСТА през ноември 2011 г. - без никакъв дебат по темата.

(Безгласието е любим похват на Властта. Така без дискусия, на слалом се написа и внесе през декември поправката "Витоша ски" в закона за горите. Тогава премиер и президент мълчаха и не критикуваха липсата на дискусия, сега, след протестите, задължиха своите си да диалогизират - какво лицемерие...)

Преди януари 2012 г. обаче почвата подготвиха хора от кабинета на тройната коалиция, в т.ч. и първият български еврокомисар Меглена Кунева, благодарение на които АСТА беше "проспана" от българското общество - пак заради непрозрачността на преговорите и информационната завеса.

През 2010 г., в края на ноември, с мнозинство на Европейската народна партия Европейският парламент отхвърли доста критична резолюция срещу ACTA, която внесоха либерали, социалисти, зелени и независими. Девет български евродепутати подкрепиха тази позиция срещу АСТА: Станимир Илчев (НДСВ), Антония Първанова (НДСВ), Филиз Хюсменова (ДПС), Метин Казак (ДПС) и Владко Панайотов (ДПС) от групата на либералите; Ивайло Калфин (БСП), Кристиян Вигенин (БСП), Евгени Кирилов (БСП) и Илияна Йотова (БСП) от групата на социалистите.

Шестима гласуваха против, мнозинството от управляващите: Андрей Ковачев (ГЕРБ), Емил Стоянов (ГЕРБ), Мария Неделчева (ГЕРБ), Илиана Иванова (ГЕРБ), Владимир Уручев (ГЕРБ), но и Надежда Нейнски (СДС). Димитър Стоянов, избран в ЕП от "Атака", не участваше в заседанието, а колегата му Слави Бинев отсъстваше.

Така ЕП подкрепи тогава Европейската комисия в хода на преговорите и подписването на споразумението.

Впоследствие, след протести в много европейски страни, в това число и България, правителствата замразиха ратификациите на АСТА. Подплаши ги именно гневът на хората по улиците. Това, което стресна и българските управляващи - въпреки че са дали други обещания и подкрепа.

Което означава само едно, което вече сме го казвали: Не пазете тишина. Тогава властта прави, каквото си иска.

А и Европа не е САЩ, нали? Да не се заразяваме от американските паранои за "сигурността".