Кризата превръща първенството в Испания в битка само между Реал и Барселона | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Разделението на Примера Дивисион

Луис Нието , AS
31.08.2011, 08:23 (обновена 01.09.2011, 08:35)
Радостта на Реал (Мадрид) по време на мача със Сарагоса

Снимка: © Getty Images

В Испания са сериозно притеснени от голямата разлика, която се очертава между Реал, Барселона и останалите отбори от Примера Дивисион

В неделя вечерта Реал (Мадрид) вкара шест гола на Сарагоса - тимът, който е печелил шест пъти Купата на Краля и веднъж Купата на носителите на национални Купи.

Ден по-късно Барселона вкара пет гола на Виляреал - тимът, който единствен успя да се намести между Реал и каталунците в класирането в последните години. През 2008 г. „жълтата подводница" завърши на второ място в Ла Лига - след Реал и пред Барселона, при това разликата с „блаугранас" бе 10 точки. Но в понеделник съставът на Виляреал бе само наблюдател на онова, което правеха домакините на терена.

И макар че са изиграни срещите от само един кръг той се оказа  достатъчен, за да предизвика тревога в Испания. Примера Дивисион със страшна сила върви по пътя към разделението и се превръща в копие на първенството на Шотландия където извън двата гранда Селтик и Глазгоу Рейнджърс футбол сякаш не съществува.

Реал и Барселона си поделиха последните седем титли в Примера Дивисион. Това не е нещо ново, защото историята помни години на тотална доминация на единия или другия отбор: Реал с Ди Стефано триумфира от 1957 до 1965, Петорката на Бутрагеньо пък донася пет поредни титли.  Дрийм тийм-ът на Йохан Кройф пък взе четири една след друга.

Но в последните две години разликата между втория и третия - Реал и Валенсия бе съответно 25 и 21 точки. И именно това предизвиква тревога.

Този разрив съвпада с безпрецедентно тежката криза обхванала страната и спорта в частност.

Причина за това донякъде е неравномерното разпределение на парите от телевизионни права. За последната година Реал и Барселона прибраха по 140 милиона евро от излъчването на двубоите им по телевизията. Това са 45% от общата сума. Атлетико и Валенсия, които се считат за двата най-добри тима сред средняците в страната се задоволиха само с по 42 милиона евро, което е едва 13%  от сумата.

За сравнение в Англия парите се разпределят доста по-справедливо. Шампионът Манчестър Юнайтед пак прибира най-много - 68,2 милиона евро, но и последния Блекпул няма защо да се оплаква с 44 милиона евро. В Германия пък разликата между Байерн и Кьолн е едва 14 милиона евро.

Но това неравенство не е единствената причина за проблемите. Кризата в страната на практика лиши тимовете от спонсори. Най-вече големите, защото по-малките още ги има, но те не решават въпроса. Почти едната трета от отборите в Примера Дивисион започнаха новото първенство без реклама на генерален спонсор върху екипите си. Безвъзмездните средства, които по-малките тимове получаваха от общините и от ръководствата на автономните области също секнаха. Строителният бизнес, който в последните години бе толкова здраво свързан с футбола също се срина.

Това обаче сякаш не важи за Реал и Барселона. Преди четири години двата тима разполагаха с бюджет от по 300 милиона евро. Сега Реал е с 520 милиона евро, Барселона - с 485 милиона евро.

В същото време през този период Атлетико (Мадрид) редуцира своя - от 138 на 115 милиона евро. За пет години и Валенсия намали средствата, с които разполага - от 140 на 115 милиона евро. Същото важи и за Виляреал в последните три години - от 99 на 78 милиона евро.

Само за нови попълнения през това лято Барселона похарчи 83 милиона евро. Толкова струва привличането на Сеск Фабрегас и Алексис Санчес с всичките бонуси включени в договорите с Арсенал и Удинезе. Реал плати едва 55 милиона евро, но пък в предишните две години похарчи близо 350 милиона евро.

Останалите пък продаваха - Атлетико се лиши от Форлан, Агуеро и Де Хеа, Валенсия от Вия, Силва, Мата и Марчена. Виляреал се раздели с Касорла, който пък отиде в Малага където разполагат със свежи пари от Катар. Липсите бяха попълнени от играчи от дублиращите отбори, които са на ниска цена. Но пък и правят преследването на грандовете невъзможно.

Президентът на Севиля Хосе Мария дел Нидо говори за Ла Лига като за нещо „проституиращо, замърсено и повредено, в което се случват най-големите глупости на света". Колегата му от Виляреал Фернандо Роиг призова „нещо да се промени или ще убием футбола". И не са сами. В социалната мрежа Twitter темата стана изключително актуална, като вече има канал, който обединява недоволните от тази ситуация.

Реал и Барселона обаче сякаш не забелязват това и продължават да генерират интерес. Три от мачовете между двата тима са сред най-гледаните телевизионни продукции за годината и имат над 10 милиона зрители. В настоящия шампионат пък най-важни и за двата тима изглеждат сблъсъците помежду им - на 11 декември и 22 април. Стачката и проблемите сякаш не ги засягат. А и имат своите поддръжници, които смятат, че ситуацията не е толкова лоша.

Като аргумент те посочват факта, че никога преди това в Испания не е имало играчи като Кристиано Роналдо и Лионел Меси, които да бележат толкова попадения на сезон.

Никога преди и тримата финалисти за Златната топка не са били от един отбор, както се случи през последната година с Меси, Иниеста и Шави. Дали това щеше да го има при равенство в първенството? Може би не.

 

Oще: барселона  валенсия  виляреал  испания  примера дивисион  реал (мадрид) 



Видео