Чичопенчевчета | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Чичопенчевчета

sportcafe.bg 08.01.2011, 10:59 (обновена 10.01.2011, 18:16)
Любо

Снимка: © BGNES

Любо Пенев - един от седемте ученици на Димитър Пенев

Според най-мрачните анализи футболът ни бил пред закриване, на дъното и т.н. Но дори и в най-черната история има светли петна, а и наследство, което понякога е с цената на злато, но необработено.

За последните 20 години може би пропуснахме да се възползваме от най-ценното си имане - възпитаниците на Димитър Пенев, треньорът-богатство на футбола.

Чичопенчовите възпитаници са взели по нещо от гиганта, но засега то не изглежда достатъчно, за да го наследят. А сякаш те са големите ни надежди за развитие и промени.
Иначе приликите с лица и събития не са случайни... Ето един малко по-друг поглед върху седемте, които Пената подготви за голямата игра.

Христо Стоичков - Копирал е начина на артикулация с околните, понякога словото му става почти неразбираемо. Но речта му е по-рязка, липсва благият чичопенчов отенък. Забелязват се накъсвания на изреченията и леко заплашителна интонация в края им. При Пената речта трудно може да се нарече накъсана, защото липсва всякакво старание изобщо първо да се свържат изреченията. Но там интонацията е монотонна, почти равна. Паузите са дълги.

Стоичков не си оставя магарето в калта и е упорит като шоп (или като Пената). Стана и треньор, а и направи ход, с който би се гордял самият Стратег. В мач с Малта пусна системата на бразилците от 50-те години с двама защитници, четири халфа и четири нападатели. Нещо нечувано поне от 40 години във футбола. Бихме с 4:1 и хората бяха щастливи.

Любослав Пенев - Нямаме кристална топка да погледнем в бъдещето, но има неща, които са си видни отсега. Племенникът Любо Пенев пред микрофона е един ранен Димитър Пенев, с честите продължителни паузи, озвучени с "ъъъ" или "ммм". Досущ като чичопенчовите. Встрани от тази "екстра" Любо добавя едно чаровно "нали", в края на изреченията. То не търси потвърждение, а просто дава колорит на речта.

Като треньор Любо сега прохожда, но личи нещо, научено от чичо му. В ЦСКА, а и сега в Литекс, налага млади играчи без страх и размества футболисти според своето око за събитията на терена. Така Христо Янев стана централен полузащитник и се справя отлично. А "хлапетата" Момчил Цветанов, Александър Цветков и братята Миланови все по-често са на терена и получават шансове. Липсва обаче нещо, от което оригиналният Пенев взимаше в големи дози - успехите и трофеите.

От чичо си Любо е наследил и да е малко "крив" в отношенията с медии и колеги. Но в контраст с Димитър Пенев е чужд на любимите на чичо Митко софри, вина и забави.

Емил Костадинов - Един от невъзпятите класици на словесния Вавилон, каквото представлява родният футбол. Човекът, който рядко използва въвеждаща в разговора дума за поздрав (например "здравей", "здрасти"), а хвърля в играта опростеното и многозначно "ооо", съпроводено с неособено енергично ръкостискане. Поразително подобно на двамата Пеневи и някогашната "седмица" прави дълги накъсвания на изреченията със звуков съпровод от "ммм". Коща гримасничи и често не гледа събеседника или камерата, пред която говори. Да ви напомня на някого?

Като футболен деятел явно не е научил нищо от чичо Митко, защото дори не опита да стане треньор. А в ролята на спортен директор едва ли има по-обиждан ръководител на ЦСКА в последните 20 г. (изключваме Томов, на когото всъщност Костадинов бе подчинен...).

Трифон Иванов - Този мастодонт на спокойствието също е от школата Пенева. Харизматичен с вродения си тих и леко съскащ говор, но надарен с отлично чувство за хумор, Туньо говори рядко, но ценно. Изказва се бавно, лицето му не помръдва, между думите обикновено има големи паузи. Не са артистични, Трифон не е позьор. Просто школата си казва думата. Избяга далеч от футбола, така че явно магическото докосване на Стратега не е било всесилно.

Димитър Бербатов - Най-нетипичният от седмината ученици на Пената. Изказва се гладко, винаги с открито към събеседниците лице, говори свързано и почти не демонстрира чувство за хумор. Никакви прилики! Но пък мисленето му, а и многозначителният намек, че ще оправи футбола ни, навяват мисли за една бъдеща работа на шеф, който, дай боже, да е взел от чичо Пенчовата мъдрост и футболен интелект. На терена изглежда да е така, но в офиса е друга работа.

Мартин Петров - Типично чичопенчевче, което често е неразбрано от интервюиращи и просто разговарящи с него. Както изглежда открит и ведър, пада сянка на "тъмната страна" и изреченията стават накъсани и изстреляни като с пистолет. Почти не прави паузи между думите, но след изреченията поспира, сякаш да се наслади от ефекта на казаното. Не се вижда как ще се хвърли в треньорска или ръководна работа из футбола, така че и тук май уроците на Стратега са били напусто.

Стилиян Петров - Не коментираме артикулация и изказ пред медиите, защото такъв вече изобщо няма. Но в отношенията си с околните Стилиян май най-много напомня Учителя. Има благ характер, въпреки че на терена не личи. Винаги склонен да размени няколко приказки с фенове, усмихнат, спокоен. Ако не беше толкова разочарован от всичко в България, вероятно сега големите надежди за бъдещето щяха да са свързани с него.

Това е най-елитният клас (реално две поколения) на най-добрият учител във футбола ни. Мнения разни, очаквания много... Но това са седмината, които са слушали най-отблизо неподправената мъдрост на Димитър Душков Пенев. Дали някой от тях е готов да изиграе и извън терена роля, близка по значимост на неговата?

Oще: димитър бербатов  димитър пенев  емил костадинов  любо пенев  мартин петров  стилиян петров  христо стоичков 



Видео