На новия стадион най-после видяхме стария Ювентус | sportcafe.bg
Sportcafe logo

На новия стадион най-после видяхме стария Ювентус

Паоло Бандини , Guardian
03.10.2011, 16:47 (обновена 04.10.2011, 15:52)

1 от 5 снимки Назад Напред

За пръв път от много години насам "бяло-черните" влязоха в голямо дерби със самочувствието и харизмата на отбор, който не се надява, а очаква да победи

Най-накрая изглежда, че италианският футбол намери своя отговор на Барселона.

Когато "Скуадра адзура" на Чезаре Прандели спечели няколко мача, задържайки продължително топката с множество къси подавания, се заговори, че националният селекционер бил въприел стила на Барселона.

Най-големият комплимент, който футболистите на Наполи получиха от клубния президент Аурелио де Лаурентис за атрактивното си представяне, е, че играят като каталунците.

Затова не бе изненадващо и че Силвио Берлускони се обърна към футболистите на Милан в събота преди дербито с Ювентус с думите, че иска те да приличат на колегите си от Барса и да задържат топката в свое притежание по 15 минути без прекъсване.

Ден по-късно "росонерите" се провалиха в изпълнението на поставената задача. Неуспехът да устискат нулевото равенство още няколко минути в края на мача бе резултат именно от неспособността им да задържат владението на топката.

Секунди преди Клаудио Маркизио да направи "едно-две" с Мирко Вучинич и да пусне топката покрай Кристиан Абиати в 87-ата минута, именно вратарят ненужно бе изритал топката напред, след което тя лесно стана притежание на Ювентус, които започнаха нова атака. Ако я беше дал на защитниците пред себе си, те щяха да спечелят ценно време с разиграване.

Абиати допусна много по-голяма грешка при втория гол на Маркизио, след като позволи шутът на халфа от 25 метра да мине през ръцете му и да стигне до мрежата, но да се обвинява вратарят за загубата ще е нелепо, защото Юве просто беше по-добрият отбор от първата до последната минута - макар и неособено остри в атака, "бианконерите" с енергия и хъс наложиха волята си над опонентите.

И ако някой от двата отбора в неделното дерби наподобяваше на европейския шампион Барселона, това бяха именно домакините. Не толкова с креативност и талант, колкото с това, че винаги когато изгубеха топката, те налагаха преса на противника.

Играчите на Ювентус също бяха навестени от президента си Андреа Аниели в събота, но вместо да им дава напътствия като кого да играят, той само ги посъветва да слушат своя треньор.

Антонио Конте успя със своя тактически план да накъса линиите в състава на Милан и гостите отправяиха едва 4 удара към вратата на Буфон (нито един на Ибрахимович, между другото), от които само 1 в нейните рамки.

Сложната система 4-1-4-1, в която изнесеното острие Вучинич често се връщаше да помага в полузащита, а от друга страна номиналните халфове в мача се впускаха в атака, бе развита въз основа на ултраофанзивното 4-2-4, което Конте използва, откакто пое торинския гранд.

Но колкото и умело да бе намерена правилната тактика, то това, което остави най-силно впечатление, бе настроението в Юве. За пръв път от аферата "Калчополи" насам "бяло-черните" влязоха в голямо дерби със самочувствието и харизмата на отбор, който не се надява, а очаква да победи. На пресконференцията си преди мача новият треньор на "Старата госпожа" говори за мотивацията и "яростта", необходими да се печелят такива мачове. Бившият капитан на славният тим на Ювентус от 90-те години каза, че в навечерието на мегасблъсъка неговите възпитаници чувстват вълнение, но не и страх, и това се доказа в хода на мача, когато шампионите от Милан изглеждаха много по-стъписаният отбор.

Причината за това, естествено, може да се търси и в оглушителния шум от 41-хилядната публика, препълнила новия стадион, която показа нагледно смисъла от строежа на изцяло футболното съоръжение.

Още след първия си мач там новата звезда на "бианконерите" Андреа Пирло каза, че Юве вече има предимство пред двата си милански конкурента за титлата заради ефекта, който има атмосферата на "Ювентус стейдиъм" при домакинските мачове, сравнена с тази на "Сан Сиро". Само футболистите на Милан си знаят дали в действителност са били повлияни от публиката в Торино, но Пирло изглежда все така щастлив да има зад себе си "12-ия играч" на отбора.

Самият той пък бе определен от един колега в "Гадзета дело спорт" като единственият италианец, който би могъл да се пребори за титулярно място в сегашния състав на Барселона. И наистина, Пирло не пропусна да напомни за себе си на своя бивш клуб Милан. Въпреки че 32-годишният техничар пази отлични отношения с доскорошните си треньори и съотборници и отрича да таи каквото и да било чувство за реваншизъм, той несъмнено бе наранен от начина, по който се раздели с "росонерите". Със сигурност не му беше леко с още 3-4 години футбол на най-високо ниво пред себе си да бъде пренебрегнат, при положение, че дори по-възрастни играчи от него като Зеедорф, Ван Бомел и Гатузо останаха в тима.

Всичко това обаче е минало и в Юве Андреа отново е лидер, а опитът на Масимилиано Алегри да го "смачка" между Кевин-Принс Боатенг и Антонио Касано не се увенча с успех, като той игра с топката цели 111 пъти - повече от всеки друг на терена!

Освен него, разбира се, с най-голям принос за победата е Маркизио. На 25 години халфът вече знае какво е да те издигнат в небесата преждевременно, а след това да те отпишат за големия футбол. Най-доброто определение за него даде журналистът от "Ла Република" Фабрицио Бока, който описа Клаудио като "заседнал по средата между обикновения футболист и суперталанта".

Тази сутрин няколко вестника вече го сравниха с легендата на "бяло-черните" Марко Тардели, докато наставникът Конте го оприличи на себе си като футболист, "само че по-добър". Това нескопосано сравнение всъщност е много точно, защото Антонио беше халф, за когото не може да се каже, че е плеймейкър, нито пък разбивач, но правеше и двете на достатъчно прилично ниво. Тази комбинация е ценна за всеки треньор, но понякога поражда и главоболия, ако не е ясно точно как е най-добре да бъде използван такъв играч.

Предимство за Маркизио е обаче и фактът, че той е собствен кадър, израснал в школата на Ювентус и верен привърженик на клуба. Полузащитникът също така много добре знае, че често пъти волята и себераздаването вършат повече работа от таланта.

Двата компонента заедно изведоха "Старата госпожа" начело в класирането - на шест точки от Милан и на цели седем от Интер. Разбира се, едва пет кръга са минали и кампанията е млада.

Ювентус може все още да не е могъщ като Барселона, но много по-важно е, че начело с Конте за пръв път от дълги години насам изглежда, че отборът е намерил себе си!

Oще: андреа пирло  антонио конте  барселона  интер  италия  клаудио маркизио  милан  наполи  парма  себастиан джовинко  серия а  торино  удинезе  ювентус  ювентус стейдиъм 



Видео