Надали някой се е съмнявал, че изгонването на сирийски бежанци от село Розово ще се повтори. Невежеството е сила, все пак. И грозната история се повтори, този път с 15 деца от Сомалия и Афганистан, които институциите имаха неблагоразумието да изпратят в защитено училище в пернишкото село Калище.
Там учат 20 деца от 9 села, така че вместо да се изненадват, да се оплакват от рекет на държавата, който действа напълно според своите правомощия, или да си спомнят школниците - арийчета „навремето", директорът и кметът би трябвало да се радват за всеки нов ученик.
Вместо това - слабоумия.
Първо, децата били заразени с малария, нямали статут и не говорили български език. Няма никакво значение, че идват от транзитните центрове на Държавната агенция за бежанците, където минават през медицински тестове и имат осигурен курс по български език.
Второ, общинските съветници тръгнаха да поставят ултиматуми на МОН и Националния щаб за бежанците, които са взели решението за преместването на 15-те деца, макар в блед опит за замазване на срамното третиране на бежанците.
Трето, децата били сомалийци и афганистанци, а не били сирийци. Сякаш ако бяха, пернишката трагедия щеше да е любовен романс. Сякаш репликата на един баща към неговия син в първи клас - „Кажи, тате, че не ги искаш, защото не ги познаваш", щеше да се изпари от главата му, а друг шестокласник щеше да гали другоземците с перо, вместо да ги заплашва с бой.
Най-тъжното е, че такива капсулирани общности в България нямат друго предназначение, освен да пазят оцеляването си с пълно отрицание на всичко чуждо и непознато. От блатото на невежеството измъкването е най-трудно. А в калта постепенно затъваме всички.
