Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Окупирай Уолстрийт" окупира само новините

Протестът срещу дивия капитализъм, макар и масов, не произведе нищо. Снимка: Getty Images
Протестът срещу дивия капитализъм, макар и масов, не произведе нищо.
"Окупирай Уолстрийт" окупира само новините Снимка: Getty Images
"Окупирай Уолстрийт" окупира само новините Снимка: Getty Images
"Окупирай Уолстрийт" окупира само новините Снимка: Getty Images

Движението "Окупирай Уолстрийт" тръгна преди една година от финансовото сърце на капитализма, за да залее светкавично света с призиви за справедливост. Всичко стана толкова бързо и непринудено, че се заговори дори за нов фактор в американската политика.

Година по-късно са останали шепа твърдолинейни "окупатори", които отбелязаха датата с нещо като първомайска манифестация. "Честването" - протест събра няколкостотин ентусиасти, чийто път до Нюйоркската стокова борса бе париран от полицията.

Въпреки силния заряд и широката първоначална подкрепа, протестът за социално и икономическо равенство изгуби ритъм и замръкна по изчезващи палатки из паркове и площади. Доказа единствено силата на социалните мрежи и взривния потенциал на таеното недоволство.

Огромният потенциал бързо бе пропилян заради хаос в организацията, безредици и отсъствие на изявени лидери, които да канализират претенциите на движението. Най-тъжното е, че "бойците" му са прави, но не могат да променят нищо.

Протест без лица и алтернатива

Подобно мащабно социално движение не е имало в САЩ от 70-те години на миналия век, когато стихваха последните викове срещу войната във Виетнам и стъпките на цветнокожите от похода до Вашингтон. Да, в капитализма има нещо гнило, но алтернативата така и не бе предложена.

"Окупаторите", предимно млади и свободолюбиви хора, водещи алтернативен начин на живот, издигнаха трибуна от несправедливостите на днешната пазарна система. Тя накратко се описва така: огромна маса бедни, малцина богати и все по-зейваща пропаст между тях. И, разбира се, банките с тяхната алчност, предизвикващи катаклизми не само в живота на редовния данъкоплатец, но и на народите в цял свят.

Злодеят са парите, без които не можем.

"Окупирай Уолстрийт" остана без лидери и външна подкрепа, без говорители. Зад него застанаха изтъкнатият критик на американския модел на управление Ноам Чомски, Михаил Горбачов и Лех Валенса, режисьорът и граждански активист Майкъл Мур, но големите американски профсъюзи, работнически сдружения и лидери останаха глухи.

Майкъл Казин, историк на социалните движения от Джорджтаун, твърди, че има анархизъм в действията на "окупаторите". Други анализатори откриват леви идеи в движението, трети го окачествяват просто като "масово вълнение", породено от Арабската пролет и световната криза. Т.е. просто концентричен кръг на социално недоволство, размътил водата.

Факт, "Окупирай Уолстрийт" е непознато явление в САЩ - толкова неясно и толкова мащабно, претендиращо за световен бъг в капитализма, но не и за политическо лидерство. Най-близката аналогия е с 30-те години на миналия век, когато САЩ преживява най-трудните си времена, а световната икономика отново е в криза.

Тогава също широка маса американци изразяват несъгласие със системата, гневят се на бедността и искат нов "Обществен договор" с управляващата класа.

"Окупирай Уолстрий" е просто утопия за справедливо разпределение на благата, работните места и доходите.

Хаос и безредици

Социалното движение бързо се сдоби с разклонения в САЩ и Европа, но това далеч не бе достатъчно, за да произведе нов закон, регулация или някаква промяна. "Ние не окупираме просто пространство, а съзнанието на хората", заяви тогава обнадежден протестиращ от Лондон.

Статистиката сочи, че повечето хора симпатизират на окупаторите, но не одобряват липсата на тактика в действията им, които често се движат на ръба на закона като затваряне на улици, създаване на палаткови лагери и конфронтация с полицията. Голяма част от активистите предприемат самосиндикално действия, които често приключват с репортажи в криминалната хроника.

Това накърни имиджа на движението, въпреки откровените сцени на полицейско насилие срещу демонстранти от страна на американската полиция.

Надеждата умира последна

Макар и да преживя драстичен спад в редиците си, движението обещава да се завърне с нова сила. На практика то засяга 99% от американците, които работят за забогатяването на оня 1 процент.

"В началото имаше хаос, което беше добре, но сега движението трябва да бъде по-организирано, защото ще изчезне. То трябва да се разнообрази и да бъде привлече нови хора, а не просто хора с алтернативен начин на живот", смята 30-годишната Сара Блом от Холандия, заснела филм за нидерландския клон на движението, пред Франс прес.

"Това, което се случи преди една година, не може да бъде спряно. То обрече не гибел днешната корпоративна държава", казва носителят на "Пулицър" Крис Хеджис, цитиран от Ройтерс.

На фона на този оптимизъм цари политическо въздържание. Типично за демократ, президентът Барак Обама бе доста толерантен към действията на недоволните, но не ги приласка към лоното на своята партия.

Същата позиция изяви и кметът-милиардер на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, който не предприе никакви преки действия срещу "люлката на движението", изникнала в Зукоти парк. Колкото до Републиканската партия - тя остро разкритикува протестите.

Със сигурност обаче фактът, че за първи път от близо половин век социалните протести тръгват от най-великата демокрация в света, показва, че несправедливостта при разпределението на благата наистина е станала твърде нетърпима.

Данните от всички глобални проучвания го потвърждават: на фона на кризата, много богатите стават още по-богати, а все повече и повече хора обедняват. Безработицата сред младите хора расте, което обезсърчава и угнетява цяло едно поколение, отнема енергията му за съзидание и креативност и го оставя с твърде много свободно време... и гняв.

"Окупирай Уолстрийт" не успя да превърне този гняв в инструмент за натиск и промяна.

Просто за известно време окупира новините.

 

Най-четените