Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Данък влог. Ами депутатските безотчетни

При сегашния режим държавата стимулира влагането на парите в банка, вместо в икономиката, твърди Менда Стоянова Снимка: БГНЕС
При сегашния режим държавата стимулира влагането на парите в банка, вместо в икономиката, твърди Менда Стоянова

Докато новото предложение на властта да обложи с данък лихвите по депозитите разпали сериозен дебат, депутатите ни продължават да приемат безотчетни пари в плик, които са необлагаеми, стана ясно в сутрешния блок на bTV. Основна тема на сутрешните блокове днес е посягането към спестяванията.

А вече изтече година след като Изпълнителната комисия на ГЕРБ възложи на Комисията по бюджет и финанси в НС, съвместно с експерти от Министерство на финансите и НАП, да изготвят законодателни промени, така че скандалните 2/3 необлагаеми допълнителни пари за депутатите да подлежат на налог. Но нищо не се получи.

60% от българите изпитват затруднения да си плащат сметките, следователно не би трябвало да имат депозити. Това е един от аргументите, с които председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова защити идеята да се облагат лихвите от депозитите.

Правителството одобри вчера законопроекта за промени в Закона за облагане на доходите на физическите лица, който налага 10% данък на лихвите върху спестяванията на гражданите в банки у нас и в банки в ЕС и Европейското икономическо пространство.

"Изключвайки 60% от населението, които са силно затруднени финансово, останалите българи няма да пострадат кой знае колко. При налични 1000 лева в банковата си сметка, средно ще плащаме по около 4 лева на година, което не е фатално, допълни Стоянова. "Не виждам ужасяващите последствия, които вижда опозицията. Това й е работата - да плаши", коментира депутатът негативните оценки на предложението.

Очакваните приходи от новия данък, разчетени на около 120 милиона лева, вече са заложени в параметрите на проектобюджет 2013 г. "Ако идеята бъде отхвърлена, ще се наложи промяна и в разходната част на бюджета", каза още Стоянова.

"Данъкът върху лихвите всъщност запълва един пропуск, защото доходите от лихви по депозити на граждани бяха освободени от данъка върху общия доход - това се отнася за физическите лица, защото на фирмите и в момента са облагаеми", обясни Менда Стоянова.

"Ние облагаме доходите от труд, от допълнителен труд, от наеми, от всякакви източници, а до момента те бяха без такова облагане", заяви депутатът.

Допълнителен аргумент в тази посока, изтъкнат от Менда Стоянова, е и това, че България е единствената страна от ЕС, в която няма облагане върху лихвите. Нещо повече - в редица европейски страни данъкът върху лихвите е доста по-висок от ставката за облагане на доходите от труд, заяви Стоянова.

Увеличението на пенсиите с 9.3 % догодина е единственото възможно и компенсира натрупаната през последните 3 години инфлация - по думите на Стоянова. Заплатите на чиновниците могат да повишават, ако министерствата и ведомствата реализират икономии.

Президент и вицепрезидент - с различни мнения

Въвеждането на 10% данък върху лихвите на депозитите няма да има голям ефект, коментира вицепрезидентът Маргарита Попова в Пловдив.

Дебатът трябва да бъде сериозен преди да се приложи това, тъй като не е нужно да се товарят допълнително хората и да се нарушава тяхното спокойствие, допълни тя. Според Попова хората ще намерят начин да избегнат новия данък и резултатът от него ще е минимален.

Според президента Плевнелиев пък целта на правителството била да раздвижи потреблението. Но как да стане това, когато хората си държат парите в банките и получават едни лихви, каза той.

Предложението за новия данък разпали духовете

Според Камен Колев, зам.-председател на БСК бюджетът трябва да се върже с още 120 млн. лева и заради това се появи идеята за данък върху лихвите по депозитите. Колев смята, че това няма да накара хората да изтеглят парите си, но ще промени политиката на банките за постепенно намаляване на лихвите по депозитите, а оттам и на лихвите по кредитите.

Най-доброто решение обаче е разходната част да не се раздува, а да не потърси друго решение да се попълни дупката в бюджета. Правилната стъпка е по-добро управление на държавните активи, а не поставяне на данък върху депозитните лихви", каза Колев по телевизия "България Он Ер". По думите му в бюджет 2013 няма елементи, които да подобрят бизнес средата.

Облагането на лихвите от банковите депозити няма социален ефект, а се прави, защото на правителството му трябват приходи и това е една от формите, заяви пред Радио "Фокус" депутатът от Коалиция за България и бивш финансов министър Пламен Орешарски.

Той напомни, че тази идея е била обсъждана още миналата седмица, но тогава от ГЕРБ са отрекли. По думите му това е половинчата мярка, защото ако въвежда такъв данък, правителството трябва да освободи от данък лихвите, които домакинствата плащат по ползвани кредити.

Да се облагат само лихвите по депозити, а да не се освободят лихвите по кредити е половинчата, чисто фискална мярка, обясни Орешарски. Той е категоричен, че данъкът от 10% върху лихвите от депозитите няма да се отрази на банковата система, а само на тези семействата, които разчитат на такива депозити, а те в България са много малко.

Финансистът Емил Хърсев, който обикновено изразява позиция в защита на банковата система, този път защити новия данък. Ако хората си изтеглят депозита и го сложат в буркани, ще загубят 100% от дохода, които им носи депозитът в момента, ако продължат да го държат в банката, ще загубят само 10% от дохода, който им носи. Хърсев изтъкна, че на никого не му е приятно да плаща данък, но друг начин да съществуват държавите по света все още не е измислен.

Трябва да се внимава дали си заслужава да се жертва доверието и стабилността на банките в името на стотина милиона лева, които могат да се получат например и от събрани мита, заяви проф. Милети Младенов, преподавател в УНСС

Според проф. Младенов тенденцията на нарастване на депозитите се дължи до голяма степен на несигурността, която още съществува като резултат от кризата. Хората се въздържат от потребление и това е ужасно за икономиката, защото се свива вътрешното търсене, каза проф. Младенов.

 

Най-четените