Вероника и Деси са две момичета, които винаги запомняш, видиш ли ги по столичните улици. Толкова добре облечени са, че могат да ти оправят настроението само с лекотата, с която съчетават различни стилове. Не са от онези, които по цял ден качват ескалаторите на моловете с цел "да бъда мор фешънейбъл", а са развили до такава степен естетическия си усет от интернет.

Всъщност Вероника и Деси са модни блогърки, желани гости за всяко събитие, свързано с дизайн и култура. А още не могат дори една бира да си поръчат в Америка.

Деси току-що е завършила 35-о СОУ "Добри Войников". Израснала в женска среда, тя добре съчетава в себе си бунт и естетика. От година списва блог, който е създала, за да задоволи егото си. Един вид пенкилер за нея. Поне на първо четене.

След това забелязваш в блога модели, фотосесии, дрехи и аксесоари, толкова чужди на повечето български медии, че се чудиш дали живеем в един и същи свят. Деси публикува снимка как се е облякла в определен ден, а хората - вместо да не я харесват заради този вид показност, й пишат колко е красива и искат да се запознаят с нея. Пиарите пък я канят на различни събития, за да ги отрази именно в нейното егозадоволителното киберпространство.

Вероника остава да изкласи 12-ата година в Националната гимнази по приложни изкуства в София. Признавам, че ако не я познаваш, е малко стряскаща за овцете по улиците, защото, освен нетипичен за този балкански регион стил, има и леко долавяща се студенина - от млечнобялата й кожа и светлите й очи.

Самата тя нарича себе си осемнайсетгодишна пикла, която не може да каже, че е намерила точния си стил. Блогът й е място, където можеш да видиш голяма част от нейните дневни визии, а също така и разни интересни работи, които се случват.

Вероника обръща внимание и на емблематични имена от дизайна и стрийт стайла, всичко най-интересно и интригуващо от световните модни издания, както и аутфити, които комбинират в едно несъчетаващи се дрехи, обувки, аксесоари. 

В първия момент си казваш какво толкова могат да разбират от мода и стил две момичета, които още не са пораснали. Но както бабата на Вероника й казала веднъж: "Не можеш да си глупава и да имаш стил".

Обаче и самата Коко Шанел твърдяла, че едно момиче не открие стила си до пълнолетие, значи нещо не й е наред. А Вероника е убедена, че не можеш да имаш стил, без да знаеш кога е Освобождението.

Деси е на мнение, че изграждането на стила е част от контакта с обществото. Нейната визия излъчва будност, интерес и мнение. Т.е. за тях никога не е било на мода да се облечеш според някой "моден диктатор" като Виктория Бекъм например, която без притеснение заявява, че не е прочела нито една книга през живота си.

За двете блогърки стилът е съчетание от интерес не само към модата, а и към литературата, музиката, другите визулани изкуства, история и не на последно място - контактите с хората.

Вероника и Деси смятат, че у нас не може да се отвори ни най-малка приказка за мода, защото просто ги няма хората, които да разбират от нея в чистия й вариант, а не само да се интересуват дали електриковите цветове са модерни или не този сезон.

И двете все пак обобщават, че наблюдавайки столичани, са стигнали до извода, че се обличат с малко повече вкус, отколкото преди години, когато нямаше вериги за бързооборотна мода. Но точно тези вериги са нож с две остриета, защото предлагат на витрините си добре изглеждащи аутфити и така правят на клиентите си мечешка услуга - виждаш хубава комбинация от дрехи и аксесоари и си я взимаш, както е "сглобена" на манекена.

"Така хората пак изглеждат еднакви, макар и по-добре", отбелязва Деси. "При влизане в такъв магазин пробваш такъв аутфит и си казваш: "Това не е стил", размишлява Вероника.

Модата за Деси е нещо, което често я затруднява, защото все по-трудно може да изглежда различно. А за Вероника е манипулативна индустрия, която така промива мозъка ти, за да й търчиш... Затова - трай, бабо, за хубост. 

А мненията за тях варират от тотално убожание до - по Вероника: "Обръщат се, кръстят се, три пъти се завъртат, хвърлят сол през рамото и се молят дъщеря им да не стане като мен. А аз си представям точно тази въпросна дъщеря да учи в 101-о, да си изруси косата и като завърши, да мечтае да стане Мис Плеймейт."

Двете момичета обаче усещат скуката на малката неподредена столица, чийто живот кипи единствено в центъра. Макар да имат определена среда, с която се идентифицират, отбелязват, че навсякъде, където си заслужава да се отиде, е един и същ контингент от хора. Затова сегашната им амбиция е да заминат с един куфар дрехи и цялото си любопитство извън България.

Деси ще учи рекламни комуникации и бранд мениджмънт в Лондон, а Вероника е твърдо решена да запише модна журналистика, защото с тази специалност може да продължи и художественото си образование. Искат да се гмурнат в дълбоки води. А там риби и рибки всякакви...