Турция е като жабата от известната басня - за да стане колкото вола, тя така се надула, че накрая се пръснала. Ако Турция не промени спешно икономическия си модел, с бума на икономиката й е свършено, вещаят експерти.

Турската икономика се развива забележително: 7,5 на сто ръст през 2011-та и прогнози за нови 4 процента през 2012-та; увеличаващи се внос и износ; спадащи задължения (42% от БВП на страната); растящи чужди инвестиции - още едно доказателство, че всичко се развива повече от добре за 15-та по сила икономика в световен мащаб. А в рамките на Европа само Швеция и Чешката република имат по-ниско дългово бреме от Турция.

Заради всички тези икономически успехи рейтинговата агенция "Мудис" вдигна бонитета на Турция до ниво "Ва1". Ако до неотдавна страната беше зависима от външно финансиране (МВФ), то днес тя е сред кредиторите на фонда.

Опасни зависимости

Анализаторите са единодушни, че управляващата Партия на справедливостта и развитието води успешна икономическа политика. Същевременно обаче те предупреждават, че турската икономика не е застрахована от проблеми, свързани с някои външни фактори. Тъй като икономиката на Турция е много зависима от развитието на европейските икономики, сегашната финансова криза в еврозоната представлява заплаха за турския растеж. 42 процента от турския износ е за страните от ЕС. В същото време Европа продължава да е основният източник на преки чужди инвестиции в Турция (76%). От Европа идват и три четвърти от приходите в турския туризъм.

Вярно е, че в момента турската икономика се развива много успешно, но експертите се съмняват, че този стремглав ръст е устойчив. От 2002 година насам, откакто на власт е партията на премиера Ердоган, турският БВП е нараснал от 243 милиарда евро на 550 милиарда през 2010 година, а износът се е увеличил повече от два пъти - от 41 на 85 милиарда евро. В същото време бюджетният дефицит (10 на сто от БВП) е един от най-високите в света и представлява сериозен риск за икономическия ръст.

Подводните камъни и жабата

Увеличаващата се бюджетна дупка е признак за това, че Турция консумира повече, отколкото пести. "Дефицитът се дължи основно на частния сектор и поради това не представлява риск за икономиката на страната", твърди икономическият наблюдател на в. "Сабах" Сюлейман Ясър. Според него проблемът с дефицита трябва да бъде решен не чрез повече икономии, а чрез обезценяване на националната валута, което от своя страна ще повиши конкурентоспособността на турската икономика. Според друг водещ турски икономист - бившият зам.-министър на финансите Махфи Егълмез, турската икономика е развила твърде силна зависимост от вноса. "Това трябва да се промени", предупреждава Егълмез.

Със сегашния си икономически модел Турция няма да е в състояние да запази високия си ръст за още 10 години, прогнозират и много други анализатори. Постепенно страната трябва да премине към друг модел на развитие: по-малко бюджетен дефицит, повече вътрешно производство. Данните от първото тримесечие на 2012 г. са обнадеждаващи - дефицитът е спаднал от 17 милиарда на под 13 милиарда евро, а спрямо същия период на миналата година турският износ се е увеличил от 26,5 на 30 милиарда евро. Ако обаче сравняваме доходите на глава от населението, Турция остава далеч зад средните стойности в страните от ЕС, казва турският икономист Мустафа Сонмез. И припомня, че в това отношение Турция прилича на жабата от баснята на Лафонтен, която докато се надувала, за да стане колкото вола, се пръснала.

Дойче Веле